За стърчането. Слави Трифонов

Д-р Мая Василева
ФЖМК

Слави Трифонов е най-популярният водещ, шоумен, продуцент, комик и певец в България. Той е водещ на „Шоуто на Слави“ по БТВ. Неговото предаване се основава и е повлияно от американския стандарт за вечерно токшоу, въпреки че много теми и елементи в структурата на шоуто представят осмиване и сатира на национално ниво. Към днешна дата шоуто все още е най- гледаното дори и с противоречивия хумор на водещия. Слави е едновременно обичан и мразен в собствената си страна. Какви са причините за това ще разберете от настоящата статия.

Ключови думи: класическа формула за вечерно токшоу, телевизионни практики и традиции, творчески потенциал на водещия, изпълнение пред камера

„По нашите политически, географски и душевни ширини да стърчиш означава неизменно две неща: „Господ да те забележи и гаргите да ти насерат главата…“ [1]

Станислав Тодоров Трифонов (по-широко известен и обществено познат и като Слави Трифонов) e български телевизионен водещ, продуцент, музикант и певец. Името му се свързва най-вече с предаванията „Шоуто на Слави“, „Хъшове“, „Каналето“ и „Ку-ку“.

Роден е на 18 октомври 1966 г. в Плевен. Завършва музикална гимназия в родния си град с виола. Заедно с Петър Курумбашев и Любен Дилов-син, той е първият продуцент на частна продукция вБългарската национална телевизия – студентската програма „Ку-ку“. През 1997 г. в предаването „Каналето“ участва активно в протестите срещу управлението на Жан Виденов.
През 1998 г. става продуцент и водещ на предаването „Хъшове“. Предаването реализира по БНТ едно-единствено излъчване на8 февруари. След това две години се излъчва в телевизия7 днии други кабелни телевизии в страната. Отличава се с остра политическа сатира и силно участие на група „Ку-ку бенд“. Основни идеолози на „Хъшове“ са сценаристите Росен Петров, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Драго Петров и Иво Сиромахов.

На 27 ноември 2000г. Трифонов прави първото издание на „Шоуто на Слави“ по BTV. В момента е директор на продуцентска къща „Седем-осми“ АД (Seven-еight Production), където до май 2008 година негов съдружник е Росен Петров. Компанията продуцира най-вече за bTV и bTV Media Group. Техни продукции са предаванията „Шоуто на Слави“,“Вот на доверие“, „5 Stars“, както и множество реалити предавания по лиценз –„Красавицата и отличника“(Beauty and the Geek),Survivor BG (Survivor),Music Idol 1(Idol),Dancing Stars 2(DancingwiththeStars), всички сезони на Гласът на България (The Voice of…), както и комедийното шоу Младост 5 (Stille straße). Като част от „Шоуто на Слави“ реализират множество риалити конкурси, рубрики и други проекти, както и два мини-сериала – „Къде е батко?“и „Ракия Sunrise“. Единственото предаване на компанията, което не се e излъчвало по bTV е музикалното реалити шоу по собствена идея „Пей с мен“, което е реализирано от Нова телевизия.

Като певец издава 22 албума, заедно с Ку-Ку, Каналето, Хъшове и Ку-Ку бенд. Прави множество турнета из цялата страна, както и едно турне в САЩ и Канада. През 2004г. прави дует с вокалистката на „Антик“ —Елена Папаризу, наречен Why? („Защо?“).

Слави Трифонов е най- дълго присъстващия на екран и утвърден телевизионен водещ на вечерно токшоу в България. От 27.11.2000г. насам всяка вечер той показва как се прави подобно предаване по западен образец. „Шоуто на Слави” наброява над 1500 издания и може да се определи като шоу „ветеран“ за стандартите на българския медиен пазар. За тринадесетгодишната си история в българския телевизионен ефир „Шоуто на Слави” има кардинално значение за разработването на късния вечерен праймтайм, принос в запознаване на зрителите с възможностите на забавния развлекателен токшоу формат и конкретни постижения в изграждането му в структурно- съдържателен план.

С намерението да пренесе у нас най- добрите практики от традициите на Джей Лено и Дейвид Летерман за това как трябва да се прави вечерното токшоу, българският водещ и шоумен Слави Трифонов следва фундаменталното за американския шоубизнес правило водещият да е основен двигател на големия творчески проект. В ролята и качеството си на управляващ и емблематично лице на шоуто той лично ръководи цяла поредица от съпътстващи и произлизащи от шоуто инициативи – концерти, албуми, стенд- ъп комедия във вечерни клубове, участие в музикални конкурси, издаване на книги – негови и на екипа сценаристи. Превръщането на шоуто в индустрия идва от американската практика и се изразява в това водещият да задава облика на вечерното токшоу.

Правилото за връзка между водещия и идеята за шоу се прилага не само по отношение на бизнес стратегия и модел, но и като стимул за творчески заряд – дава основания още от първите изпълнения на водещия чрез неговите потенциал и шоуменски талант да импровизира в монолози, да влиза в образи, умението да разказва човешки истории с неочакван финал, да пее и да свири, да упражнява с комичен ефект силно чувство на самоирония към себе си. Симбиозата между сценарни хрумвания и музикалното им представяне се получава благодарение на силния екип сценаристи и музиканти.

„Шоуто на Слави”, в период на кратковременна и непостоянна конкуренция с подобни предавания в българския телевизионен ефир основно в периода 2009-2012г., когато се наблюдава процес на силно сегментиране на телевизионни канали и аудитория, бележи най- дълъг телевизионен живот. Към днешна дата – цели 13години, и в допълнение, когато отчетем факта за привнасяне на творчески идеи, персонажи и професионален екип от предшестващите телевизионни проекти на студентска програма „Ку-ку, „Каналето”, „Хъшове”, можем да констатираме 16-годишен опит в областта на вечерното токшоу програмиране и респектиращо лично присъствие на Слави Трифонов като креативност и собствен изпълнителски почерк.

Високата летва на водещия

Вечерното токшоу е концептуално предаване с особен творчески статут за човека, който го води. Често възниква въпросът предаването ли прави водещия eмблематичен или водещият определя съдбата на предаването. Световните образци за вечерно токшоу протичат в интензивен креативен процес и имат дълъг телевизионен живот в съответствие с личната енергия и потенциал на водещия да е обединяващата фигура за екип, зрители, телевизионна компания и интересни гости. Българският опит във вечерното токшоу не е изключение. „Шоуто на Слави“ е пример за привнасянето в български ефир на американски и европейски практики по лични усмотрение, принос и виждания за професионален стил от страна на водещия в шоуто.

В западните образци телевизионният водещ на вечерното токшоу е в постоянна активна роля на публична личност със съзнание за проблемите на обществото и с готови, изработени и добре обмислени модели на рефлексия и забавление в отговор на социалната нужда от смешен прочит на действителността. Хуморът е най-сериозното оръжие в ръцете на водещия, а смехът на публиката – най- искреното признание за таланта му да организира забавен телевизионен празник.

Слави Трифонов се стреми изгражда екипа и шоуто си до равнището на телевизионна институция – винаги изразява категорична редакционна позиция, дава трибуна за изясняване на политически и социални въпроси, проявява медийна гъвкавост и ефективна реакция спрямо актуалните събития и оригинален хумористичен прочит, който не може да бъде сравнен с друго шоу. Без съмнение творческата находчивост на предаването се формира от личната инициатива и енергия на водещия.

По световни стандарти той стои в основата шоуто да има отношение по наболели проблеми, което да се показва през призмата на хумора, но и със социално-политически филтър и народопсихология. Българският водещ упражнява в предаването класическите форми на хумора от матрицата на вечерното токшоу и дългогодишният му професионален опит показва, че монологът на водещия и финалният скеч са негова запазена марка. В процеса на утвърждаване на шоуто се развива симбиозата между доверието и лоялността на аудиторията и самоутвърждаването на творческите качества и заложби на водещия. Личността на водещия Слави Трифонов е тясно обвързана с успеха на шоуто, той носи отговорност и има личен принос за оцеляването, популяризирането и развитието му като телевизионна трибуна за изява на таланти, изкуства, дискусия на обществено-значими теми и проблеми, както и за адекватното вписване на предаването в цялостния корпоративен имидж на медията и създаването на рефлекс и гъвкавост към значимите за зрителите актуални събития. В степен на реципрочност върху плещите на водещия лежи отговорността при възникване или създаване на съмнения за пристрастност, заемане на позиция по обществено-значим казус, опити за политическа намеса или упражняване на цензура.

Като във всяко шоу, всичко започва на шега и водещият се явява най- големият цензор на себе си и на идеите на сформирания от него екип. През 2000г. „Шоуто на Слави“ стартира с голямото обещание от страна на приемащата го медия да бъде преценявано генерално като конкурентен пазарен продукт и гаранцията за постигане на заявените позиции се поема изцяло от водещия. Слави Трифонов е първият водещ, който открито говори в публичното пространство за връзката между творческата страна в създаването на телевизионно съдържание и пазарния успех на предаването. Той е първият водещ, който си позволява риска да поеме ангажимент към телевизията да развива нови пазарни територии и обявява, че конкуренцията не е непременно лоша дума[2].

Телевизионният водещ е двигател за творческите процеси във вечерното токшоу чрез своя личен пример за постоянен стремеж към развитие, дисциплина, лидерство и последователно развивана харизматичност. Превръщането на един сравнително млад, талантлив, мислещ човек с особено чувство за хумор в емблематичен водещ на забавна вечерна програма изисква сложен комплекс от качества, умения, знания, които по естествен начин да намират приложение в спецификата на форматното хумористично предаване, каквото представлява вечерното токшоу.

В примера на „Шоуто на Слави“ водещият е интегриран професионален профил в същността на шоуто от зараждането му на екран и продължава тази практика като правило, което не работи при отсъствие на водещия с опитите на колегите му от екипа да бъде сменен в случай на крайна необходимост. „Шоуто на Слави“ не е същото шоу без неговата поява всяка вечер. Водещият може да бъде заместен временно, но не и заменен от друг водещ. Изданията, в които актьорите от шоуто влизат в образ и водят шоуто или вокалистите на бенда изграждат двойка водещи, натрупват впечатления и обстоятелства, които още веднъж илюстрират значимостта на титулярния водещ. Американската телевизионна практика свидетелства, че емблематичният телевизионен водещ е постепенно самоизграждащ се такъв и се възприема в обществото като медиен човек с голямо влияние в сферата на журналистиката. Професионалният пример на свободомислещия, самокритичен деятел на смешната страна от живота увлича стотици последователи по света в прожекторите на вечерната трибуна, с дълбоко значение за силата на словото, както за „старите” европейски държави, така и за прохождащите демокрации от Централна и Източна Европа.

Водещият и неговото вечерно токшоу са категория измерител за същността и нивото на развитие на програмирането в късните часове от телевизионното време. Конкретният часови слот между късната емисия и подготовката за сън се посвещава на натрупаните въпроси в съзнанието на мислещия човек защо събитията се случват по този начин и как се съотнася обикновения зрител към тях. Наред с общопризнатите предимства на програма от типа на вечерното токшоу, където процесите на осмисляне и интерпретация преминават през филтъра на акумулиран хумор, най-същественото предимство се състои във възможностите за съпричастност на аудиторията чрез силата на смеха, остроумната смешка и забавлението.

Шегата и смехът са другият начин да се изкажат болезнените истини и да се постигнат докосващи зрителското съзнание прозрения. Личната харизма на водещия е предпоставка за зрителската аудитория да бъде повлияна и увлечена на тази телевизионна територия, където важните неща се обсъждат с чувство за хумор, ирония, сатира през погледа на един човек и екип от съмишленици сценаристи.

Добрият телевизионен водещ на вечерното токшоу не се създава сам по себе си. Кариерата му на устойчив телевизионен образ се гради години преди да заеме позиция на емблематична медийна фигура, която постепенно да си извоюва правото да критикува, разсмива, гради културни стойности и илюстрира свободомислие. Биографична справка и проучване относно личностното израстване на популярните американски водещи и последователите им в Европа показват, че при тях духовността винаги търси изява по интересен начин и не се изчерпва единствено с актьорски умения, а чрез писан текст, слово, афинитет към музика, различни сценични изкуства и форми на забавление.^[3] За да се изгради като авторитет, водещият развива творческия си потенциал през целия си съзнателен живот според личните си предпочитания към изкуствата, които прилага в артистичните си изяви. Характерни за ранната детска възраст са подражателните умения, наблюдаването и пресъздаването на характерни поведенчески модели, оформянето на оригинално чувство за хумор, изследване на конкретни житейски образи, развитие на музикален талант и прикрита стеснителност на човека, който в по-късен етап от живота си ще е натоварен с мисията да разбие редица табута на малкия екран.

Почти всички от водещите на вечерно токшоу са примери за „сбъдването на американската мечта”. Много малко от тях имат благоприятна житейска съдба да се развиват в семейства с възможности и добри позиции в живота.Житейският пример на българския водещ Слави Трифонов съвпада с наблюдавания профил и е още едно потвърждение за подобен талант на нашите географски ширини. Преобладаващите случаи на самородни таланти доказват, че развитието на потенциала на телевизионния водещ на забавна вечерна програма не се обуславя от социални дадености, а от индивидуалния хъс на всеки един от тях да знае точно какъв желае да стане. Дейвид Летерман, например, като юноша сменя няколко вида нискоквалифицирана работа, докато не съзира на телевизионния екран „ThePaul Dixon Show”^[4] и това го вдъхновява за избора на бъдещата му професия. Дори и в този частен случай изборът да се основава на силна решителност, изграждането на професионалната роля на водещия на вечерно токшоу изисква методична и последователна работа върху развитието на определен творчески потенциал.

В български контекст „обикновеното минало“ на водещия Слави Трифонов го преследва постоянно от страниците на жълтата преса и непрекъснато напомня за младежките му занимания по оцеляване в живота. По примера на западните образци професионалното му израстване на екран също се случва пред очите на цяло поколение зрители, които по памет могат да опишат кои са първите му запомнящи се импровизаторски скечове от студентка програма „КУ-КУ“ по БНТ. В тези ранни телевизионни изяви личи умението на водещия да бъде комедиен и скечов актьор, да разказва смешни истории по уникален начин, да изгражда добри екранни партньорства в различни комедийни елементи от забавно-развлекателно шоу.

Неговият талант да бъде запомнящо се телевизионно лице с потенциал да стане телевизионен водещ с особено присъствие се забелязва в група от добри комедийни актьори, от които всеки умее да направи сатирично изпълнение в широк диапазон на сценични умения- пее, свири, превъплъщава се в различни образи, гъвкаво сменя жанрове и форми, т.е изисква се и се наблюдава изпълнителски талант за телевизионна комедия. Тези първи творчески изяви на Слави Трифонов все още не показват управленски амбиции в сферата на телевизионното производство, но илюстрират, че един актьор в шоу може да се заяви по запомнящ се и категоричен начин в сравнение с останалите участници в шоупрограмата. Всички световни водещи на шоу програми израстват във вътрешната структура на шоуто чрез потенциала на творческо-изпълнителския си талант и след това развиват умения да управляват екип, продуцентстка къща, издателски бизнес.

Формирането на творческия потенциал на водещия е неизменна част от концепцията и енергията на вечерното токшоу. Реализацията на идеята на предаването зависи от водещия, както и той самият прави шоуто да бъде разпознаваемо по личен почерк. Изучаването на творческите биографии на популярни телевизионни водещи показва редица аналогии в житейски и професионален път, които по силата на съвпадението позволяват да бъдат обобщени в следната дефиниция:

Творческият потенциал на водещия на вечерното токшоу е сложен резултат от личностна характеристика, специфични интереси в направления и теми, усъвършенстване на поведението пред камера в диапазон от презентационни умения и сценични изпълнения. Личностната характеристика на водещия на вечерното токшоу се състои от редица компоненти като: влияние на семейната среда, образование, ерудиция, формиране на компетентност в определени теми, умения за интервюиране, нюх за сценарни находки, разработване на собствени скечови сюжети, музикална култура, атрактивно сценично поведение, лични контакти с чуждестранни и български авторитети в определени професионални области в и извън шоубизнеса.

Проучване на биографични данни^[5] от ранния период на развитие на водещите на телевизионните токшоута показва, че семейната среда оказва сериозно влияние за оформяне на житейските им възгледи. Израстването на бъдещите лидери на телевизионния екран се осъществява в консервативно семейство със строги религиозни ценности. „Шоуто на Слави“ посвещава цяла поредица от предавания, в които кани като гости членове от семействата на ключови хора от екипа на шоуто. Семейството на водещия не прави изключение- на гости в шоуто идват майка му и сестра му, които разказват по забавен начин какъв е бил водещият като ученик, как живеят сега, какви грешки са допускали през годините. Семейната среда на водещия, както и на хората от екипа на шоуто потвърждава правилото за „отглеждането“ на артистичен талант в обикновени житейски условия. Сбъдването на „българската мечта“ се случва на фона на живота на средностатистическо българско семейство и преобразува смисъла на американската метафора в нашенски смисъл и мащаб.

Световната телевизионна практика свидетелства, че вторият по значение ключов фактор за адекватна подготовка и присъствие на водещия на телевизионния екран е придобитото образование в младежка възраст. Подходящ за вечерно токшоу стои интелектуален тип, който развива усет към журналистически теми в резултат на изучавана хуманитарна специалност, т.е. с отношение към текст, език, стил на изказване, тънкости на изразяването и богатство на общата култура.

Американската телевизионна практика свидетелства, че повечето от телевизионните водещи на вечерно токшоу умишлено развиват интелекта си в компетентност в различни професионални сфери. Преобладава естествената склонност към сценични изяви. Когато се изявяват под светлините на прожекторите в центъра на собственото си шоу, те създават впечатление, че подготовката им за отделен компонент се дължи на екипа им, но начинът на представяне е в резултат изцяло на личната перцепция на водещия и илюстрира неговите разбирания за създаване на хумор. Телевизионните критици определят специфичното публично присъствие на телевизионния водещ като личен стил – обяснение, което ще даде отговор на въпроса защо програмите от типа на вечерно токшоу си приличат като по матрица, но са много на брой и се различават едно от друго.

Предшестващо формирането на личен стил при водещ на вечерното токшоу, е наличието на целенасочено развиван творчески потенциал. Ерудицията стои в основата на творческия потенциал и се изразява в насърчаване на качества и умения, които да осигуряват достойна, интересна и атрактивна позиция на водещия при интерпретирането на теми, проблеми или сценичното им представяне.

В „Шоуто на Слави“ водещият има подчертан афинитет към изпълнителските елементи в предаването и залага на предварително разработените сценарии. Сценичните импровизации също са неизменна част от общуването на водещия в шоуто. В полето на адаптиране на западните образци за вечерно токшоу, водещият полага големи усилия заедно с екипа си да разработва публицистични елементи, да отговаря на актуални теми и да кани гостуващи световни звезди и авторитети. Водещият Слави Трифонов съобразява темите и начина им на представяне спрямо своите качества и заложби с цел шоуто да продължи да популяризира и образова за новостите в забавен дух. Водещият има професионалното право да филтрира темите в концепцията на шоуто и да поставя акценти и свой почерк, както и да маркира свои културни територии. Обективно погледнато, водещият никога не спира да развива интелекта, любопитството, интуицията и професионалната си преценка си коя тема ще е интересна за зрителите и това е причината да създава впечатление, че подчинява дадени въпроси на своите разбирания и виждания.

Някои области, като сферата на популярната култура, политическия живот, социално- битови и дори интимни теми присъстват приоритетно в комедийно-сатиричната част на шоуто. По отношение на музиката доминират жанровете на изпълнение, които са по силата на музикантския и певчески талант на водещия, а културата и темите, свързани с нея в обществото и държавата, са повече дефицит или присъстват като шоу елемент.

Слави Трифонов по формулата „ Един и същ в промяната“

На 27 ноември 2013 г. „Шоуто на Слави“ навърши 13 години телевизионен живот на екрана на БТВ. За мащаба на българската телевизионна действителност, това все още е непосилно постижение за друго подобно предаване – факт, който, съотнесен към личността на водещия, още веднъж потвърждава, че обединяването на екип около един човек и една идея е възможна кауза и работи в полза на всички участващи в процеса.

Водещият Слави Трифонов е човекът, който събира и отлъчва хора от екипа си. През годините шоуто се превръща в поле за изява и израстване на различни таланти, които впоследствие поемат по свой творчески път, но предаването остава и запазва константен интерес от страна на зрителите. В дългата си професионална кариера на телевизионер водещият изтъква, че сам е открил каква е формулата на успеха за шоуто – максимата „един и същ в промяната“.

За тези тринадесет години шоуто изглежда едно и също, но винаги предлага нови проекти, нови рубрики, нови лица, поддържа ниво на актуалност, дири таланти, представя необичайни занимания, интереси, вкарва състезателни елементи между членовете на екипа. Водещият поддържа това ниво и темпо благодарение на екипа, който стои зад него и предаването. Формирането на добър екип от сценаристи, музиканти, актьори също е отличен атестат за ролята и значението на водещия във вечерното токшоу. Ръководенето на екип, управлението на бюджети, преговори с телевизия и рекламодатели и чуждестранни гости го превръщат в продуцент в непрекъснато движение.

Водещият стои добре подготвен в двете панелни тематични интервюта в структурата на шоуто вследствие на съвместната журналистическа работа с екипа сценаристи. Компетентността при задаването на въпросите по горещи теми или по повод гостуването на даден авторитет се създава преди всичко с четене, информираност, познанства и консултиране с най- добрите експерти по специализирани теми. Предварителната и постоянна подготовка допринася за оформянето на стил на общуване на водещия, начин на презентиране на текст, сценично поведение и вкус към създаване на собствени публични поведенчески модели.

Много често зад оригиналния журналистически подход в телевизионните изяви на водещите на вечерно токшоу се крие задълбоченото виждане по темата на сценарния екип. Познаването на темите е задължителна и приоритетна работа на сценаристите, но изпращането на послания до зрителската аудитория се осъществява през авторитета и персоналността на водещия.

През тези дълги телевизионни години, всяка вечер, от малкия екран, водещият Слави Трифонов вече е спечелил доверието на постоянната си публика. Водещият акумулира това доверие като свой личен актив и право да управлява и ръководи собственото си шоу. При формите на интервюиране на госта най- често изпъква личността на водещия, който в усилието си да предразположи госта, разкрива своите слабости или неумения, иронично се самоизтъква, показва нашенски манталитет, разказва повече за себе си, отколкото да предостави тази възможност на гостуващата известна личност, и в цялата тази стратегия водещият напомня, че през годините се променя, но не повече от необходимото.

Слави Трифонов избира подхода сам, а и през погледа на зрителите, да гледа благосклонно и с чувство за хумор на слабостите в характера си, на грешките и гафовете, които се случват в шоуто, на властническия си стил на управление, който демонстрира спрямо екипа си. Той винаги е един и същ, но шоуто се променя и развива вътрешно и екипът от съмишленици заедно поддържат общото ниво на гъвкавост и новаторство в идеи и проекти.

Шоуто разполага с изграден екип от актьори, които в симбиоза със сценарните находки на авторите в шоуто създават култови образи и скечове, които стават любими на зрителите. Монологът на водещия и финалният скеч, които Слави Трифонов изпълнява в началото и края на предаването, също се вписват в общата смешна интерпретация на действителността у нас и асимилират наложени предразсъдъци, народопсихология, народна мъдрост, личностни характеристики, разпознаваеми поведенчески модели в обществото. Водещият задължително прави предварителна подготовка при елементите „one-man-show” и не разчита на случайни успехи. Характерни за изпълнителските му похвати са дългите описателни метафори за емоционалните състояния на героите в историята, която разказва, запомнящи се умозаключения в социално-битов смисъл, акцентира се върху смешната страна на житейските провали и несгоди в живота. Превръщането на една идея или история в запомняща се комедийна форма, като част от структурата на вечерното токшоу, се осъществява при съчетаването на сценарно хрумване и лично виждане на водещия за пресъздаването й. Водещият Слави Трифонов има опит и умее да разкаже една обикновена история по комичен начин и това свое професионално умение развива целенасочено през годините на шоуто. Скечовете му носят личен почерк – повечето завършват с неочакван край – смешно- поучителен, но и трагикомичен.

На телевизионната територия на „Шоуто на Слави“ се заявяват цяла поредица от успешни и запомнящи се комедийни образи, към чието творческо развитие екипът и водещият подхождат много внимателно с оглед да се поддържа постоянно високо нивото на гледаемост на шоуто. Телевизионните образи от „Шоуто на Слави“ претърпяват развитие в поредица от скечове. Същите тези комедийни образи обаче са възприемани нееднозначно, когато чрез степента си на обобщителност правят негативни внушения. В тези случаи водещият поема цялата отговорност при изразено обществено недоволство, каквито са примерите с образа на Гюру Кюмюру[6] и засегнатите от внушенията на този образ жители на Перник, както и глобеният от СЕМ скеч на отец Нафърфорий за непристоен език.

В такива моменти, когато шоуто дава право на отговор на засегнатата страна, следват редица пояснения и оправдания от страна на сценаристите и водещия, винаги остава съмнението, че българското чувство за хумор се харесва и упражнява на телевизионния екран в по-суров и вид и стига до крайности. Със сигурност водещият и сценаристите имат съмишленическо отношение в професионалните си принципи кое е смешно и кое не и най-вече за комичните ефекти отвъд границите на традиционното мислене и разбиране за шеги и закачки.

Водещият е формирал свой вкус, който и да се определя като краен български или балкански манталитет, се харесва и одобрява от зрителите по силата на стабилния рейтинг на шоуто и запазената през годините лоялност на аудиторията. Няма личност или ситуация от живота, която да не може да бъде представена пародийно- сатирично, първо смешно, а след това и плачевно. На фона на толерантността и либералното отношение към различността, индивидуалността, уважение към личните разбирания, които се наблюдават и илюстрират в западните образци на вечерно токшоу, в „Шоуто на Слави“ се борави с хумор от народопсихологията – наша и чужда[7], шеги на основа расизъм, сексуално различие, авторитарно поведение на мъжете спрямо жените, брутален подход към теми като глада, детска смъртност[8], комични демонстрации за липса на кавалерско отношение[9]. Телевизионната история на шоуто показва, че по-грубите шеги не получават необходимата и заслужена зрителска и регулаторна санкция, което е още един индикатор, че водещият и екипът на шоуто са уловили общото ниво на хумористично- оценъчна представа на българина за нещата, които го вълнуват.

Тематичното ядро на хумора в шоуто е производна препратка към личните проблеми и разбирания на водещия, който поради факта, че е популярен, харесван и подкрепян в изявите си всяка вечер, става измерител и за начина на образуване на смеха при по- голямата част от телевизионната аудитория. Качествените шеги в шоуто се създават на основата на интимните отношения между жената и мъжа в семейството, в политически аспект, боравят със стандартни и клиширани схващания за определени професии, прослойки в обществото, въртят се около страстите и физиологичните нужди, представят заигравка със стереотипи и предразсъдъци в мисленето на българина.

Като цяло успехът на шоуто е тясно обвързан с професионалните възгледи и убеждения на вътрешния екип как да се формира комедията и вида на смеха, за да отразява и да отговаря на критериите на зрителите. Прави двусмислено впечатление, че творческото самочувствие на екипа и водещия се гради и проверява чрез нарочни социологически проучвания за степента на подкрепа и харесване на шоуто. Резултатите от подобно проучване, подробно представени от Редколегията в шоуто, удостоверяват, че в представите на зрителите предаването е равносилна на правителството институция и най- харесваните личности са премиерът Бойко Борисов и водещият Слави Трифонов. Във финала на дискусията как и защо се харесва шоуто, водещият прави умозаключение, че животът на хората зависи от премиера, а от него зависи само настроението им.

Друг съществен аспект от празничната атмосфера на шоуто, също с активно участие от страна на водещия, е популяризирането на музикална култура с открояващ акцент в поп- фолк жанра, но и с достатъчно присъствие на световни музикални тенденции по линия на гостуващите в шоуто чужди звезди. Музиката има съществено значение за цялостното програмно звучене на вечерното токшоу и е основен ключ за постигане на празнично настроение и забавление. Вечерните програми спадат към жанровата идентификация на мюзикълите, водевилите, карнавалите и водят началото си от общ първообразец на фестивално танцувално- музикално шоу.

Смело можем да кажем, че в началото на вечерното токшоу е била музиката. На по- късен етап, когато има наличие на матрица, ясно изпъкват отделните музикални елементи, като встъпителното парче на бенда, отделните музикални части в предаването, музикалните интерпретации при комедийните форми, взаимодействието между водещия и бенда на шоуто. За да бъде телевизионното лице на предаване от музикален тип, каквото представлява по формат вечерното токшоу, от водещия се изисква да има добра музикална култура, както по отношение репертоара на бенда, така и да е запознат с творчеството на гостуващите музикални звезди.

Музикалната компетентност допринася за творческата многопластовост на комедийните форми, създава една по-фина стилистика на изразяване и лирично звучене на остро критични материали. Присъствието на музиката във вечерното токшоу е търсен и необходим ефект. Колкото по- музикално грамотен е водещият, толкова по-въздействащо се предполага, че ще бъде неговото шоу. Предположението означава много, ако се основава дори само на познанствата с представители на музикалния бизнес, но и означава развиване музикалната дейност на бенда чрез поредица от концерти, албуми, други музикални предавания – възможности, които се явяват своеобразно продължение на шоуто под някаква друга форма, но в полза развиване лоялността на аудиторията и с пряко отношение към продължителното съществуване на предаването.

Музиката, като част от творческия потенциал на водещите, оставя отпечатък в биографиите на някои от тях. Всеизвестна за американската публика е музикалната страст на Конан О‘Браян и личните му предпочитания към гостите, които представят негови любими стилове. Концептуално подчертана е ролята на Пол Шейфър – ръководителят на бенда в „Късното шоу на Дейвид Летерман” не само като отговорник по музикалните компоненти, но и като съ-водещ и партньор в диалозите на водещия. В български вариант подобен тип взаимодействие се осъществява между Слави Трифонов и Георги Милчев – Годжи в „Шоуто на Слави”. Предпоставки за сериозното присъствие и достойно място на музиката в шоуто представляват музикалното образование на водещия, композиторския талант на съ-водещия, непрекъснатото професионално развитие на отделните членове на бенда. В резултат усилията и съвместната им работа създават 20 албума с авторски песни и интерпретации на български фолклор. В стилистиката на вечерното токшоу, българският пример илюстрира по какъв начин популярната музикална трибуна на подобна програма може да инициира съдържание с културна функция на територията на развлечението.

Негативната страна на шоуто

„Шоуто на Слави“ е пример за емблематично вечерно шоу за европейските и нашенските телевизионни мащаби по постигнати продължителност на съществуване и обществено влияние. От гледна точка на водещия и личната страна на управление на подобен проект, шоуто дава и отнема много на своя създател. Ежедневните темпове на подготовка и излъчване на шоуто буквално лишават водещия и екипа от нормален живот извън прожекторите на телевизионната сцена. Камерите показват всяка вечер как шоуто се превръща в дом за човека, който го води – подчинява го на професионалния ритъм всичко да се случва в шоуто, но не и извън него.

Много често водещият Слави Трифонов и подчинените му под формата на шеги и закачки казват, че той е самотен, няма успех с жените, има лош късмет, лишен е от личен живот и преживявания, става само за шеф и най-близките му хора са екипът на предаването. Ролята на критик и коректив на водещия е отредена на най-близкия му приятел и отговорник на „Ку-ку бенд“ – Георги Милчев- Годжи. Животът на водещия Слави Трифонов минава пред очите на зрителите и извън прожекторите на шоуто е допълван от материали в жълтата преса, които най-често показват къде е ходил и с кого се е срещал. Лоялните зрители на предаването познават добре своя водещ със силните и слабите страни от характера и работата му, защото в един час телевизионно шоу време е достатъчно да се покаже и да си проличи всичко.

Екипът намира интерес в това да се шегува с шефа си. Оказва се, че този сценарен подход допада на зрителите и успешно допълва образа на водещия като публична и популярна медийна фигура. Диалогът между Слави и Годжи е адаптиран вариант на подобно общуване между Дейвид Летерман и ръководителя на бенда – Пол Шейфър. Годжи е първият човек, който в интродукцията на шоуто въвежда тематична шега по адрес на водещия – „Слави е лечителят на ефира“, ефрейторът с маршалска патерица, обръщал се към дядо Коледа с „наборе“, Слави бил известен с качествата си на режисьор, викали му „Малкия Хачо“, членувал в групата „Сам съм по Коледа“, връзките му с жени били дълги колкото полата на фолкпевица, бил интимен културолог, идвал на работа пеша, не си ползвал дори бастуна, за да не му се изтрие гумичката отдолу. Зад този открит сарказъм стои и голяма доза лична горчивина. Шоуто изглежда забавно и весело занимание, но за водещия е преди всичко отговорност и задължения. Превръщането на работата в личен живот за водещия Слави Трифонов носи негативи в персонален аспект, но и създава предпоставка неговото мнение да се разглежда като меродавно за всичко – забележима тенденция, която има изкривяващ медиен ефект. Публичността на фактите се разглежда през мнението на водещия и се представя за позиция на шоуто. В някои крайни случаи шоуто дава трибуна на една или друга страна в политическите процеси, призовава към каузи, пренасочва към определен избор, заявява открито възгледи и прави препоръки – политико-социална активност, която е недопустима за американското вечерно шоу, където предаването задължително спазва необходимата дистанция да бъде коректив на обществените актуални процеси.

Това е водещият, за когото телевизията и шоуто са нещо лично, но и бизнес, но който си заслужава да се посветиш. В Америка един утвърден водещ създава собствена продуцентска къща, която постепенно се превръща в среда за отглеждане на таланти и криейтив за подобен тип забавни предавания.Тази практика е доказала ефективността си в съображение с живия рефлекс на водещия да открива таланти, които да следват неговия утвърден професионален път.

В българската телевизионна практика дългогодишният телевизионен водещ Слави Трифонов се опитва да открие професионалист, който може да има нужните качества да го замества в „Шоуто на Слави”. Наблюдаваните примери на изявяващи се личности от екипа на сценаристите на шоуто, актьорите, певците от „Ку-ку бенд” са временно изпълняващи заместваща функция и дори търсенето на победител в риалити проекта „Претендентът” не постига желания и удовлетворяващ резултат да бъде открит млад последовател на Слави.

Самотната фигура на водещия – професионалната роля

Към днешна дата Слави Трифонов е единственият титулярен водещ на „Шоуто на Слави“. В качеството си на водещ е заместван от сценаристите или актьорите само в екстремни случаи и липсата му се е усещала осезаемо за зрителите.Телевизионният водещ във вечерното токшоу носи цялата отговорност за успеха на продукцията, която представлява като лице и търговска марка. В най-добрия случай дори само името на водещия става гаранция за интереса на телевизионната аудитория. Той е едновременно телевизионер, актьор, журналист, творец, ръководител на екипа си и мениджър. Добрата шоу програма е колаборация от неговите лични усилия, находчивост и умения, от инициативата и комуникативните възможности на участниците да разговарят, от идеята творческият процес да носи забавление. Личният стил на водещия е съвкупност от впечатления и умения на база жизнен и професионален опит, интереси и качества, като не подценяваме също жанровите особености на вечерното токшоу, съчетани с очакванията на аудиторията.

Телевизионният водещ е представителното лице на конкретна концепция как да се прави вечерно токшоу. Този факт, колкото предопределя, толкова и дава свобода на предположенията как ще реализира забавен дискурс. На езика на маркетинга водещият дава и търговското име на медийния продукт- неслучайно повечето от вечерните токшоу програми съдържат в наименованието си името на водещия. Той със сигурност е лицето, което “продава” и за него гледаемостта е въпрос на лично професионално израстване. Водещият е една от причините за доверието към предаването, за интереса, с който то се приема.

Това правило има различно значение за огромния американски пазар и съвсем друго за ограничените ресурси на българските условия. Авторитетът на водещия подпомага подбора на гостите, но наличието на няколко аналогични предавания, както и дефицитът на звезди у нас и забелязващата се склонност на повечето от тях да се изреждат в телевизионните студия на ротационен принцип, показват отклоненията от работещите правила в световния формат на вечерното токшоу. Харизмата на водещия е определяща, когато гостът взема решение дали да гостува или не в дадено шоу. Изграждането на професионален профил на водещия означава към изискванията за подобна роля да има наличие на индивидуалност и характер.

Комедийното профилиране на телевизионния водещ специално във вечерното токшоу в Америка повдига професионален спор сред телевизионните критици кой от изброените типове водещи е най- подходящият избор да застане начело на вечерна забавна продукция – журналист, комик или актьор, по причина комплицираното изискване за широка компетентност и артистичност.

В същността на професионалния спор сред представителите на американската медийна критика и по линия на разпространението на вечерния токшоу формат в Европа и по света, както и в резултат на биографично проучване на най-известните телевизионни водещи, логично възниква тезата за корелативните отношения между профила на водещия и концепцията на вечерното токшоу. Значимостта на професионалната роля на водещия е хипотеза за настоящия дисертационен труд и се илюстрира със следната теоретична постановка:

Хипотезата се състои в твърдението, че водещият на вечерно токшоу развива най-широк диапазон на творчески потенциал в професионалната роля на телевизионен водещ-комик, защото носи преимуществата на необходимото за комедийна форма скечово- сценично поведение.Хипотезата се основава на опита и критично отношение на медийни анализатори в телевизионните пазари с най-големи традиции в слота на вечерното програмиране. Категорично и практически достоверно доказателство за хипотезата е близо 40-годишният професионален опит на американските водещи Джей Лено, Дейвид Летерман, ветераните Джони Карсън, Джак Паар и Стийв Алън, които се представят пред широката публика като телевизионни водещи и комици. Конан О‘Браян е популярен повече като шоумен и сценарист на запомнящи се с оригиналността си скечове.

Разпространението на скечово-сценичната култура по света чрез адаптирането на национални образци от типа на вечерното токшоу, което е световен формат, но се влияе от местната култура, допринася за създаването на подражателни модели и при водещите. Приликата между образците на вечерното токшоу не означава, че водещите по места непременно се стремят към подражателство. В българската телевизионна среда хипотезата запазва валидността на твърдението си – телевизионният водещ – комик е най-сполучлив избор за лице на вечерно токшоу. Съвпаданието не се основава на автоматично пренасяне на професионален поведенчески модел, а на общовалидни и индвидуални за водещия критерии, като едно от важните предимства е просъществуването на предаването.

В България вечерното токшоу с най-дълъг телевизионен живот и стабилни пазарни позиции е “Шоуто на Слави”. Водещият Слави Трифонов носи предимствата на значителен професионален опит и целенасочено развиван широк диапазон на творческия потенциал в сравнение с останалите водещи на български забавни програми. В потвърждение на американската телевизионна практика във вечерното токшоу, той притежава всички необходими качества, за да бъде определен като водещ-комик и водещ-шоумен. На границата между двата типа, той се утвърждава като най-успешния водещ на вечерно токшоу в България.

За целите на научно- изследователската стойност на хипотезата за най-добрия водещ- комик във вечерното токшоу и в обобщение на изложените дотук теоретични постановки в края на тази биографична студия ще бъде изведена обобщителна и аналитично- сравнителна професиограма за опита на телевизионните водещи в американската и българската практика. Табличното представяне на качествата на водещия в теоретичен и практически ориентиран модел показва паралелите между световните стандарти за ключовата роля на водещия и нивото на професионализъм сред водещите на вечерно токшоу в българската телевизионна среда.

Първата таблица – теоретична професиограма на водещия на вечерно токшоу представлява разбивка по категории на направленията в професионалната роля на водещия. За по-кратко, ще ги определим като типове водещи. Всяка отделна категория има подробно описание на основните качества, които са необходими на водещия да се развие като професионалист в това направление. Приносен момент в илюстративния характер на теоретичната професиограма е възможността да се постигне видимо разграничение между уменията на водещ- актьор, водещ- комик и водещ – шоумен.

И при трите типа се наблюдава начин на артистично присъствие с основна разлика между изискванията за влизане в роля в киното и в телевизията. Водещият-шоумен се отличава с качеството да импровизира в спонтанен разговор, както и ефектно да „жонглира” с думи. В сравнение с водещия- журналист, който е тясно профилиран в работа с текстове и търсене на подходящите изрази, шоуменът развива усет да бъде забавен, като си играе с думите и текста по време на разговор. Водещият- певец, който е събирателен образ за човек с музикална култура, обикновено е професионален певец или музикант.

В първия случай, певецът вече има изградена певческа кариера преди да се изяви в артистичното амплоа на водещ и представлява интерес с потенциала си да привлича верни почитатели и меломани за лоялна публика на вечерното токшоу. Близко направление до водещия- певец е водещият- шоумен, защото изборът на певец за лице на предаване предполага изява на характерен стил, подобен на Азис във „Вечерното шоу на Азис”.

В духа на комерсиалната телевизия и таблоидизацията на съдържанието, търсеният ефект при Азис да провокира и скандализира обществото е концептуално оправдан в контекста на вечерното токшоу. Във втория случай, музикантът, като водещ на забавно предаване, притежава силното предимство да развие приоритетно вечерното токшоу в музикално отношение. Водещият- продуцент е роля- обичайна практика и дори задължително условие за водещия да носи пряка отговорност за съдбата на предаването си.

Предпоследен в табличното представяне, но най-важен по отношение на иновативност и нови технологии, е водещият- характерен/ популярен образ. Тук отчитаме приносен момент в развитието на вечерното токшоу чрез функцията на водещия, който се появява на екран като анимиран 3D художествен образ на кукла или животно. В българския телевизионен ефир това е телевизионното магаре Марк О‘Селски в шоуто „На Инат” – излъчвано първо по ТV 7 и впоследствие по NOVA TV. Сценарният подход посланията на предаването да бъдат предавани чрез анимиран герой наподобява случаите, в които наблюдаваме физическото присъствие на кукла в студиото, подобно на куклата мистър КУ-КУ от „Студентска програма КУ-КУ или на куклата Gabibbo от италианската версия на „Господари на ефира” , както и посоченият по-рано пример с циничното куче Triumph, TheInsult Comic Dog от „Вечерно шоу с Конан О‘Браян”.

През 2006г. в българския телевизионен ефир традицията за сатиричен поглед върху политическото говорене чрез кукли наблюдаваме в шоуто „Говорещи глави” по TV7. По примера на световни образци на сатирично шоу с кукли става ясно, че зад „гумената маска” могат да се изкажат редица сценарни прозрения по чувствителни за обществото теми. Създаването на индиферентен образ за водещ позволява на анонимната личност, която озвучава магаренцето зад кадър, да се отстояват по нов начин принципите на журналистическата свобода. Зрителите и гостите в предаването реагират нееднозначно на идеята водещ на вечерно токшоу да е магаре, зад чиито образ се крие особен чешит. Изборът на гости също е повлиян от този факт, защото изисква от известните личности широко скроени мироглед и поведение, които авторитетите и консервативните по дух не могат да си позволят в ефир. Водещият, като анимационен триизмерен герой, е изцяло новаторска тенденция и технологично алтернативен подход относно функцията на главното действащо лице в забавно предаване.

Втората таблица, която е наречена „Практическа професиограма” има за цел да приложи теоретичната рамка на видовете водещ спрямо професионалния опит на водещите на вечерно токшоу в България. Практическата професиограма е фокусирана в отразяване на медийното присъствие на водещи на вечерно токшоу в българския телевизионен ефир в периода 2009-2012г. В „Елементи на професиограмата” се отчитат основните направления в развитието на професионалната роля на водещия. За отделните водещи са отчетени качества, които са проявени, могат да бъдат наблюдавани или са безспорен факт по отношение на работата им във вечерното токшоу. Важно е да се подчертае, че представените водещи притежават професионални качества, които, съотнесени към елементите на практическата професиограма, регистрират обхвата на творческия им потенциал. Таблицата не дава оценка за нива на професионализъм в дадено направление, а отчита съвкупност от дадености и умения.

В подкрепа на тезата, че Слави Трифонов е водещият с най-пълноценно развит творчески потенциал, при него е отчетен най-висок индекс на водещия – 5. Ежедневният ритъм на работа в „Шоуто на Слави” в продължение на тринадесет години създава условия за водещия да разгърне творческия си потенциал. В изследователски аспект е актуална взаимозависимостта между водещия и предаването – ангажиментът към шоуто предразполага или задължава водещия да поддържа ниво за по-дълъг телевизионен живот на предаването. При елементите „журналист”, „актьор”, „продуцент” водещият следва да има съответното професионално образование или да е изпълнявал задачи в тази професионална роля. В случая на Слави Трифонов журналистическата професия е част от телевизионното амплоа на водещия да провежда интервюта в шоуто, без да се подценява подкрепата на сценарния екип зад него. Не без значение остава и получената оценка за журналистическите умения на водещия, изразена от Директор „Новини и актуални предавания” на BTV – г-жа Люба Ризова при гостуването й в „Шоуто на Слави” на 23 юни 2010г., когато коментират заедно как се е справил в ролята на кореспондент от Америка.

Друг водещ, който има завършено журналистическо образование и го прилага в публицистичните сегменти на вечерното токшоу, е водещият Андрей Арнаудов. Журналистическият нюх за тънкостите в занаята при него е повлиян от младежката субкултура и разбирането за хумор на младите хора – стил на представяне на теми, който се обособява и развива в годините на съществуване на предаването „Сблъсък” по bTV. Заедно с водещия Иван Христов, в качеството им на телевизионна двойка водещи, прокарват в българския телевизионен ефир поведенческия модел на симпатичното хулиганство като начин на мислене и изразяване на поколението на прехода.

Индексът на водещия е количествен измерител на качествени показатели. В центъра на практическата професиограма прави впечатление творческата симбиоза в уменията на трима български водещи да бъдат актьори и комици. Тодор Колев, Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев са актьори с телевизионен опит в комедийно- сатирични предавания. Вече покойният Тодор Колев е първоосновател на вечерното токшоу у нас с „Как ще ги стигнем американците…?, както и водещият с най-дълъг професионален опит като актьор, комик, шоумен, певец и музикант.

По отношение значението на ролята на водещия за формата на вечерното токшоу в българския телевизионен ефир, единствен той конкурира доминиращата позиция на Слави Трифонов. Извън съревнованието между двамата кой има по-малък или по-голям принос за консолидацията на българското вечерно токшоу, остава безспорен фактът, че в професионалната съдба на актьора в лицето на Тодор Колев може да се съвмести по подходящ начин шоуменски талант, без да се наблюдават обичайните гилдийни противоречия между артисти и телевизионери. От своя страна, житейският пример на Слави Трифонов показва, че продуцентските задължения на водещия са една гаранция повече за професионалното му развитие. Предимство или недостатък е актьорският занаят в сферата на телевизията е спорна теза. Телевизионният ефир е привлекателно поле за изява във финансов аспект и със сигурност не е очакваното ниво за възможностите на драматургично обучаваните актьори. Водещият Иван Христов е професионален актьор, който от детска възраст започва да се занимава с телевизионни изяви. Актьорските му превъплъщения в различни предавания служат предимно за забавление на публиката и не претендират за художествено- естетична стойност.

Водещият-актьор има адекватно присъствие във вечерното токшоу, ако подчини уменията си на изразната система на телевизията – от същност на съдържанието до концептуализиране в технологичния процес. Шаблонизирането на идеи, образи и поведенчески модели е обичайна практика за пародийно-сатиричната страна на живота. В творчески план вечерното токшоу си служи с крайни и комплицирани обобщения, които зрителите да разпознават, запомнят и обикват.

Присъствието в таблицата на актрисата от „Шоуто на Канала” по БНТ 1- Ани Михайлова е известен толеранс към варианта във вечерно токшоу водещ да бъде дама. Конкретната й артистична изява се изразява в изграждането на харесвания от мъжката половина от публиката образ на пищната водеща, която рецитира, пее, танцува и кокетно взаимодейства с мъжките образи в скечовете на шоуто. Темите на сексистка основа задават еднопосочност на творческия инструментариум при разработването на женските образи в родната скечово- сценична култура, без значение дали в ролите влизат мъж или жена – за сравнение – образът на скандалната интелектуалка Деса Поетеса в „Шоуто на Слави”, изпълнена от актьора Виктор Калев. На нашите географски ширини ролята на водещата по шаблон се „остойностява” хумористично в темите за жената като сексуален обект и мястото й в семейните отношения.

В същата професиограма различен вид представителство имат водещите- певци по причина на профилирането им в диаметрално противоположни в представите на феновете музикални жанрове. В сравнителен план „Вечерното шоу на Азис” по PRO.BG(днес новата телевизия BTV Action) и „Денис и приятели” по БНТ1 си приличат само по съвпадението на идеята да бъдат водени от популярни певци и концепцията на вечерното токшоу да бъде съобразена с характера на музиката, която изпълняват и популяризират.

Попфолк имиджът на Азис се транспонира като запазен почерк и по инициатива на шоуто, което оглавява. При Денис Ризов и вечерното токшоу по БНТ 1 се отстоява рокаджийското разбиране за нещата и темите се разгръщат в по-интелектуално звучене и с преимущество на мъжката гледна точка. Азис и Денис са примери за водещи- певци в двата полюса на музикалните вкусове в България и съответно публиката на двата типа вечерно токшоу търси различен тип развлечение.

По един натрапчив за обществото начин популярността на Азис извежда на преден план претенцията за скандална артистичност, която в рамките на „Вечерното шоу на Азис” става практически приложим шоуменски талант. Това е водещият, който умее да продава опаковката на медийното съдържание.

Денис Ризов е емблематично лице за няколко поколения зрители, защото носи романтиката на рок вълната от демократичните промени, когато тази музика се асоциира и символизира свободния дух на Запада. Самият водещ на „Денис и приятели” е телевизионен и музикален продуцент и има съществен принос за развитието на концертната дейност у нас.

По отношение иновативната технология функцията на водещия във вечерното токшоу да бъде упражнявана от анимационен герой като телевизионното магаренце Марк О‘Селски практическата професиограма отчита интензитета на творческото вдъхновение да се изгради запомнящ се образ. Шоуто „На инат” съществува на екран два сезона и оставя съмнения относно свободомислието на гости и зрители да възприемат магаренцето за авторитетен водещ.

Генералното обобщение на практическата професиограма се съсредоточава в последните три графи – „шоумен”, „певец” и „продуцент”, тъй като като наблюдението върху професионалния опит на българските водещи на вечерно токшоу показва, че в наши условия това са направленията, в чието съчетаване на качества водещите могат да постигнат трайно присъствие на малкия екран. Това са трите елемента от професиограмата с най-голям брой точки – общо 6 или 7. На територията на развлечението комбинирането между чувство за хумор, музикален нюх и инвеститорски интерес се оказва печеливша за позицията на водещите във вечерното токшоу.

Повечето представители на водещи в практическата професиограма формират цяло поколение, което създава собствена идея за телевизионно забавление от студентската скамейка. В заключение ще подчертаем ключовото значение на продуцентската роля на водещия като гаранция не само за професионалното му оцеляване в ефира, но и за утвърждаването на формата на вечерно токшоу в българския телевизионен ефир.

Като заключение за ролята на водещия и мястото на вечерното токшоу за оформянето светогледа на българския зрител в „Шоуто на Слави“ разказват следната закачка: „Джей Лено и Дейвид Летерман се събрали да гледат заедно повторенията на „Шоуто на Слави“ и се обадили да му кажат. Българският език на Джей Лено бил с една идея по –добър от английския на Слави“. Годжи обобщава генерално, че в работата си водещият имал благ нрав и бил спокоен.

ПРОФЕСИОГРАМА НА ВОДЕЩИЯ НА ВЕЧЕРНО ТОКШОУ

Теоретична професиограма

1.Творчески потенциал на водещия на вечерно токшоу по световен стандарт

Практическа професиограма

2.Творчески потенциал на водещия на вечерно токшоу в българския телевизионен ефир

Slavy Trifonov as showman

Maya Vasileva, PhD

Slavi Trifonov is the most popular television host, showman, producer, stand-up comedian and singer in Bulgaria. He is the host of Slavi’s Show, bTV’s late- night talk show. His television program is based and influenced on U.S.standard oflate-night talk shows,nevertheless many topics and elements in the show’s setup are aimed at providing a specific mock and satireat national level. The show is currently one of the most watched, although its television hostis often criticized for his controversial humor.Slaviis both loved and hated in his home country. The numerous reasons why are explained in details in the review.
Keywords: late-night talk show classic formula, television practices and traditions, TV host creative potential, camera performance