Ефективност на правителствената риск комуникация преди пандемията от COVID-19 в България

Гл. ас. д-р Калин Калинов
ФЖМК

Настъпването на глобалната пандемия от COVID-19 създаде редица предизвикателства за националните правителства и обикновените граждани. Свободи и възможности, които се бяха превърнали в ежедневие се наложи да бъдат рязко ограничени. Самата пандемия отне живота на милиони хора по целия свят. Във възникналата ситуация на несигурност ролята на националните правителства и тяхната комуникация се оказа от решаващо значение за успешното справяне с пандемията. Настоящата статия разглежда ефективността на правителствената комуникация за периода януари – февруари 2020 год. в България. Представеният пример от практиката е интересен, тъй като представя т.нар. единичен критичен случай, при който се разглежда уникална ситуация за страната в Европа с най-нисък процент имунизирани и най-висок брой смъртни случаи. Разработката използва документен анализ, съдържателен анализ на медийни публикации и вторични количествени данни при изграждане на тезата. Заключението на автора е, че вероятността за успешна комуникационна кампания е значително редуцирана в контекста на вече създадената ситуация, което е твърде вероятно да задълбочи дълготрайната негативна тенденция в България по отношение на превенцията и борбата с COVID-19.

Ключови думи: COVID-19, България, правителствена комуникация, ефективност, пандемия;

Увод

Ваксинацията срещу COVID-19 в Европа към началото на 2022 година върви с приемлив темп. Голяма част от държавите вече са имунизирали напълно между 60% и 80% от населението си като тенденцията е за плавно увеличаване[1]. България е на последно място в ЕС по процент имунизирано население. По официални данни едва около 30% от хората в страната са се имунизирали към днешна дата и това е след целенасочените усилия на новото правителство да поощри ваксинацията. В същото време непрестанните информации в медиите за групи за издаване на фалшиви сертификати за ваксинация дават основания да се предположи, че реалният процент е дори по-нисък[2].

На 14-дневна база към 30 януари 2022 год. средният брой нови случаи в ЕС на 100 000 човека население е 3 604, а смъртността на 1 000 000 население за същия период е средно около 48 души[3]. На този фон статистиката в България е ужасяваща. Страната има едва около 1 740 заразени на 100 000 население на 14-дневна база, което е около 2 пъти по-малко от средното за ЕС. Въпреки това сме на второ място по брой починали на 1 000 000 за 14 дни със 155 човека. Изпреварва ни единствено Хърватска със 162 души. Още по-притеснителното е, че според статистиките представени в Единния информационен портал за пандемията в България, броят нови случаи на дневна база продължава да бъде изключително висок с над 8000 потвърдени новозаразени за 4 февруари 2022[4]. Тоест, не липсват основания за печалната прогноза, че страната ни ще бъде сред тези, които ще дадат най-голям процент жертви в борбата с COVID-19 в рамките на ЕС.

Всичко това може да се дължи на редица фактори. Множество скептици по отношение на ваксините и антиваксъри отдават тази статистическа корелация на лошото състояние на здравната ни система. Въпреки това можем да отбележим още две съществени тенденции. Първата е, че смъртността в България рязко се е увеличила на годишна база по данни на Националния статистически институт[5]. Това очертава ясно взаимовръзка между пандемията и този показател. От друга страна държавите с най-ниски нива на ваксинация в ЕС до голяма степен се припокриват с тези с най-висока смъртност, което е още една ясна индикация, че проблемите не започват и не свършват само с дефицитите на здравната система в България[6]. Това е отличен пример, в който статистическата корелация е прекалено ясно изразена, за да се отхвърли причинно-следствена връзка между двете величини.

Липсват значими научни изследвания, които да поставят под съмнение ползата от ваксинация срещу COVID-19. Каква тогава е причината за ниските нива на ваксинация, които водят толкова много хора в България до летален изход и създават претоварване за здравната система в страната? Хипотезата на автора е, че ниските нива на ваксинация в България могат да бъдат до голяма степен отдадени на неефективната правителствена комуникация по време на пандемията, която е изпълнена с противоречия, липса на последователност, легитимиране на противоречиви и псевдонаучни авторитети. Подобна позиция не може да бъде абсолютно доказана към настоящия момент поради липса на информация в някои ключови направления, но статията ще се опита да съпостави действащи теоретични постановки с реалната ситуация в страната, чрез което да очертае убедително наличието на значима корелация между правителствената комуникация и нивата на ваксинация.

За целта авторът започва с широк теоретичен обзор в сферата на кризисната и риск комуникацията. Специално внимание е обърнато на източници и изследвания, които са проведени във връзка с пандемията от COVID-19 през последните 2 години. Отчетен е опитът на други държави при кампаниите за ваксинация и налагането на противоепидемични мерки. След това с цел очертаване на изследвания случай, той бива представен хронологично, чрез което да се проследят правителствените позиции и начинът, по който те биват комуникирани с обществото. Авторът използва съдържателен анализ на медийни публикации, включително 1 469 материала в български медии по темата с COVID-19 в периода преди старта на пандемията.

Теоретична рамка на риск и кризисна комуникация и COVID-19

В България има сериозна академична школа в областта на кризисната комуникация[7]. Тя до голяма степен съвпада и с международните тенденции свързани с разграничаването на кризисните етапи в пре-кризисен, остра криза и пост-кризисен[8]. Основната идея на кризисната комуникация е свързана със запазването на бранд репутацията при настъпили непредвидими събития за дадена организация, която може да бъде и национално правителство[9]. Понякога кризите могат да бъдат продължителни или да се превърнат в хроничен проблем за структурата[10].

В последното десетилетие в международен план акцентът попада върху т.нар. риск комуникация. Това, което я разграничава от кризисната комуникация е, че тя е по-скоро насочена към превенция и ограничаване на тежки последствия, които имат не само комуникационен, но и оперативен характер. Самото поле се очертава ясно в теоретичен план в множество академични разработки на англоезичната школа[11]. Най-често бива прилагано именно в извънредни ситуации, които са заплаха за общественото здраве. Експертите в сферата акцентират върху значението и наблюдението на нуждите и очакванията на различни групи от граждани, както и предоставянето на навременна, точна, специфична, достатъчна, консистентна и разбираема информация[12]. Друг важен аспект е изграждането и поддържането на единен наратив, чрез който да се фокусира общественото внимание[13].

Когато става въпрос за поведение при пандемия, една от основните задачи на комуникационните експерти е да осигурят придържане от страна на гражданите към установените мерки и да гарантират легитимност на хората, чрез които се достига до широката аудитория. Някои автори дори отбелязват, че липсата на доверие към правителството и източниците на информация е основен фактор мотивиращ неспазване на законово наложени ограничения и мерки[14]. Други отбелязват, че изборът на източници на информация в ситуации на рискова комуникация и доверието на аудиторията към тях е от решаващо значение за спазване на наложени от националното правителство ограничения[15].

В ситуации на сериозна заплаха за общественото здраве, всеки ход на правителството – комуникационен и/или оперативен, следва да е внимателно прецизиран след отчитане на потенциалните последствия или плюсове[16]. В такива моменти е от решаващо значение навлизането в диалог с аудиторията и колективната подкрепа за предприетите действия[17]. Как обаче може да се осигури такава?

Според Ховланд и неговия екип, още в средата на ХХ век се установяват две основни променливи, от които зависи доверието на аудиторията към даден комуникатор. Това са нивото на експертност и нивото на надеждност на източника на информация[18]. Експертността е свързана с познанията, които аудиторията приема, че даден индивид има. Доверието е вероятността той или тя да сподели в комуникацията си това, което приема като обективната истина. На база на тези два аспекта традиционно се изгражда доверието.

Ниските нива на доверие могат да накарат голяма част от публиката да се дистанцира от здравната система, което да доведе до ситуации на пренебрегване и неспазване на правилата, които имат сериозни последствия върху общественото здраве[19]. Изследвания на предходни епидемични ситуации показват, че променливата свързана с доверие към правителството често определя спазването на регулациите. Интересен пример в това отношение е епидемията от Ебола 2014-2016 год., която е подробно анализирана от редица автори[20]. Скорошни изследвания в сектора допускат, че пандемията от COVID-19 следва същото развитие[21]. Серафимова отбелязва, че „тъй като ролята на държавната власт нараства по време на пандемия, ефективната правителствена комуникация придобива много по-голямо значение и може до доведе до стабилизиране на обществото или обратно – до изостряне на противоречията и напрежението“[22].

Едва година и половина след масовото разпространение на COVID-19 в Европа, вече има и първите изследвания, които разглеждат комуникационните политики на национално равнище. В Испания например обобщават, че в началото на пандемията и първия локдаун[23] в страната, правителството и специализираното звено за борба с разпространението на вируса имат най-високи нива на доверие сред гражданите[24]. С напредването на пандемията този показател намалява. За сметка на това хората започват да вярват повече на професионалисти от сферата на здравеопазването като епидемиолози и служители на Световната здравна организация (СЗО). В Португалия жителите се доверяват на работещи в сектора на здравеопазването в страната и на директора на СЗО[25]. Като източници на информация те са смятани за по-надеждни и достоверни от медиите или представителите на правителството на национално и локално ниво.

В следващата част на настоящата разработка ще разгледаме поетапно правителствената риск комуникация преди избухването на пандемията от COVID-19 в България. Ще очертаем основните действащи лица, както и позициите, които защитават. Ще направим опит да проследим дали и какво в комуникацията на правителството може да се е объркало, за да създаде толкова крайни настроения срещу ваксините в страната.

Правителствена риск комуникация преди пандемията

Анализът ни се фокусира основно върху риск комуникацията на българското правителство. Както отбелязахме и по-рано, тук говорим за периода преди ясното избухване на самата криза. Това е изключително кратък отрязък от време, който обаче може да бъде разглеждан като ключов за управлението на последващите обществени настроения. За да очертаем пълноценно комуникационната картина ще си служим със съдържателен анализ на 1 469 медийни публикации и документен анализ на заповедите на министъра на здравеопазването публикувани на уебсайта на ведомството в разглеждания период.

Една от първите индексирани в Google публикации по темата с коронавируса на български език е от DW. Тя е публикувана на 12 януари 2020 и е озаглавена „Нова мистериозна болест в Китай. Какво се знае за нея?“[26]. Статията представя за първи път на българската публика коварната и изключително заразна болест. Тя е сравнително кратка и не привлича вниманието на повечето посетители на сайта на DW. Всъщност както в много други държави, България и нейните граждани тънат в блажено неведение за приближаващата опасност до броени дни преди появата ѝ в страната.

За съжаление комуникационният проблем за правителството започва още в този ранен етап. Ключови лица от борбата с коронавируса в последвалите седмици категорично отхвърлят заплахата от COVID-19 в България като реална. Пример в това отношение е официална позиция на Министерство на здравеопазването с участие на проф. Тодор Кантарджиев, в която на 21 януари 2020 се заявява, че „опасността от внос на китайски коронавирус у нас е минимална“[27]. На същата дата се появява и мнението на главния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев, който твърди, че „няма опасност коронавирусът да дойде у нас“[28]. В рамките на седмица други техни колеги също подкрепят заявените позиции, включително посочвайки, че „коронавирусът ще се самоограничи“[29] и „рискът да стигне България е нулев“[30].

Логично тези изказвания сериозно дискредитират правителствената позиция още преди старта на пандемията, защото биват припомняни от медиите около месец по-късно при появата на първите случаи в България. Редно е да отбележим, че по това време повечето прогнози са оптимистични и не само в нашата страна има очакването, че ще се разминем с епидемията. Друг съществен аспект е свързан с необходимостта от запазване на общественото спокойствие. Всяването на паника и страх би могло да бъде не само излишно, но и доста вредно, както ще видим малко по-натам в развитието на пандемията в страната.

В следващите дни повечето информации в медиите са свързани с развитието на пандемията в Китай. Наблюдавани са и други държави, включително първите случаи във Франция от края на месец януари 2020. Сериозна тема в медийните публикации за периода е и от къде се е появил коронавирусът. Появяват се и първите фалшиви новини и спекулации, което е логично за тема с толкова висок медиен интерес.

Нови медийни участия в началото на февруари 2020 продължават да подценяват вируса. Включително д-р Ангел Кунчев, който заявява, че „шансът да се заразим с коронавирус у нас е почти нулев“[31]. За първи път в публичното пространство по отношение на коронавируса се появява и печално известният Атанас Мангъров. Той прогнозира смело, че пандемията ще приключи до лятото на 2020, защото това не е период, в който се разпространяват такива вируси[32]. Отново имаме заявяване на крайни позиции без да е налична достатъчно информация по отношение на разпространявания вирус. Разбира се, редно е да отбележим, че човечеството не се е сблъсквало с епидемия от такъв мащаб в близкото минало, което логично не кара здравните работници да се презастраховат. Всъщност оптимистичните прогнози се простират и в други сфери на обществения живот като икономиката, търговията с недвижими имоти и туризма[33].

По това време се появяват и първите информации за взети мерки с отделения в готовност да изолират пациенти и задържане на пътници на летището с температура над 37°. На 11 февруари 2020 Министерството на здравеопазването открива телефонна линия за въпроси свързани с коронавируса. Това е съвсем навременно решение и адекватно на нарастващия интерес от страна на обществото към заразата. Ярко доказателство за това е фактът, че за по-малко от седмица от старта, телефонната линия регистрира стотици обаждания[34]. Множество от публикациите по темата в българските медии в този период са превод на новини от чужбина свързани със старта на разработка на ваксини, нови информации свързани с предаването на вируса и начини да се предпазим от него.

На този фон, зам.-министърът на здравеопазването, д-р Бойко Пенков, заявява пред Българското национално радио, че всички служби и лични лекари „знаят как да действат срещу коронавируса“[35]. Това твърдение впоследствие се доказва не просто като граничещо с истината, а като абсолютна манипулация, което се потвърждава от настъпилия в системата хаос. Други твърдят, че „положението с коронавируса в Китай е преекспонирано“[36]. Отново отбелязваме, че запазването на спокойствието на гражданите е важно, но това не бива да се случва за сметка на истината, защото както се доказва впоследствие – хората спират да вярват в това, което им се говори. Негативните ефекти на временното обществено спокойствие са значими и нарастват експоненциално през последващите месеци.

На 24 февруари все още няма потвърден случай на коронавируса в България. Въпреки това правителството въвежда спешни мерки. Сформира се и специален щаб, който да се бори с разпространението на болестта в България. Това е и повратната точка на преминаването от риск комуникация в кризисна комуникация, тъй като става очевидно, че кризата няма да подмине страната. Оптимистичните прогнози биват временно преустановени, а огромната част от експертите заемат предпазливи позиции в обществените си изяви.

Именно тук можем да отбележим, че практически в България липсва адекватна риск комуникация, която да подготви хората за това, което предстои. COVID-19 бива сериозно подценяван от водещи експерти в сферата на здравеопазването, чрез което се губи доверието на широката публика, а страната се сблъсква челно с идващата криза. Последващи изследвания, които да се фокусират върху настъпването на кризата в страната, както и проследяването на непостоянството в правителствените позиции могат да очертаят по-ясно мащаба на проблема. В най-общ план на база представеното в настоящия текст можем да отбележим, че липсата на комуникационна подготовка преди избухването на самата криза поставя България в хандикап позиция, от която впоследствие е трудно да се излезе. За съжаление пандемията от COVID-19 в страната е едно от ярките доказателства, че неефективната публична комуникация може да резултира в загуба на човешки животи.

Заключение

Настоящата статия разгледа периода преди избухването на епидемията от COVID-19 в България с оглед проследяване на ефективността и посланията на представителите на правителството по отношение на вируса. Става очевидно, че множество от изказванията на експерти в изследвания период не отговарят на истината за предстоящата пандемия. Вероятно с оглед да се спести и отложи общественото напрежение е рискувана правдоподобността на източника на информация, в този случай правителството. Проблемът е, че този риск се реализира, вследствие на което постепенно през следващите месеци българското правителство губи своята легитимност, което коства човешки животи. За съжаление, в началото на 2022 год. все още сме в пандемия, а изходът от нея е неясен. Обръщането на тенденцията и създаване на по-позитивно отношение спрямо правителството ще бъде трудно. Това, че в момента има нов редовен кабинет по никой начин не ги изолира от наследството и неефективната комуникация на техните предшественици. Основополагащата истина в убеждаващата комуникация е, че най-трудно се променят вече изградени нагласи, а за съжаление голяма част от населението в България вече е изградила отчетлива позиция по отношение на пандемията и противоепидемичните мерки в страната.

Effectiveness of government risk communication before the COVID-19 pandemic in Bulgaria

Asst. prof. Kalin Kalinov, PhD
FJMC

Summary: The outbreak of the COVID-19 global pandemic created a number of challenges for national governments and ordinary citizens. Freedoms and opportunities that had become routine had to be sharply curtailed. The pandemic itself claimed millions of lives around the world. In the resulting situation of uncertainty, the role of national governments and their communication proved crucial to successfully tackling the pandemic. This article examines the effectiveness of government communication for the period January – February 2020 in Bulgaria. The case study presented is interesting as it presents a so-called single critical case, which considers a unique situation for the country in Europe with the lowest immunisation rate and the highest number of deaths. The paper uses documentary analysis, content analysis of media publications and secondary quantitative data in building the thesis. The author concludes that the likelihood of a successful communication campaign is significantly reduced in the context of the already established situation, which is likely to exacerbate the long-standing negative trend in Bulgaria with regard to prevention and control of COVID-19.

Keywords: COVID-19, Bulgaria, government communication, effectiveness, pandemic

Настоящото изследване е проведено като част от проекта КоМ: Инсист (договор № КП-06-М25/3 от 14.12.2018), финансиран от Фонд Научни изследвания.

The research is conducted within the framework of the NSF funded project CoM: Insist (contract No. КП-06-М25/3 from 14.12.2018).

 Библиография

БГНЕС. Стотици обаждания на информационния телефон за коронавируса. Darik News. Посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/stotici-obazhdaniia-na-informacionniia-telefon-za-koronavirusa-2212315

БНТ. Доц. Михайлова, ВМА: Има нулев риск коронавирусът да стигне България. Българска Национална Телевизия. Посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://bntnews.bg/bg/a/raynichka-mikhaylova-vma-nevzmozhno-e-koronavirust-da-dostigne-blgariya

Василева, Катя. Д-р Пенков: Всички служби и лични лекари знаят как да действат срещу коронавируса. Българско Национално Радио. Посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://bnr.bg/post/101230706/d-r-boiko-penkov-vsichki-strukturi-i-lichni-lekari-znaat-kak-da-deistvat-sreshtu-koronavirusa

Вълков, Илия. Кризисна комуникация в интернет. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 2011. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/krizisna-komunikatsiya-v-internet/

Информационно обслужване АД. COVID-19 Единен информационен портал. Достъпно на: https://coronavirus.bg/.

Калинов, Калин, и Богомил Калинов. Ролята на сторителинга в управлението на масовите възприятия. В: Управление на масовите възприятия, ред. Чавдар Христов и Милена Цветкова, с. 49–66. София: Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, 2020. Достъпно на: https://www.newmedia21.eu/content/2015/11/upravlenie-na-masovite-vazpriyatiya.pdf

Кирилова, Спасиана. НСИ: 17,4% по-висока смъртност за деветмесечието в сравнинение с миналата година. Actualno.com. Посетен на 23 октомври 2021. Достъпно на: https://www.actualno.com/society/nsi-174-po-visoka-smyrtnost-za-devetmesechieto-v-sravninenie-s-minalata-godina-news_1658131.html

Кърджилов, Петър. Управлението на проблеми, рискове и кризи – ново предизвикателство пред специалистите по публична комуникация. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 2014. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/upravlenieto-na-problemi-riskove-i-krizi-novo-predizvikatelstvo-pred-spetsialistite-po-publichna-komunikatsiya/.

Маринов, Руси. Комуникация и кризисен мениджмънт. Реторика и комуникации, бр. 9, 2013. Достъпно на: http://rhetoric.bg/комуникация-и-кризисен-мениджмънт

Милчева, Емилия. 300 лева – и си ‘ваксиниран’. Колко българи имат фалшив ковид-сертификат? DW. Посетен на 23 октомври 2021. Достъпно на: https://www.dw.com/bg/300-лева-и-си-ваксиниран-колко-българи-имат-фалшив-ковид-сертификат/a-59433348

Павлова, Латинка. Туроператорът Здравка Чимева: Коронавирусът няма да се отрази значително на туризма в България. БНР. Посетено на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101226595

Радкова, Лалка. Проф. д-р Златко Кълвачев: Китайският коронавирус ще се самоограничи. БНР. Посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101220941/prof-d-r-zlatko-kalvachev-kitaiskiat-koronavirus-shte-se-samoogranichi

Серафимова, Мила. Особености на публичната комуникация във връзка с COVID-19. Реторика и комуникации, no. 48, 2021.

Фукс, Хана. Нова мистериозна болест в Китай. Какво се знае за нея? DW. Посетен на 18 октомври 2021. Достъпно на: https://www.dw.com/bg/нова-мистериозна-болест-в-китай-какво-се-знае-за-нея/a-51972973

Христов, Чавдар. Измерване на кризи. Год. СУ „Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация, №17, 2010, с. 213–232.

Христов, Чавдар, Боян Георгиев, Ина Бачева, Калин Калинов, Петър Кърджилов, Пламен Атанасов, и Христина Славова. Управление на репутационни кризи. София: Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, 2017.

Цанкова, Диана. Д-р Ангел Кунчев: Шансът да се заразим с коронавирус у нас е почти нулев. БНР. Посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101224492/shansat-da-zarazim-s-koronavirus-u-nas-e-pochti-nulev

Шумов, Тихомир. Главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев: Няма опасност коронавирусът да дойде у нас. Факти.БГ. Посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://fakti.bg/bulgaria/454661-glavniat-zdraven-inspektor-d-r-angel-kunchev-nama-opasnost-koronavirusat-da-doide-u-nas

Andersen, Peter, and Brian Spitzberg. Myths and Maxims of Risk and Crisis Communication. In: Handbook of Risk and Crisis Communication, edited by Robert Heath and H. Dan O’Hair. New York and London: Routledge, 2009, pp. 205–226.

van Bavel, J., K. Baicker, and P. Boggio. Using Social and Behavioural Science to Support COVID-19 Pandemic Response. Nature Human Behaviour, no. 4, 2020, pp. 460–471.

Benoit, W. L. Accounts, Excuses, and Apologies: A Theory of Image Restoration. Albany: State University of New York Press, 1995.

Blair, Robert A., Benjamin S. Morse, and Lily L. Tsai. Public Health and Public Trust: Survey Evidence from the Ebola Virus Disease Epidemic in Liberia. Social Science & Medicine, no. 172, 2017, pp. 89–97. DOI: https://linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0277953616306256.

btvНовините. Доц. Атанас Мангъров: Епидемията от коронавирус вероятно ще отшуми до лятото. BTV. Посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/doc-atanas-mangarov-epidemijata-ot-koronavirus-shte-otshumi-do-ljatoto.html

Coombs, Timothy W. Parameters for Crisis Communication. In: Handbook of Crisis Communication, edited by Timothy W. Coombs and Sherry J. Holladay. Oxford, UK: Wiley-Blackwell, 2012, pp. 17–53.

European Centre for Disease Prevention and Control. COVID-19 Situation Update for the EU/EEA, as of 30 January 2022. ECDPC. Accessed February 2, 2022. Available from: https://www.ecdc.europa.eu/en/cases-2019-ncov-eueea

Ferrer, T., and W. Klein. Risk Perceptions and Health Behavior. Current Opinion in Psychology, vol. 5, 2015, pp. 85–89.

Fukutani, K. F., Mauricio Barreto, Bruno Andrade, and Arthur Queiroz. Correlation Between SARS-Cov-2 Vaccination, COVID-19 Incidence and Mortality: Tracking the Effect of Vaccination on Population Protection in Real Time. Frontiers in Genetics, vol. 12, 2021. DOI: 10.3389/fgene.2021.679485

Gonçalves, Gisela, Valeriano Piñeiro-Naval, and Bianca Persici Toniolo. Who Do the Portuguese Trust? Government Communication Management in the COVID-19 Pandemic. In: EUPRERA Annual Congress. Pamplona, Spain: EUPRERA, 2021.

Harring, Niklas, Sverker C. Jagers, and Åsa Löfgren. COVID-19: Large-Scale Collective Action, Government Intervention, and the Importance of Trust. World Development, no. 138, 2021. DOI: 105236. https://linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0305750X20303636

Heath, Robert, and Dan O’Hair. The Significance of Crisis and Risk Communication. In: Handbook of Risk and Crisis Communication, edited by Robert Heath, Dan O’Hair. New York and London: Routledge, 2009, pp. 5–30.

Hovland, C. I., I. L. Janis, and H. H. Kelley. Communication and Persuasion: Psychological Studies of Opinion Change. New Haven, CT: Yale University Press, 1953.

Investor.BG. Е. Кандиларов: Положението с коронавируса в Китай е преекспонирано. Investor.BG. Посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://www.investor.bg/aziia/336/a/e-kandilarov-polojenieto-s-koronavirusa-v-kitai-e-preeksponirano-299054/

Lundgren, R. E., and A. H. McMakin. Risk Communication: A Handbook for Communicating Environmental, Safety and Health Risks. Hoboken, NJ: Wiley, 2013.

Meyer, Samantha, Paul Ward, John Coveney, and Wendy Rogers. Trust in the Health System: An Analysis and Extension of the Social Theories of Giddens and Luhmann. Health Sociology Review, vol. 17, no. 2, 2008, pp. 177–186. DOI: https://www.tandfonline.com/doi/full/10.5172/hesr.451.17.2.177

Moreno, Angeles, Cristina Fuentes-Lara, and Cristina Navarro. Covid-19 Communication Management in Spain: Exploring the Effect of Information-Seeking Behavior and Message Reception in Public’s Evaluation. El Profesional de la Información, vol. 29, no. 4, 2020. DOI:  https://revista.profesionaldelainformacion.com/index.php/EPI/article/view/epi.2020.jul.02

Muto, Kaori, Isamu Yamamoto, Miwako Nagasu, Mikihito Tanaka, and Koji Wada. Japanese Citizens’ Behavioral Changes and Preparedness against COVID-19: An Online Survey during the Early Phase of the Pandemic. Edited by Toshiyuki Ojima. PLOS ONE, vol. 15, no. 6, 2020. DOI: https://dx.plos.org/10.1371/journal.pone.0234292

OFFNews. МЗ: Oпасността от внос на китайски коронавирус у нас е минимална. OFFNews.Bg. Посетен на: 24 октомври 2021. Достъпно на: https://offnews.bg/zdrave/mz-opasnostta-ot-vnos-na-kitajski-koronavirus-u-nas-e-minimalna-719951.html

Park, Sejin, Brandon Boatwright, and Elizabeth Johnson Avery. Information Channel Preference in Health Crisis: Exploring the Roles of Perceived Risk, Preparedness, Knowledge, and Intent to Follow Directives. Public Relations Review, vol. 45, no. 5, 2019. DOI: https://linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0363811118306192

Schwarz, Andreas. Crisis Communication Research in Germany. In: The Handbook of International Crisis Communication Research, edited by Andreas Schwarz, M. W. Seeger, and Claudia Auer. Hoboken, New Jersey: Wiley-Blackwell, 2016, pp. 357–372.

Seale, Holly, Anita E. Heywood, Julie Leask, Meru Sheel, Susan Thomas, David N. Durrheim, Katarzyna Bolsewicz, and Rajneesh Kaur. COVID-19 Is Rapidly Changing: Examining Public Perceptions and Behaviors in Response to This Evolving Pandemic. Edited by Wen-Jun Tu. PLOS ONE, vol. 15, no. 6, 2020.

Statista. Number of COVID-19 Vaccine Doses Administered in Europe as of January 30, 2022, by Country. Statista. Accessed February 2, 2022. Available from: https://www.statista.com/statistics/1196071/covid-19-vaccination-rate-in-europe-by-country/

Бележки

[1] Statista. Number of COVID-19 Vaccine Doses Administered in Europe as of January 30, 2022 by Country. Statista, accessed February 2, 2022. Available from: https://www.statista.com/statistics/1196071/covid-19-vaccination-rate-in-europe-by-country/

[2] Милчева, Емилия. 300 лева – и си ‘ваксиниран’. Колко българи имат фалшив ковид-сертификат?, DW, посетен на 23 октомври 2021. Достъпно на: https://www.dw.com/bg/300-лева-и-си-ваксиниран-колко-българи-имат-фалшив-ковид-сертификат/a-59433348

[3] European Centre for Disease Prevention and Control. COVID-19 Situation Update for the EU/EEA, as of 30 January 2022. ECDPC, accessed February 2, 2022. Available from: https://www.ecdc.europa.eu/en/cases-2019-ncov-eueea

[4] Информационно обслужване АД. COVID-19 Единен Информационен Портал, 2022, посетен на 5 февруари 2022. Достъпно на: https://coronavirus.bg/

[5] Кирилова, Спасиана. НСИ: 17,4% по-висока смъртност за деветмесечието в сравнинение с миналата година. Actualno.com, accessed October 23, 2021. Available from: https://www.actualno.com/society/nsi-174-po-visoka-smyrtnost-za-devetmesechieto-v-sravninenie-s-minalata-godina-news_1658131.html

[6] Fukutani, K. F., Mauricio Barreto, Bruno Andrade, and Arthur Queiroz. Correlation Between SARS-Cov-2 Vaccination, COVID-19 Incidence and Mortality: Tracking the Effect of Vaccination on Population Protection in Real Time. Frontiers in Genetics, vol. 12, 2021. DOI: 10.3389/fgene.2021.679485

[7] Христов, Чавдар et al. Управление на репутационни кризи. София: Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, 2017; Вълков, Илия. Кризисна комуникация в интернет. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 2011. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/krizisna-komunikatsiya-v-internet/; Кърджилов, Петър. Управлението на проблеми, рискове и кризи – ново предизвикателство пред специалистите по публична комуникация. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 2014. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/upravlenieto-na-problemi-riskove-i-krizi-novo-predizvikatelstvo-pred-spetsialistite-po-publichna-komunikatsiya/; Маринов, Руси. Комуникация и кризисен мениджмънт. Реторика и комуникации, №9, 2013. Достъпно на: http://rhetoric.bg/комуникация-и-кризисен-мениджмънт

[8] Coombs, Timothy W. Parameters for Crisis Communication. In: Handbook of Crisis Communication, eds. Timothy W. Coombs and Sherry J. Holladay. Oxford, UK: Wiley-Blackwell, 2012, pp. 17–53; Schwarz, Andreas. Crisis Communication Research in Germany. In: The Handbook of International Crisis Communication Research, eds. Andreas Schwarz, M. W. Seeger, and Claudia Auer. Hoboken, New Jersey: Wiley-Blackwell, 2016, pp. 357–372.

[9] Benoit, W. L. Accounts, Excuses, and Apologies: A Theory of Image Restoration. Albany: State University of New York Press, 1995.

[10] Христов, Чавдар. Измерване на кризи. Год. СУ „Св. Климент Охридски”. Факултет по журналистика и масова комуникация, №17, 2010, с. 213–232.

[11] Heath, Robert and Dan O’Hair. The Significance of Crisis and Risk Communication. In: Handbook of Risk and Crisis Communication, eds. Robert Heath, and H. Dan O’Hair. New York and London: Routledge, 2009, pp. 5–30; Lundgren, R. E. and A. H. McMakin. Risk Communication: A Handbook for Communicating Environmental, Safety and Health Risks. Hoboken, NJ: Wiley, 2013.

[12] Andersen, Peter and Brian Spitzberg. Myths and Maxims of Risk and Crisis Communication. In: Handbook of Risk and Crisis Communication, eds. Robert Heath and H. Dan O’Hair. New York and London: Routledge, 2009, pp. 205–226.

[13] Калинов, Калин и Богомил Калинов. Ролята на сторителинга в управлението на масовите възприятия. В: Управление на масовите възприятия, ред. Чавдар Христов и Милена Цветкова. София: Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, 2020, с. 49–66.

[14] Muto, Kaori et al. Japanese Citizens’ Behavioral Changes and Preparedness against COVID-19: An Online Survey during the Early Phase of the Pandemic, ed. Toshiyuki Ojima. PLOS ONE, vol. 15, no. 6, 2020; Seale, Holly et al. COVID-19 Is Rapidly Changing: Examining Public Perceptions and Behaviors in Response to This Evolving Pandemic, ed. Wen-Jun Tu. PLOS ONE, vol. 15, no. 6, 2020.

[15] Park, Sejin, Brandon Boatwright, and Elizabeth Johnson Avery. Information Channel Preference in Health Crisis: Exploring the Roles of Perceived Risk, Preparedness, Knowledge, and Intent to Follow Directives. Public Relations Review, vol. 45, no. 5, 2019.

[16] Ferrer, T. and W. Klein. Risk Perceptions and Health Behavior. Current Opinion in Psychology, no. 5, 2015, pp. 85–89.

[17] Harring, Niklas, Sverker C. Jagers, and Åsa Löfgren. COVID-19: Large-Scale Collective Action, Government Intervention, and the Importance of Trust. World Development, no. 138, 2021.

[18] Hovland, C. I., I. L. Janis, and H. H. Kelley. Communication and Persuasion: Psychological Studies of Opinion Change. New Haven, CT: Yale University Press, 1953.

[19] Meyer, Samantha et al. Trust in the Health System: An Analysis and Extension of the Social Theories of Giddens and Luhmann. Health Sociology Review, vol. 17, no. 2, 2008, pp. 177–186. DOI: https://www.tandfonline.com/doi/full/10.5172/hesr.451.17.2.177

[20] Blair, Robert A., Benjamin S. Morse, and Lily L. Tsai. Public Health and Public Trust: Survey Evidence from the Ebola Virus Disease Epidemic in Liberia. Social Science & Medicine, no. 172, 2017, pp. 89–97. DOI: https://linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0277953616306256

[21] Van Bavel, J., K. Baicker, and P. Boggio. Using Social and Behavioural Science to Support COVID-19 Pandemic Response. Nature Human Behaviour, vol. 4, 2020, pp. 460–471.

[22] Серафимова, Мила. Особености на публичната комуникация във връзка с COVID-19. Реторика и комуникации, no. 48, 2021.

[23] Локдаун (от англ. Lockdown) – В контекста на пандемията от COVID-19 може да бъде дефиниран като затваряне на всички търговски обекти и бизнеси, обикновено на национално ниво, които не са от първостепенно значение. Целта на локдауна е да ограничи разпространението на вируса. В зависимост от строгостта на мярката, тя може да включва затваряне на магазини, ресторанти, училища, развлекателни и културни обекти и други.

[24] Moreno, Angeles, Cristina Fuentes-Lara, and Cristina Navarro. COVID-19 Communication Management in Spain: Exploring the Effect of Information-Seeking Behavior and Message Reception in Public’s Evaluation. El Profesional de la Información, vol. 29, no. 4, 2020. DOI: https://revista.profesionaldelainformacion.com/index.php/EPI/article/view/epi.2020.jul.02

[25] Gonçalves, Gisela, Valeriano Piñeiro-Naval, and Bianca Persici Toniolo. Who Do the Portuguese Trust? Government Communication Management in the COVID-19 Pandemic. In: EUPRERA Annual Congress. Pamplona, Spain: EUPRERA, 2021.

[26] Фукс, Хана. Нова мистериозна болест в Китай. какво се знае за нея? DW, 12.01.2020. DW, посетен на 18 октомври 2021. Достъпно на: https://www.dw.com/bg/нова-мистериозна-болест-в-китай-какво-се-знае-за-нея/a-51972973

[27] OFFNews. МЗ: Oпасността от внос на китайски коронавирус у нас е минимална. OFFNews.Bg, посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://offnews.bg/zdrave/mz-opasnostta-ot-vnos-na-kitajski-koronavirus-u-nas-e-minimalna-719951.html

[28] Шумов, Тихомир. Главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев: Няма опасност коронавирусът да дойде у нас. Факти.БГ, посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://fakti.bg/bulgaria/454661-glavniat-zdraven-inspektor-d-r-angel-kunchev-nama-opasnost-koronavirusat-da-doide-u-nas

[29] Радкова, Лалка. Проф. д-р Златко Кълвачев: Китайският коронавирус ще се самоограничи. БНР, посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101220941/prof-d-r-zlatko-kalvachev-kitaiskiat-koronavirus-shte-se-samoogranichi

[30] БНТ. Доц. Михайлова, ВМА: Има нулев риск коронавирусът да стигне България. Българска Национална Телевизия, посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://bntnews.bg/bg/a/raynichka-mikhaylova-vma-nevzmozhno-e-koronavirust-da-dostigne-blgariya

[31] Цанкова, Диана. Д-р Ангел Кунчев: Шансът да се заразим с коронавирус у нас е почти нулев. БНР, посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101224492/shansat-da-zarazim-s-koronavirus-u-nas-e-pochti-nulev

[32] btvНовините. Доц. Атанас Мангъров: Епидемията от коронавирус вероятно ще отшуми до лятото. BTV, посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/doc-atanas-mangarov-epidemijata-ot-koronavirus-shte-otshumi-do-ljatoto.html

[33] Павлова, Латинка. Туроператорът Здравка Чимева: Коронавирусът няма да се отрази значително на туризма в България. БНР, посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101226595

[34] БГНЕС. Стотици обаждания на информационния телефон за коронавируса. Darik News, посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/stotici-obazhdaniia-na-informacionniia-telefon-za-koronavirusa-2212315

[35] Василева, Катя. Д-р Пенков: Всички служби и лични лекари знаят как да действат срещу коронавируса. БНР, посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://bnr.bg/post/101230706/d-r-boiko-penkov-vsichki-strukturi-i-lichni-lekari-znaat-kak-da-deistvat-sreshtu-koronavirusa

[36] Investor.BG. Е. Кандиларов: Положението с коронавируса в Китай е преекспонирано. Investor.BG, посетен на 24 октомври 2021. Достъпно на: https://www.investor.bg/aziia/336/a/e-kandilarov-polojenieto-s-koronavirusa-v-kitai-e-preeksponirano-299054/