Нагласи и очаквания на националната аудитория за цифровата телевизия и интернет

През март 2013 г. агенция „Медиана“ проведе национално представителното изследване  на тема „Нагласи и очаквания на националната аудитория за цифровата телевизия и интернет”. То се осъществява в рамките на изследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация: 1999-2012 г.”,  финансиран от Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката. В изследването са включени 1008 души над 18-годишна възраст с интервюта по метода face to face, с двустепенна гнездова извадка.

Основни изводи

Основните бъдещи потребители на цифров ефирен сигнал, към момента, се очертава да бъдат сегашните  потребители на телевизия чрез конвенционална антена. Обемът на тази група към днешна дата е една пета от телевизионната аудитория.

Изследването регистрира свиване на обема на потребителите на телевизионен сигнал, приеман именно по този начин. В същото време наблюдаваме увеличаване на броя потребителите на кабелни и сателитни услуги, предлагани от  оператори.Пред предстоящата цифровизация на ефира се очертават кръг от проблеми най-малко в две направления: От една страна, свиване на обема на потенциалните потребители на безплатен цифров сигнал; От друга – липса на атрактивност и мотивация за преминаване към платформата на мултиплексите от по-голяма част от телевизионната аудитория (абонатите на кабелни и сателитни оператори), съчетано с нарастващите обеми на тази група.

Потенциалната бъдеща аудитория на цифров ефирен сигнал, която към момента представлява основно групата на гледащите с обикновена антена има свито потребление и практически не представлява пазар  – тя е съставена предимно от бедни, възрастни хора, в голямата си част живеещи в малки населени места (села и малки градове).

Цифровизацията няма да доведе до сериозно разместване на пазарните дялове на различните телевизионни програми. Това, което може да се очаква е номинален ръст на пазарните дялове на отделни ТВ канали, съчетан с минимална или почти никаква промяна в разпределението на рекламния пазар.

Цифровизацията няма да нанесе сериозен удар върху кабелните и сателитните дистрибутори. Към този момент системата на мултиплексите не е атрактивна и не представлява реална алтернатива за абонатите на кабелните и сателитните оператори. Те са и мнозинството от  телевизионната аудитория в момента.

Разнообразните предпочитания на аудиторията остават сериозна пречка  пред конкурентоспособността на мултиплексите в стремежа им да се наложат като основен оператор на цифров сигнал. След цифровизацията на ефира се очаква на един мултиплекс да се излъчват между  6 и 8 програми, което е в пъти по-малко от  реалния диапазон от предпочитания на аудиторията.

Наред с това, в обществото липсва и информация за бъдещите перспективи на цифровизацията на ефира – кои и колко телевизионни канали да се очакват, в какъв период и др.

Стъпката към отказ от любимите канали се оказва сериозна пречка и  почти невъзможен компромис за абонатите на кабелните и сателитните оператори, било то и в името на възможността да не плащат.

В тази връзка, семейната „съсобственост” на телевизора е част от този проблем. Тя остава неотменима във времето пречка – винаги интересите (съответно любимите канали) на децата, мъжете и жените ще са диаметрално противоположни. Отказът от любим канал на всяка една от тези групи води до конфликт в семейството.

Към момента широката аудитория е ориентирана преди всичко към количеството (широка възможност за избор) на потребяваното съдържание, а не толкова към неговото качество (качеството на излъчвания сигнал). Сравнителните данни показват, че става въпрос за тенденция.

Тази тенденция ще се запази  – възможността за избор ще продължава да бъде много по-важна от това какво е качеството на гледаните програми. Това ще бъде основна пречка пред мултиплексите в стремежа им да се превърнат в  сериозна алтернатива на сателитните и кабелните оператори.

В обозримо бъдеще мултиплексите ще бъдат просто едни от участниците на пазара за дистрибуция на  ТВ съдържание и дигитални  услуги – при това далеч не основният участник.

Разнообразието от вече формираните предпочитания към телевизии, телевизонни формати, предавания прави невъзможно задоволяването им в рамките на 5-10-20 достъпни телевизионни канали – дори и с високо качество.

Прави впечатление, че най-харесваните от едни хора предавания, същевременно имат и най-много “отрицатели” (хора, които превключват на друг канал, когато те се излъчват). В този смисъл, опитът да се сведе изборът до “най-гледани” канали, телевизии е изначално обречен.

Разнообразието (количеството) е  основната предпоставка, за да може да бъде привлечена онази аудитория, която е „пазар”, но в момента има богат избор (количество и качество) и тази аудитория не се блазни от възможността да получава ограничен брой телевизионни канали, макар и безплатно.

Ако мултиплексите са разчитали на бърза възвръщаемост на вложенията си, има голяма вероятност те да имат сериозни икономически проблеми (в т.ч. и фалит).

Към  този  момент, може да кажем, че хората, гледащи телевизия чрез интернет практически не са телевизионна аудитория в класическия смисъл на това понятие. Интернет е място, където хората спорадично гледат някой конкретен репортаж, новина, емисия. Към 2013 година, аудиторията гледаща телевизия чрез интернет  е по-малко от 1% от общата телевизионна аудитория.

Публикуваме едномерните разпределения и доклада на агенцията.