Модел на конструиране на стратегическа идея и трансформирането й в идеология (система от вярвания)

Доц. д-р Чавдар Христов
ФЖМК

Сравнителният анализ на едни от най-завладяващите корпоративни и кооперативни стратегически идеи в периода XIX-XX век изявява повтарящи се елементи, които дават възможност да се очертае общ модел на конструирането им, както и трансформационен механизъм за налагането им като система от вярвания (идеология). Общият стратегически модел е двукомпонентен, с ясно изразени идеологически и структурно-организационни дялове, намиращи се в тясна взаимовръзка и взаимозависимост. Постигането на симетричност (корпоративна или кооперативна) между тях е залог за успешна трансформация на груповото мислене в избраната стратегическа посока и съответно по-високо позициониране на общността.

Стратегическите идеи

За целите на изследването са анализирани три групи стратегически идеи в периода XIX-XX век. Това са италианското (1849-1860)[1], германското (1864-1871)[2] и българското обединение (1878-1913)[3]; фашизмът на Бенито Мусолини (1919-1943)[4], нацизмът на Адолф Хитлер (1920-1945)[5] и голизмът на Шарл дьо Гол (1940-1969)[6]; руското месианство (1492-1991)[7], американският кръстоносен поход за универсални свободи (1776-2007)[8] и европейската кооперация (1923-2007)[9]. Повтарящите се елементи в тях дават възможност да се изведе общ модел на конструиране на стратегическа идея и механизъм за трансформирането й в идеология (система от вярвания).Стратегическите идеи са неразривно свързани с общността и нейната организация. Поради тази причина те представляват своеобразна комбинация между историческото им развитие (мисия), представата за тяхното бъдеще (визия) и позиционирането им (цел). Те са призвани да осигурят по-висока степен на вътрешна сплотеност и доминация над други общности. Подчиненият им комуникационен процес е насочен към изява на мощта и величието на общността и организацията й, както и на нейните водачи. В този смисъл той припокрива основните цели на пропагандата като социална технология за масово убеждаване.

В историческия процес на социално развитие са се наложили два модела на стратегически идеи – корпоративен и кооперативен.

Корпоративни стратегически идеи

Корпоративните стратегически идеи се отличават с ценности, които правят конкретната общност различна от останалите. Комуникационният процес в изградените интерактивни мрежи е насочен навътре в общността като по този начин се постига висока степен на консолидация. Сама по себе си тази сплотеност е предпоставка за доминация над други общности.

Добър пример за стратегическа корпоративна идея, която и до днес не е загубила своето значение, е национализмът. Възниква преди няколко столетия и бележи своеобразен пик през ХІХ и ХХ в. Той се гради върху общи, но отличителни за всеки един народ ценности: предци основоположници, общ език, герои, паметници, територия и фолклор.[10] В своята съвкупност тези елементи образуват система от вярвания за обща принадлежност, т.е. идеология. По-голямата част от тях са формулирани през ХІХ в. и в значителна степен са в пряка връзка с повишаването на общата грамотност и разпространението на печатното слово.

Пряка е връзката между стратегическата идея и организационната форма на общността, т.е. между  национализма и държавата. Концептуализирана е от кардинал дьо Ришельо през XVII век, поради което той се счита за баща на модерната държавна система. Кардинал дьо Ришельо поставя интереса на националната държава над всичко. Оттогава популярният термин “raison d`état”[11] отразява пълната взаимовръзка и взаимозависимост между държавата и народа, между организацията и общността, където ролята на спойка играе национализмът.

Националната стратегическа идея е насочена към обединение, свобода и независимост в рамките на обща държава. Тези корпоративни цели например са добре формулирани от Мацини в писмото му до пиемонтския крал Карло Алберто. Подобни са и целите на Васил Левски – свобода за поробените българи в чиста и свята република, нееднократно споделяни в неговата кореспонденция. Същината им е добре формулирана в българския девиз – „съединението прави силата”.

Налагането на националната идея под формата на обединение в обща държава е плод на групова или лидерска стратегия. Примерите с италианското и германското обединение, както и българските усилия в тази посока, са достатъчно красноречиви. За отбелязване е, че промяната се осъществява „отгоре”, т.е. от представители на революционно настроени елити, а не „отдолу” – по революционна инициатива на народа. Но и двете страни на този самоорганизиращ се обществен процес са свързани, тъй като масовите стремежи се нуждаят от рамкиране и стратегическо пренасочване.

Корпоративните стратегически идеи имат ярко изявен трансформационен характер. Типични в тази посока са фашизмът, нацизмът  и голизмът, както и техни не толкова популярни модификации. Всички те са лидерски. Насочени са към коренна промяна или ревитализация на системата от вярвания, както и към коренна промяна на регулативните функции на държавната организация. Имат за цел да достигнат висока степен на корпоративност и конкурентноспособност на националната държава, т.е. нови позиции. В първите два случая тези цели са агресивни и за сметка на други национални общности. Същината им може да се формулира така: „силна държава е равна на силна нация”.

Общото между тях е, че се зараждат и формират в условията на кризи с катастрофални измерения. В конкретните случаи това са Първата и Втората световни войни, чиито ужасяващи и многопосочни последици не се нуждаят от илюстрация.

Следваща обща черта между тях е, че се зараждат върху основата на противопоставянето на други стратегически идеи, които се явяват пречка пред реализирането им. По този начин те придобиват ясни очертания и разпознаваемост. В условията на идейна конкурентна борба те постепенно се конструират и рамкират. Видимо е прилагането на дизайнерския подход на стратегиране.

Пълното отричане или модифициране на либералната идея и модел на управление, макар и в различна степен, играе основна роля при тяхното формулиране.  Либерализмът като стратегическа идея се заражда през ХVІІ век в Англия. Оттогава до днес, той претърпява поредица от разнопосочни трансформации като запазва основните си отлики: индивидуализъм, равенство, самоусъвършенстване и културен универсализъм, който маргинализира националните различия. В областта на управлението основният акцент е върху политическия плурализъм и парламентарната представителност. Тези универсални, демократични и общоприети постулати в последна сметка водят не до обособяване, а до коопериране. Това впрочем е и причината либералната идея да се явява своеобразен контрапункт на крайния национализъм, изразяван от фашизма и нацизма. Докато при голизма, тя само е модифицирана в областта на управлението като е запазена ценностната ѝ система и е постигната по-висока степен на корпоративност.

Има и друго идейно противопоставяне – това срещу марксизма и болшевизма. В първия случай, то отново е върху основата на крайния национализъм, а във втория – върху основата на либерализма. Заплахата съответно е от комунистическата интернационална догма и от тоталитарния болшевишки модел на управление. Интересното при това идейно противопоставяне е, че и трите идейни концепции търсят „трети път” на развитие, преодоляващ социалните противоречия между труда и капитала. Независимо от различията в идеологическия им фундамент, изходът е намерен в повишената роля на държавата.

В този процес на стратегиране ролята на държавата е изведена като най-важна. При фашизма и нацизма нацията е в пълно нейно подчинение. Това е и причината, тя да бъде трансформирана в тоталитарна, с диктаторски режим и с изявен култ към личността на лидера. При голизма е тъкмо обратното – държавата е подчинена на нацията въпреки силната ѝ централизация, защото ударението е поставено върху регулативните, а не върху разпоредителните ѝ функции. Но всички те се придържат към формулата „силна държава е равна на силна нация”.

Кооперативни стратегически идеи

Фундаментът на стратегическите кооперативни идеи е изграден от универсални ценности – религиозни, класови, расови, културни и т.н. Те създават обща идеологическа платформа, която съвместява различията на отделните общности. По този начин открива пътя на кооперирането между тях. Самото коопериране се осъществява чрез изграждане на междуобщностни интерактивни мрежи в областта на политиката, икономиката, военното дело, образованието, комуникацията и т.н. Те на свой ред оформят една колективна стратегия, която има интегративни последици.

В основата на руското месианство стоят три стратегически концепции, които в историческа перспектива взаимно се преплитат. Това са схващанията за водещата роля на Русия в православието („Трети Рим”), сред славянските народи (панславизъм) и на световния пролетариат (болшевизъм). И трите са универсални идеи, които подкрепят имперски по своята същина кооперативен идеологическо- организационен модел.

Американската стратегическа идея е изградена върху разбирането, че всички хора са равни и имат право на живот, свобода и стремеж към щастие – права и свободи, които са универсални по своя характер. Месианският й дух е свързан с дълбокото религиозно чувство за Божието предопределение, което Америка има в тази посока. Краят на изолационизма, сложен от Удроу Уилсън, дава началото за всеобщо прилагане на тези американски ценности. Така се полагат основите на глобалния американски кръстоносен поход, където ролята на САЩ е на „кръстоносец за универсални свободи”[12].

Руският и американският организационен модел е конструиран по аналогичен начин, макар и върху остро противоречащи си идеологически платформи. И двата не рядко ги оприличават на паякообразни мрежи, в чийто център стои съответната държава. Тя е тази, която доминира над останалите и използва сила за възстановяване на нарушеното статукво. Всяка е оградена със сателити или партньори (младши или старши), което впрочем е само евфемизъм на йерархизирано подчинение. Картите на властовата им структура илюстрират тъкмо подобна ситуация. Става въпрос за имперски модели с доминираща идеологическа платформа, силно подкрепена от пропагандните елементи на съответната антропологична революция.

В основата на европейското коопериране стои стратегическата идея за паневропа, формулирана от австрийския граф Рихард Куденхоф-Калерги.Тя е изградена върху разбирането за исторически оформилата се общоевропейска културна мрежа, основаваща се на обща територия, религиозна принадлежност и либерални схващания, която въпреки националните различия има универсални измерения. Затова създаването на общност от национални държави кореспондира с идеологическата платфорама за единство в многообразието. За разлика от другите, нейният структурен модел е диверсифициран и се отличава с липсата на доминация на отделна държава и употребата на сила. По-скоро тук се наблюдава водещата роля на няколко развити европейски държави, които са формирали стратегически алианс между конкуренти преди повече от половин век, в който отказът от доминация е основополагащ. Обстоятелство, което има интегративни последствия за всички участници в общността. Същевременно идеологемата за единство в многообразието има своеобразни регулативни функции, които не позволяват трансформирането на модела в имперски. Моделът на европейското коопериране няма аналог, поради което бъдещето му е достатъчно неясно.

Кооперативните стратегически идеи имат по-слабо интезивен трансформационен характер в сравнение с корпоративните. Процесът при тях  протича по еволюционно-институционален път, път на постепенно преобразуване.

Трансформация на груповото мислене

Всяка една от стратегическите идеи цели промяна в груповото мислене, поради която причина механизмът на трансформация заслужава отделно внимание. В зависимост от характера им процесът протича с различна сила и интензивност.

Промяната на груповото мислене е сложен процес, тъй като е известна неговата съпротивителна сила. Затова, както показва анализът на посочените ключови примери, то се подлага на стрес и разфокусиране. Кардиналната промяна изисква най-често и кардинални действия. От чистки до лустрации. Едните имат за цел физическото унищожение на всички вътрешни и външни идеологически противници, а другите – недопускане до участие в държавното управление. И в двата случая резултатът е страх и подчинение. Процесът за налагане на открит терор чрез чистки на опозицията води до милиони жертви, каквито има при хитлеристкия и сталинския режими. Нещо повече – той е подкрепен с изграждане на действена държавна система за физическо ликвидиране и идеологическо превъзпитание, каквито са нацистките и болшевишките концентрационни лагери. Не е изключение и при краха на тези режими – например в Италия и Франция без съд и присъда са избити хиляди. Впрочем и България не прави изключение в същия период. Процедурите по денацификация и лустрация продължават с години, докато не настъпят поколенчески или други изменения. Прилагат се твърде успешно и в съвремието ни. В повечето източноевропейски държави след падането на тоталитарните им режими са приети лустрационни закони.

След като старият идеологически фундамент на груповото мислене е пресиран, следва извършване на антропологична революция или нейна модификация. Усилията са насочени към изграждане на хора,  еднакви по своята безпрекословна вярност към новата идея. Процесът е особено валиден за най-младите – възраст, която е твърде податлива на влияние. Използват се механизмите на образователната система, на младежките партийни формирования или сдружения с граждански характер. Налагането на общи вярвания рефлектира в конформно поведение, което на свой ред е изключително податливо на централизирано управление.

Промяната на груповото мислене е подложена и на още един сериозен натиск чрез използване на пропагандния инструментариум. Тук от особено значение е държавният контрол и цензура върху медиите. Така информацията се канализира еднопосочно и не търпи никакви изменения. Комбинирана с безкрайни повторения на ключови думи за собствено превъзходство и за зловредния враг, тя налага безкомпромисно желаната система от вярвания.

За промяната на груповото мислене лидерите имат първостепенно значение. Те са харизматични личности, които притежават отличителни качества. Независимо от техните идейни виждания и съвременната ни морална оценка спрямо тях. Всички те са бунтари срещу статуквото, индивидуалисти и самотници, хора на действието, с изострен усет към промяната, със свръхсамочувствие, горди и уверени в успеха, с последователен стремеж да моделират света по свой образ и подобие. Те са конструктори на стратегически идеи и успяват да ги наложат на огромно мнозинство от хора. Безкрайно демонстрираната от тях вяра в идеята въздейства изключително силно. Тяхната месианска поза на политическата сцена е заразителна. Много от тях притежават и безспорен артистизъм. Без изключение всички са много добри ритори и старателно подготвят всяка своя публична изява. Същевременно обществените последици от реализирането на техните стратегически идеи са мерило за историческата им значимост и място в човешката памет. Затова едните са зъл кошмар, а другите – магнетичен пример.

Модел на конструиране на стратегическа идея и трансформирането й в идеология (система от вярвания)

Анализът на корпоративните и кооперативните стратегии изявява един общ модел, който има две съставни части – идеологическа и структурно-организационна. В своята взаимосвързаност те очертават своеобразен трансформационен механизъм.

Моделът на идейния дял съдържа няколко общовалидни характеристики:

• Възникването на всяка стратегическа идея със значими обществени последици става в условията на криза, под заплаха или като противопоставяне на друга значима идея.
• Всяка стратегическа идея се явява алтернатива на вече съществуваща.
• Всяка стратегическа идея се отличава с привлекателност, съдържайки в себе си представата за благоденствие и щастливо бъдеще като по този начин събужда обществения интерес.
• Всяка стратегическа идея предлага на хората преимущество без усилие над останалите, което се основава върху масовия синдром за най-малкото противопоставяне.
• Всяка стратегическа идея посочва поне по един враг, срещу който трябва да се обедини общността. Той присъства като постоянна заплаха.
• Всяка значима идея съдържа в себе си морален императив и ценности, които формират фундамент за обща принадлежност.

Тези съставни елементи са насочени към обединение на общността. При различните стратегически идеи, независимо дали са корпоративни или кооперативни, платформата, върху която са изградени е достатъчно широка, за да приобщи значителни маси хора.  Така например тя може да се основава върху представата за цивилизационна мисия, за расово преимущество, за национално величие, за универсални човешки свободи, за класовата принадлежност, за единство в многообразието, за панславизъм, за паневропеизъм и т.н. С подобен широк обхват са и всички религиозни учения. Тяхната единствена цел е единение и доминация над другите общности. Затова всяка стратегическа идея съдържа в себе си мисия – връзката между миналото и настоящето, визия – представата за бъдещето и цел – стремеж за крайно постижение.

Формирането на всяка стратегическа идея е плод на интелектуален труд и като правило на отделна личност, идеолог. Но не винаги формулираната стратегическа идея се реализира от същата личност, която рядко има и предприемачески качества. Въпреки изключенията, по-скоро се наблюдава своеобразна кооперация между идеолози и стратези, които я превъплътяват в обществена реалност. Добър, изчистен пример в тази посока е италианското рисорджименто (обединение). Тук не може да се пренебрегне и ролята на елитите. Те са тези, които се явяват като своеобразни медиатори между стратезите и масата. Те са този ключ, който води към успеха на всяка една идея.

Моделът на структурно-организационния дял също има общовалидни характеристики. Те са свързани с налагането на всяка една стратегическа идея, с нейното позициониране. Стратегическите подходи, които се използват преимуществено са този на дизайна, властовият и трансформационният.[13] Крайната цел е в унисон с тази на стратегическата идея – доминиране на общността над останалите. Но най-важното – структурно-организационните действия превръщат идеята в идеология, т.е. в система от вярвания.

• Едно от първите стратегически действия е организирането на движение от съмишленици, последвано от конструирането на партия и завземане на властта.
• Съпътствано е по време с постигането на разпознаваемост на идеята и движението. За целта се използва нашироко инструментариумът на символите и ритуалите, които въздействат емоционално и заменят рационалните основания на идеята с вяра и поведенчески автоматизъм.
• Следват чистки и лустрация за противниците на идеята. Основният инструмент тук е използването на сила и насаждане на страх.
• Подкрепа на стратегическата идея с антропологична революция. За отбелязване е, че антропологичната революция може да бъде твърдо структурирана по образец на нацистката или болшевишката, или да има по-либерални измерения, основаващи се на конформизъм и автоцензура.
• Постигане на икономически просперитет чрез успешни експерименти, които да затвърдят вярванията на масата в новата идея.
• Издигане в култ на лидерите (идеолози и стратези) осъществили стратегическата идея. Превръщането им в символи, с тежестта на „бащи”, и в митове, ревитализирайки по този начин кръга на идейно въздействие.

Придържането към този алгоритъм води до безсъмнен успех, както показва анализът на различните примери. Но задължително условие е двете стратегически направления да са в синхрон – корпоративен или кооперативен. В противен случай механизма влиза в противоречие и води до идеологически или организационен разпад. Какъвто впрочем е примера с края на социалистическата система в последните години на ХХ век в резултат на несъвместимата комбинация между кооперативна идея и корпоративна организация.

Model of construction of a strategic idea and its transformation into an ideology (belief system)

Assoc. prof. Chavdar Hristov
FJMC

Summary

The comparative analysis of one of the most fascinating corporate and cooperative strategic ideas during XIX – XX century shows repeating elements that enable the outlining of a general model of their construction, as well as transformational mechanism for their introduction as a system of beliefs (ideology). The general strategic model consists of two components with clearly expressed ideological and structural-organizational parts that are in close reciprocity and interdependence. Achieving symmetry (corporate and cooperative) between them is a guarantee of successful transformation of the group thinking in the chosen strategic direction and respectively higher positioning of society.

Ключови думи: стратегически идеи, идеология, трансформация, групово мислене, антропологична революция

Keywords: strategically ideas, ideology, transformation, group thinking, anthropologically revolution

Бележки