Дигитализация на европейските медии

Гл. ас. д-р Мария Попова
ФЖМК

Европейският медиен пазар е доста разнообразен като структура на медийната система, медийните практики, потребителските вкусове, съдържателните тематики. Същевременно могат да бъда посочени и редица общи тенденции, които са резултат от историческото развитие, но и от характера на медийната трансформация. На първо място това е силната концентрация на вестникарския пазар и пазара на списанията. В повечето европейски държави с влияние се ползват по няколко големи медийни компании, част от които започват като семейни, но впоследствие разширяват капиталовия си приход, прераствайки в международни организации, собственици на голямо количество заглавия, както в областта на печата, така и на електронните и новите медии.
Сред по-важните трябва да бъде посочена датската компания „Берлинске медия” („Berlingske Media”), която е с международно капиталово участие (част от норвежката медийна организация „Оркла медия”, сега собственост на британската медийна инвестиционна компания „Меком”) и издава най-стария все още излизащ датски всекидневник (и един от най-старите в Европа) „Берлинске тиденде” („Berlingske Tidende”, „Вестникът на Берлинг”), както и някои от значимите вестници като всекидневника „Информашон” („Information”, „Информация”), таблоида „Бе.Те.” („B.T.”, „Б.Т.”), седмичника „Викендависен” („Weekendavisen”, „Вестник за почивните дни”) и безплатния всекидневник „Ърбан” („Urban”, „Градски”). С подобно влияние се ползва и друга датска компания „ЮП/ Политикенс хус” („JP/Politikens Hus”), която стои зад най-тиражния датски всекидневник „Морнависен Юландс-Постен” („Morgenavisen Jyllands-Posten”, „Сутрешна поща на Ютландия). Вестникът става световно популярен в края на 2005 г., когато на цяла страница публикува поредица от карикатури, които са посветени на мюсюлманския начин на живот (на една от тях е изобразен пророкът Мохамед с чалма във формата на бомба). Карикатурите са препечатани и от европейски вестници като „Ди Велт”, „Франс соар”, включително и българския „Новинар”, но са приети изключително остро от световната мюсюлманска общност и предизвикват протести из много арабски страни, изтегляне на арабски посланици от Дания, протестни ноти и т.н. Тази медийна компания издава и втория по тираж всекидневник в страната „Политикен” („Politiken”, „Политика”), а също и таблоида „Екстра бладет” („Ekstra Bladet”, „Екстра вестник”).  

Сред големите европейски медийни организации са белгийската компания „Корелио” („Corelio”), която контролира водещите белгийски фламандскоезични вестници „Хет Ниусблад” („Het Nieuwsblad”, „Новинар”) и „Де Стандаард” („De Standaard”, „Стандарт”), както и белгийско-холандската компания „Де Персгруп Недерланд” („De Persgroep Nederland”), която издава някои от тиражните белгийски фламандскоезични вестници като „Хет Лаатсте ниус” („Het Laatste Nieuws”, „Последните новини”) и „Де Морхен” („De Morgen” „Утро”), а също и национално разпространяваните холандски всекидневници „Алгемеен дахблад” („Algemeen Dagblad”, „Общ всекидневник”), „Де Фолкскрант” („De Volkskrant”, „Вестник на хората”), „Ен Ер Сей ханделсблад” („NRC Handelsblad”, „Ен Ер Сей търговски вестник”) и „Трау” („Trouw”, „Вяра”).

Водещо положение има най-голямата швейцарска медийна компания „Рингие” („Ringier”), която издава вестници и списания както на немски език (като таблоида „Блик” („Blick”, „Поглед”), така и на френски език, притежава и електронни медии, има акции или издава самостоятелни медии и в други европейски държави.

Сред авторитетните компании е и испанската „Групо Приса” („Grupo Prisa”), която притежава най-продавания всекидневник в Испания е „Ел Паис” („El País”, „Страната”), спортния вестник „АС” („АS”), радиоверигата Кадена CEP (Cadena SER), радиостанциите Максима FM и М80, телевизионните канали Куатро (Cuatro) и Локалия (Localia),  специализираното в икономическата сфера издателство „Синко диас” („Cinco Dias”), издателствата „Сантияна” (Santillana) и „Алфагуара” („Alfaguara”) и други.

Макар че повечето от големите европейски медийни компании са със силни пазарни позиции и добри финансови показатели, притежаването на множество медии от различен формат им позволява бързо преструктуриране на марките, заглавията и съдържателните рамки. Повечето от тези компании оперират на няколко свързани пазара – печатни и електронни медии в национален мащаб или само печатни и само електронни медии в международен порядък. Тук също има известна регионализация (например северноевропейски, западноевропейски пазари), но тя бързо е преодоляна след падането на Берлинската стена и медийната експанзия в Източна Европа. При нея повечето от водещите западноевропейски компании закупуват вече съществуващи или създават нови източноевропейски медии, като разширяват пазарите си и сферите си на влияние пред една различна аудитория.

Като особеност на европейските медии може да се посочи и разрастващата се комерсиализация на медийното съдържание, която засяга печатните медии, но и радио и телевизионните канали. Тя може да бъде видяна в изчезването на политическите издания и в намаляващата роля на политическата линия на повечето вестници, появата на безплатни вестници, разширяващото се разнообразие на заглавия на списания, водещо място сред които заемат женските, светските и лайфстайл списанията.

Затова не е случайно, че международни компании като датската „Егмонт” („Egmont”) имат капитали в различни държави – освен в скандинавския регион (Дания, Швеция, Норвегия), тя оперира и на западноевропейския пазар – Германия, Австрия, Великобритания, Франция, а след отварянето на източноевропейския блок – навлиза и в Русия, България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Естония, Латвия и други. На датския пазар „Егмонт” издава множество женски и мъжки списания като „АЛТ фор дамерне” („ALT for damerne”), „Юроман” („Euroman”, „Европеец”), „Юроуоман” („Eurowoman”, „Европейка”), с програмата на радиото и телевизията „Хер&Ну”, („HER&NU”), за свободното време, здравето и кулинарията като „Йемет” („Hjemmet”, „Дом”), „Гастро” („Gastro”, „Кулинария”), „Фит ливинг” („FIT Living”), за вътрешен интериор като „Рум” („RUM”, „Стая”) и „БолигЛив” („BoligLIV”). Другата голяма медийна компания е финландската „Санома” („Sanoma”), която е сред петте най-големи европейски компании, които издават списания, собственик на медии в над 20 европейски страни, включително и в България. Нейни са например повече от половината холандски заглавия сред най-тиражните списания и двата най-големи финландски всекидневника – „Хелзингин саномат” („Helsingin Sanomat” и „Илта-саномат” („Ilta-Sanomat”), които покриват около 30% от общия тираж на всекидневниците в скандинавската държава.

Сред световните медийни компании е и шведската „Метро интернешънъл” („Metro International”), която е и най-голямата световна компания за издаване и разпространение на безплатни вестници, като водещото й заглавие „Метро” („Metro”) има версии в  различни страни в Европа, Северна и Южна Америка, Азия.

Отличим е и рейтинговият приоритет на частните радио и телевизия, за сметка на обществените медии поради предлагането на забавно, подчертано информационно съдържание. Именно дългогодишният монопол върху радио и телевизионния сигнал е сред общите черти на европейските медии. Той е нарушен едва през 80-те години с налагането на дуалната система, но и с бързото пазарно влияние на частните комерсиални медии. Затова и обществените медии отговарят с нарастващ брой на радио и телевизионните канали. Например датският обществен оператор Де Ер (DR – Danmarks Radio, Датско радио) има четири национално разпространявани радио и три телевизионни канала, няколко регионални и цяла палитра от цифрови. Това обаче не променя факта, че зрителският интерес е приоритетно привлечен от частната телевизия Ти Ви 3 (TV3), собственост на медийната компания „Модърн таймс груп” („Modern Times Group”), обединение на телевизионната компания „Виасат” („Viasat”), инвестиционната компания „Киневик” („Kinnevik”) и „Метро интернешънъл”. Компанията притежава общо седем отделни канала под марката Ти Ви 3  в скандинавския регион и прибалтийските републики, всеки от които излъчва от Лондон и произвежда собствена продукция на съответния местен език. Пет радио и три телевизионни канала има и холандският обществен оператор, но вниманието на аудиторията е насочено към няколкото телевизии в рамките на международната медийна компания Ер Те Ел (RTL) – в Нидерландия това са Ер Те Ел 4, Ер Те Ел 5, Ер Те Ел 7 и Ер Те Ел 8. В пряка конкуренция са и каналите на италианската обществена радиотелевизионна компания РАИ (RAI) и телевизионните канали на частната компания „Медиасет” („Mediaset”), зад която стоят капиталите на инвестиционния фонд „Фининвест”, собственост на министър-председателя на страната Силвио Берлускони. Общественото влияние на „Медиасет” се държи както от италианските телевизии Канале Чинкуе (Canale Cinque, Пети канал), Италия Уно (Italia Uno, Италия едно) и Рете Куатро (Rete Cuatro), така и от всекидневника „Ил Джорнале” („Il Giornale”, „Вестникът”), създаден от легендарния италиански журналист Индро Монтанели, новинарското списание „Панорама” („Panorama”, „Панорама”), а също и чрез испанския телевизионен канал „Телесинко” („Telecinco”).

Като цяло европейските електронни медии са силно регулирани, както от държавата чрез специално приети закони, така и от различни обществени организации, медийни съвети, етични комисии, медиен омбудсман и други. Това е особено характерно за обществените оператори, които са призвани да защитават социалните нужди на различните нации и да представят специфичните интереси на множество социални, маргинални и етнически групи. Като проблемна страна на обществените медии може да бъде посочен начинът им на финансиране. Има публичен дебат дали те трябва да ограничават разходите си в рамките на държавната си субсидия или приходите от такси, или да продължават да получават средства от рекламна дейност, подобно на частните радио и телевизия.

Сред характеристиките на европейския медиен пазар е и  езиковото разделение в рамките на националната държава, пред което са изправени някои от европейските държави. Това налага създаването на разнообразни в езиково и тематично отношение издания и дублирането на съществуващите радио и телевизионни оператори. Добър пример в това отношение е Белгия, в която медийната концентрация е предимно според езикови показатели. Така в страната има цели три обществени радио и телевизионни оператора – фламандският Фи Ер Те (VRT – Vlaamse Radio en Televisieomroep), който има три радио и два телевизионни канала, френскоезичният Ре Те Бе Еф (RTBF, Radio télévision belge de la communauté française), също с шест радио и три телевизионни канала и немскоезичният  Белгишер Рундфунк (Belgischer Rundfunk, BRF). Подобно е положението в Швейцария, където макар да се приемат над 100 радио и телевизионни програми, водеща на медийния пазар е радиотелевизионната обществена корпорация СиЕрДжи СиСиЕр (SRG SSR). Тя се състои от няколко радио и телевизионни компании, които разпространяват своите програми на четирите официални езици в страната – немски, френски, италиански и ретроромански и които имат по няколко радио и телевизионни канала, различаващи се в зависимост от музиката или тематиката на информацията.

Сходно е състоянието и в Испания, в която също има няколко обществени радио и телевизионни канала в зависимост от езиковия диалект. Националните обществени оператори са Радио насионал де Еспаня (Radio Nacional de España) с шест канала и Телевисион еспаньола (Televisión Española) с девет телевизионни програми, част от които ползват общи честоти. Освен това са регионални обществени компании, които принадлежат на някои от 17-те автономни области в страната – като Баската република, Каталуния, Андалусия, Валенсия, Галиция. Те подготвят предаванията си освен на официалния испански език и на някои от приетите в страната диалекти.

Сред съвременните особености на европейската медийна система и е нарастващият темп на дигитализация на медийното съдържание. Масовизирането на интернет като универсална медия провокира интереса на традиционните медии, които във виртуалното пространство търсят увеличаване на размера на своята аудитория, но и по-добри възможности за задоволяване на настоящите й специфични интереси и очаквания. Поради което дигитализацията може да бъде проследена в няколко основни направления. Първото е свързано с пренасянето и адаптирането на съдържанието на традиционните медии (печат, радио, телевизия) в интернет. Всички водещи европейски медии имат свои дигитални версии, част от които генерират значима посещаемост и увеличават медийното влияние на съответните компании. Някои от тях създават и изцяло онлайн медии, ориентирани към привличане на нови потребители и промяна модела на предаване и получаване на медийната информация. Важно е да се посочи, че и за двете съществен принос има реорганизацията на медийните редакции и създаването на нова структура като мултимедийната редакция. Тя цели интеграция на редакторските екипи на печатните и дигитални медии, които са собственост на една медийна компания или принадлежат към една медийна марка.

През последните години много от големите вестници в Европа преминават в една или друга степен към използването на мултимедийна редакция. Във Великобритания такъв тип организация използват издания като „Дейли телеграф” („Daily Telegraph”), „Файненшъл таймс” („Financial Times”), „Таймс” („The Times”), обществения оператор Би Би Си (BBC). Подобна промяна се наблюдава и в някои издания във Франция – като „Льо Монд” („Le Monde”), „Льо Паризиен” („Le Parisien”), „Либерасион” („Liberacion”), Те Еф 1 (TF1) и Франс 2 (France 2), в Швеция – като „Дагенс нюхетер” („Dagens Nyheter”), „Афтонбладет” („Aftonbladet”), обществената телевизия Се Ве Ти (SVT) и частната Ти Ви 4 (TV4), в Испания – като „Ел Паис” („El Pais”), „Ел Мундо” („El Mundo”), „Марка” („Marca”), „Ел Периодико” („El Periodico”), телевизиите Антена 3 (Antena 3) и Телевисио де Каталуня (Televisio de Catalunya). На българския медиен пазар мултимедийна редакция се използва при обединяването на печатните и онлайн версии на всекидневника „Дневник” и седмичника „Капитал” (собственост на медийната компания „Икономедиа”). Сходен процес се наблюдава и при водещите частни електронни медии като бТВ, Нова телевизия и Дарик радио, при информационната онлайн агенция „Фокус” и радио веригата „Фокус”.

Друга посока на дигитализацията е свързана със заместването на аналоговия сигнал с цифров при радио и телевизионните оператори (обществени и частни) и организирането на нови формирования (мултиплекси), които да обединяват различните дигитални радио и телевизионни канали.

В заключение трябва да се посочи, че сходствата в европейската медийна система показва, че от една страна, независимо от национални особености, медиите са изправени пред общи исторически, социални, културни и технологични предизвикателства. А също, че пространствената и политическа обвързаност в рамките на Европейския съюз са силно подплатени от икономически и финансови обединения, чийто общи капиталови потоци влияят в една или друга степен върху тематичното и съдържателно единство на журналистическите продукти. От друга страна се наблюдава нарастващ пренос на информационно съдържание и финансов ресурс към интернет, който се възприема като нова медийна територия за завладяване – продукт на потребителския интерес, но и на нуждата от нови форми на въздействие върху общественото мнение. В крайна сметка, дигитализацията на европейските медии показва най-вече, че зад езиковите и културни разлики на европейските народи стоят близки потребителски навици и идентични журналистически модели.

Литература

1. Попова, М. Мултимедийна редакция, В: Пешева, М. М. Попова, М. Петров, Х. Кафтанджиев, Е. Николова, Е. Гергинова, Б. Градинаров, С. Цветкова-Казандзи, Думите на медийния преход, 2010, В.Т., Фабер
2. Петров, М., М. Вазински, М. Попова, М. Медиите в Европа, В.Т., Фабер, 2012
3. Kelly, M., G. Mazzoleni, D. McQuail. The Media in Europe. London, 2004, SAGE
4. Willams, K. European media studies, 2005, Hodder Arnold

Статията е представена на Х-та Национална научна конференция „Библиотеки, четене, комуникации”, ВТУ, РНБ „Петко Р. Славейков”- Велико Търново, 17-18 ноември 2011 г. и е включена в едноименния сборник (под печат).

Maria Popova. Digitalization of european media

The European media market is varied as media systems structure, media practices, consumer tastes, and media content themes. There are several general tendencies, which are result of the historical development, and of the media transformation pattern. This is a media market strong concentration. In the most European countries several large media companies are familiar. They own large amounts of print titles, and electronic, and new media. Another feature is a media content growing commercialization. The political publications disappear, most newspapers maintain low political line, free newspapers and magazines include female, amusing and lifestyle content. The private radio and television channels have higher ratings, then public media, because they are offering entertainment information. Some European countries have linguistic division, and they are creating linguistically and thematically variety print and broadcasting media. The digitization of media content increases, because in Internet, European media are looking for a new audience of their products, and an opportunity to meet the specific interests and expectations of their current users.