Сигналите за обратна връзка при двама телевизионни водещи – харесвам те/ не те харесвам…

гл. ас. д-р Андреана Ефтимова
ФЖМК

Сигналите за обратна връзка са носители на информация за това, как събеседникът възприема говорещия или казаното от него. В статията се проследява по какъв начин сигналите за обратна връзка участват в (не)адаптирането към събеседника. Конвергентните и дивергентните процеси в разговора протичат на вербално и невербално равнище. От избора на адаптационна стратегия в речевото общуване и от разпознаването на конвергентните и дивергентните средства в разговора зависи успешността на взаимодействието между събеседниците в телевизионното студио.

Всички сме попадали в ситуации, в които искаме да се харесаме на някого. Тогава сме по-любезни, по-съгласни с казаното, по-усмихнати. А има и други ситуации, в които по-малко се стараем, дори не полагаме особени усилия за самоконтрол на поведението си. Просто не ни е грижа какво си мисли човекът отсреща. Накрая, срещали сме се и с хора, към които проявяваме откровено неглижиращо, дори негативно отношение – не поздравяваме, не поддържаме разговора или участваме в него на ръба на здравословния минимум, избягваме да гледаме събеседника в очите. С две думи казано, държим се грубо, сякаш сме расли в гората. Отношенията винаги се формират чрез езиковото и неезиковото поведение на участниците в разговора, но е валидно и обратното – езиковото и невербалното поведение на събеседниците зависи от установените отношения между тях.
Дали това може да се отнесе и към междуличностното общуване в медийна среда? Дали телевизионните водещи адаптират поведението си към събеседника? Със сигурност за тях важат тези адаптационни механизми, характерни за човешкото поведение. Дори отказа от адаптиране към събеседника е значещо поведение. Затова в тази статия ще се опитам да покажа как двама водещи в различни телевизионни жанрове се възползват от вербалните и невербалните средства, за да изразят отношението си към събеседниците в студиото.

Теоретична перспектива към изследвания предмет
Механизмите на адаптиране или на отказ от адаптиране по своята природа са психологически и социални и отдавна са обект на интерес за психо- и социолингвистичното изследване на междуличностното общуване. Така се създава и небезизвестната Акомодационна теория, която се опитва да обясни процесите, които чрез речеви и невербални средства управляват кооперативността или пък дистанцираността и негативността в общуването.

Конвергенцията (В различни разработки на тези проблеми се срещат термините конгруенция, синхронизация, реципрочност и други като синонимни на термина конвергенция.) е дефинирана като стратегия, благодарение на която комуникантите адаптират комуникативното си поведение според това на другия чрез широк диапазон на езикови, прозодични и невербални средства и др. Конвергентните речеви актове намаляват междуличностните различия и тушират индивидуалните особености.

Характеристиките на конвергенцията са разглеждани от различни автори и варират: дължина на изказването, темпо на речта, информационна плътност, интензивност на гласа, честота и трайност на паузите, готовност за отговор, себеизразяване, шеги, отразяващи солидарни мнения и ориентация, жестове и мимика, поза и др. (Howard, Coupland, Coupland 1991 :7).
Конвергентните процеси кореспондират със социодемографски, културни, прихологически особености на общуващите и зависят от когнитивната, възприятийната и социалната чувствителност на индивидите.
Затова някои автори твърдят, че Източно-Азиатската комуникация е ориентирана повече към слушателя, отколкото центрираната около говорещия комуникация на Запада. Според други учени индивидите с високо ниво на самонаблюдение забелязват емоционалното затваряне на събеседника повече, отколкото тези с ниско ниво на самонаблюдение, а екстровертите, които са по-комуникативни, са по-добри слушатели, отколкото интровертите.
Най-общо отличителните особености на конвергенцията са:
–    приемане
–    разбиране
–    положителни емоции и нагласи към събеседника
–    готовност за разговор.

Дивергенцията е термин, означаващ начините, по които говорещите наблягат върху вербалните и невербалните различия между себе си и другите.
Най-общо отличителните особености на дивергенцията са:
–    неприемане/отхвърляне
–    неразбиране
–    отрицателни/ враждебни емоции и нагласи към събеседника
–    дистанцираност.

Разбира се, крайните прояви на конвергенция или дивергенция са крайните точки от една скала, по която речевото поведение може да варира. Не е необходимо да търсим пълно отрицание и враждебност, за да определим нечие поведение като дивергентно. Освен това интерпретацията на подобни сигнали зависи от социокултурния контекст – за българина японската учтивост може да е сигнал за дистанцираност, т.е. за дивергентно поведение. А и диференцирането на конвергентното от дивергентното поведение е трудно, защото едни и същи вербални и невербални средства могат да бъдат употребени като част от конвергентни или обратното, от дивергентни стратегии. Затова търсенето на универсални средства и модели в речевото поведение, маркиращи конвергентни и дивергентни стратегии, е илюзорно начинание. То обаче не би следвало да ни отказва от опитите да описваме и проучваме начините, по които хората осигуряват успешна комуникация помежду си.

Дефиниране на термина сигнали за обратна връзка и на жанровете интервю и дискусия
Сигналите за обратна връзка са начините да се поддържат отношения на конвергенция или дивергенция в интеракцията. Терминът сигнали за обратна връзка идва от разработките по прагматика и обозначава „обичайните вербални и невербални механизми, чрез които говорещият и слушащият се информират в следните четири комуникативни функции: (а) поддържането на контакта и интеракцията, (б) възприемането, (в) разбирането, (г) атитюдните реакции” (Allwood, J., J. Nivre, E.Ahlsen 1988: 4, Nivre, J. 1991: 1).
Жанрът интервю предполага «имитиран диалог, в който ролите на двамата участници са ясни – един контролиращ и един контролиран» (Martinovski 1996: 7).
Жанрът дискусия предполага «активен диалог със съгласувано участие и изисвания, в който участниците са равноправни партньори в действието» (Martinovski 1996: 7).
Тези определения на жанровете описват идеалната теоретична конституция на комуникативните роли на участниците. В телевизионната практика невинаги тези жанрове имат успешни реализации – невинаги участниците са в равноправни отношения или пък приемат отредената им комуникативна роля. Още повече, че в телевизионната дискусия водещият не губи своите контролни функции по отношение на организацията на разговора, а понякога се намесва по същество и като равноправен или доминиращ участник, за да изрази позиция. Този дисбаланс между водещ и участници в телевизионната дискусия, който не се отчита при дефинирането на жанра, трябва да се има предвид при анализа на конвергентните и дивергентните процеси. Тяхната посока може да бъде задавана от водещия и обикновено става точно така.

Събиране и описание на материалите

Обект на анализ са предаванията на Нова ТВ „Часът на Милен Цветков” и „Горещо” на Венета Райкова, които представят два различни телевизионни жанра – интервю и дискусия. Въпреки различията в програмното време и в стила на общуване, избрах тези предавания заради това, че в тях участват политици не с цел представяне на предизборни платформи, а по-скоро за да изградят/ изчистят публичния си образ.  Внимателно наблюдавах дискусията и интервюто за период от 10 минути. Целта беше в рамките на тези 10 минути да се регистрират всички сигнали за обратна връзка между събеседниците, които впоследствие да бъдат анализирани според постановки на акомодационната теория. Разбира се, сигналите на обратна връзка може да останат „невидими” за зрителя, тъй като неговият поглед е погледът на камерата. Ако в кадър се проследи реакцията на събеседниците, тогава и наблюдението над сигналите за обратна връзка е възможно. Много често обаче за телевизионното изображение по-важен е говорещият, а реакцията на слушащия/слушащите по време на говоренето не се следи. Ето защо наблюденията ми са ограничени от спецификите на телевизионното изображение и не могат да са репрезентативни изобщо за речевата практика.
При описанието на резултатите групирах вербалните и невербалните средства в два класа – функционален и модален. Съставките на функционалния клас не представляват изчерпателен списък, а и невинаги се срещат в чист вид в устната комуникация, например обръщението често е прекъсване, а повторението може да е част от едновременно говорене със събеседника с цел да бъде прекъснат. Разделението на тези употреби е за целите на научния анализ.

Функционални прояви на изразните средства за обратна връзка – класификация:
–    едновременно говорене
–    прекъсване
–    повторение
–    обръщение
–    индексни средства
–    паузи

Модални класове на изразните средства за обратна връзка:
1.    Вербални и невербални средства за конвергенция
2.    Вербални и невербални средства за дивергенция

Интерпретация на резултатите от наблюденията
Има много начини, както и причини да изразим желанието да се „нагодим” или пък не към събеседника. И това може да стане по различни начини, като се възползваме от различните възможности, които ни дават езиковите и невербалните средства. Ето резултатите от наблюденията, разпределени в в две големи групи – според функционалните прояви на изразните средства и според значението, което изразяват в конкретната си употреба (конвергентно или дивергентно).

Функционални прояви на изразните средства за обратна връзка между събеседниците в студиото:

Едновременно говорене
В този клас се включват речеви сегменти от изказванията на събеседниците, които се припокриват. Това се дължи, от една страна, на неизчакването събеседникът да довърши изказването си с цел да му се опонира ((1), (2), (3), (4)) или, от друга страна, на желанието да се потвърди съгласие (5).

(1) модален клас: дивергенция
Събеседник 1: …………неща
Събеседник 2: Уважаеми г-н Х, била съм в детските градини, които искат да ме поканят, разбирате ли? (гледа в лист и после към господина)
Събеседник 1: (гледа сериозно, в упор и следва реплика) Не ми казвайте аз какво да разбирам. Моля Ви се (сбърчено чело, ръка на сърцето)
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

(2) Модален клас: дивергенция
Събеседник 1: Вие го сривате, госпожо!  не ги перифразирайте като
Събеседник 2: (кима с глава, поглежда надолу) амиии…аз мисля чеее
Събеседник 1: морални устои…
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

(3) Модален клас: дивергенция
Водещ: Вие сте от Герб. Това е вкарване на политиката в училище
Събеседник 2: Да, така е.                        А какво е……?
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

(4) Модален клас: дивергенция
Водещ: …подарите на децата, но след като пише Вашето име, вкарвате политиката в
Събеседник 2: Аз ще Ви кажа. Аз мислих и за това…..
Водещ (продължение на репликата): училище
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

(5) Модален клас: конвергенция
Събеседник: цялото семейство са политици
Водеща:  така е (многократно кимане, повдигане на вежди, мигане и усмивка)
/”Горещо” с Венета Райкова, 17.09.2011 г./

В примерите по-горе вербалните и невербалните средства са синхронизирани по значение. Оказва се, че едновременното говорене като обратна връзка в общуването се използва повече като наблягане на различията между говорещия и слушащия.

Прекъсване
Този функционален клас от сигнали за обратна връзка също се използва повече за изразяване на различия с говорещия (6), (7), (9). В един случай е регистрирано прекъсване на събеседника с цел да бъде подкрепен в следващото изказване на водещия (8). Интересни са случаите, в които опитът за прекъсване е осуетен чрез прекъсване в пример (6). Тази битка за комуникативната роля на говорещ е признак за силни дивергентни процеси в разговора.

(6) Модален клас: дивергенция
Събеседник 1: Герб прекрачва всички прагове
Събеседник 2: това е кандидат-кмета…
Събеседник 1:  може би това е прекрачването на прагаааа
може би това е прекрачването на прагааа
може би това е прекрачването на прагаааа
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

(7) Модален клас: дивергенция
Събеседник 2: Искате да изземете цялото пространство с думи. Аз нямам нищо против. Направете го.
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

(8) Модален клас: конвергенция
Водещ: Добре, г-н Гечев, ако обичате! (прави стъпка към него с мечето ключодържател в ръка и го възпира)
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

(9) Модален клас: дивергенция
Събеседник 2: Какво да правя като от училищата ме молят да помогна за техните проекти?
Водещ:  няма значение (гледа надолу към мечето ключодържател)
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

Повторение
Класът на повторенията е интересен с това, че повторението може да бъде направено като проверка на кода или канала ((11), (12)), може да изразява пълно сътрудничество ((13), (14)) или пък емоции на изненада, добронамерено учудване (10). Понякога може да е сигнал за дивергентно поведение. Например такъв е случаят в разменените реплики: „ОК, приятел, да се видим утре при мен в три и половина” – „Добре, млади човече, ще се срещнем в петнайсет и тридесет в твоя дом утре” (Howard, Coupland, Coupland 1991 :10). Преднамереното повторение в друг регистър е стратегия на дивергентно поведение. Примерите от телевизионните предавания показват използването на повторението с конвергентна функция и то само в интервюто. В дискусията такива примери не са регистрирани.

(10) Модален клас: конвергенция
Събеседник: не мога да преживея четворка

Водеща:  четворкааа (усилен тон на гласа,
повдигане на вежди, отпускане на края на устните, наклон на главата напред)
/”Горещо” с Венета Райкова, 17.09.2011 г./

(11) Модален клас: конвергенция
Водеща: Какви бяха вашите детски мечти? (усмивка, гледа нагоре)
Събеседник:  Моите детски мечти? (гледа нагоре)
/”Горещо” с Венета Райкова, 17.09.2011 г./

(12) Модален клас: конвергенция
Водеща: като мечта детска (усмивка, гледа нагоре)
Събеседник: като мечта? (усмивка, гледа нагоре)
/”Горещо” с Венета Райкова, 17.09.2011 г./

(13) Модален клас: конвергенция
Събеседник: че това е невъзможно, за съжаление
Водеща:  невъзможно, за съжаление (усмивка и поклащане на глава)
/”Горещо” с Венета Райкова, 17.09.2011 г./

(14) Модален клас: конвергенция
Събеседник: беше…беше
Водеща:   много престижно и трудно, да (усмивка и кимане)
Събеседник:  да, много престижно и трудно
/”Горещо” с Венета Райкова, 17.09.2011 г./

Обръщение
В този клас съществува разнообразие по отношение на мотивите, с които се обръщаме към събеседника – като молба за помощ (15), като опит за прекъсване на говорещия (16), като игнориране на трети събеседник в студиото (17) и пр. Разбира се, често чрез обръщението се дава думата на събеседника, но това е едно средство за обратна връзка, характеризиращо се в най-голяма степен с неутралност по скалата конвергентност-дивергентност.

(15) Модален клас: конвергенция
Събеседник 1: само да Ви попитам нещо (раздвижва се на стола и вдига ръка към водещия)
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

(16) Модален клас: дивергенция
Събеседник 2: У-у-уважаеми г-н Гечев
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

(17) Модален клас: дивергенция
Събеседник 1: Може ли да я поканим утре пак със статистика (към водещия, изключвайки Събеседник 2)
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

Индексни средства
Класът на индексните средства се отличава с преобладаващите невербални способи за посочване. Освен това посочването или пък игнорирането на събеседника в дискусията може да е свързано с опит за дистанциране от събеседника.

(18) Модален клас: дивергенция
Събеседник 1: аз ще дойда да Ви помагам да ги раздавате, ако искате
Събеседник 2: (вдига ръка с пръсти към него) не, няма нужда, изобщо няма нужда (гледа надолу и се усмихва)
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

(19) Модален клас: дивергенция
Събеседник 1: аз ще се разплача
Събеседник 2: Е, недейте да плачете. Няма нужда чак толкова (с ръка с изпънати пръсти сочи към събеседника, но гледа надолу)
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

Паузи
Един от не толкова грубите, но отчетливи начини да се изрази несъгласие е чрез паузата. Колкото по-дълга е тя, толкова по-тревожна е за събеседника.

(20) Модален клас: дивергенция
Събеседник 2: Това е кауза. Това не е благотворителност.
Водещ: (усмихва се, клати глава встрани, гледа надолу, твърде дълга пауза)                        Добре, аз го виждам по друг начин.
/”Часът на Милен Цветков”, 05.10.2011 г./

Карта на функционалните и модалните класове на средствата за обратна връзка

Комбинацията от функциите и контекстуалното значение на средствата за обратна връзка може да ни очертае конвергентните или дивергентните тенденции, които протичат в дискусията и интервюто като телевизионни жанрове.

От картата, отразяваща наблюдения за период от 10 минути на телевизионните предавания «Часът на Милен Цветков» и «Горещо», могат да се направят следните изводи:
1.    Предпочитани средства за изразяване на конвергенция в разговора са повторението и понякога едновременното говорене.
Предпочитани средства за изразяване на дивергенция в разговора са едновременното говорене, прекъсването, обръщенията и индексните средства.

Повторенията и едновременното говорене са най-честотните случаи за реализиране на обратна връзка между събеседниците. Те са начини за реализиране и на конвергентни, и на дивергентни поведенчески модели. Едновременното говорене се проявява най-често в жанра дискусия и това е лесно обяснимо. Там събеседниците, защитавайки своите тези и идеи, не се изслушват. В българската култура подобно поведение се схваща като дивергентен модел и това се доказва от резултатите от дискусията в студиото на Милен Цветков. Повторенията са най-честотни в интервюто на Венета Райкова. Те са явна стратегия да се заяви съчувствие, дори емпатия към събеседника и положително отношение към личността му.
Много по-голямо разнообразие на езикови и неезикови средства се регистрира при изразяване на дивергентните процеси в разговора. Тези процеси са застъпени в по-голяма степен в дискусията. Усмивката не е средство единствено за изразяване на конвергентност, а много често се появява като част от дивергентното взаимодействие. Преценката за нейното значение се извършва според вербалния контекст и според придружаващите я невербални средства.

2.    В дискусията като жанр, получила своята реализация в предаването на Милен Цветков, се регистрират отчетливи процеси на дивергенция.
В интервюто като жанр, получило своята реализация в предаването на Венета Райкова, се регистрират отчетливи процеси на конвергенция.

Очаквано беше интервюто като жанр да провокира повече конвергентно поведение. Макар и това да не е задължително! Да си припомним интервюта на Маргарита Михнева, Люба Кулезич, Сашо Диков и други. Очевидно тенденциите към конвергентно поведение са въпрос на личен стил, на тема на общуването, на разновидност на жанра (портретно, проблемно и пр. интервю) и други. Дискусията е много по-динамична интеракция, в която границите на конвергентното и дивергентното поведение са трудно доловими, невинаги отчетливи. Самият жанр предполага възможности за конфронтация, за спор, което накланя избора на водещия и на събеседниците често в посоката на дивергентното поведение.

3.    В личния интерактивен стил на водещия Милен Цветков доминира стремежът към дивергенция с гостите в студиото.
В личния интерактивен стил на водещата Венета Райкова доминира стремежът съм конвергенция с госта в студиото.

Вследствие на анализа може да се говори за интерактивен стил на водещите в телевизионните предавания. Този стил може да еволюира във времето и затова има нужда от диахронен анализ на интерактивния стил на телевизионните водещи. Но все пак и с невъоръжено око се вижда, че стилът на Венета Райкова от силно дивергентен се пренесе в другия край на скалата – към конвергентността като стратегия към гостите в студиото (тази промяна беше публично оповестена от самата водеща). Нещо повече, наблюдава се цялостна тенденция в „жълтата” телевизионна журналистика по посока на адаптивното и позитивно отношение към известните личности (срв. Албена Вулева и други). Милен Цветков върви като че ли по обратния път – от силно дивергентно поведение към по-адаптивно спрямо събеседника. Въпреки това, неговите стратегии са предпочитано дивергентни, което носи пазарен успех на предаването му и е заявка за поддържане на едно пространство на дискусионност, на свобода на мненията, на аналитичност.

Сигналите за обратна връзка са важна част от адаптационните механизми в разговора. Изследването им ще даде по-пълна представа за ролята им в процесите на конвергенция и дивергенция между събеседниците в българската речева практика.

Feedback Signals of Two TV Journalists – I like you/ I don’t like you
Andreana Eftimova, PhD

Summary: The Feedback signals are verbal or nonverbal means, which express the attitudes and relations between interlocutors. There are convergent and divergent strategies in communications and I study the role of feedback signals in these strategies. In the paper I observe some functional cases of feedback signals appearing, as overlaps, interruptions, repetitions, appeals, index signs, pause, and I compare their usage and their meaning in two TV genres – an interview and a discussion. In conclusion I show most typical convergent and divergent feedback signals for each of these genres and for journalist’s interactive styles.

Key words: Feedback Signals, Convergence, Divergence, TV Genres, Interview, Discussion

Библиография

Allwood, J., J. Nivre, E.Ahlsen 1988: On the Semantics and Pragmatics of Linguistics Feedback. Gothenburg Papers in Theoretical Linguistics, 1988, pp.1-39.

Martinovski, B. 1996: Speech and Activity Style. A comparative study of two activities – an interview and a discussion. Gothenburg Papers in Theoretical Linguistics, Issue 79, November 1996, pp. 1-25.

Nivre, J. 1991: Feedback and Situation Theory. Gothenburg Papers in Theoretical Linguistics, Issue 62, April 1991, pp.1-11.

Howard, G., N. Coupland, J. Coupland 1991: Contexts of Accommodation: Developments in Applied Sociolinguistics. – (Studies in Emotion and Social Interaction). Cambridge University Press, 1991.

„Горещо”, водещ Венета Райкова, Нова ТВ, 17.09.2011 г. – http://play.novatv.bg/play/254102/

„Часът на Милен Цветков”, водещ Милен Цветков, Нова ТВ, 05.10.2011 г. – http://play.novatv.bg/play/255546/