Тероризмът като форма на комуникация

Калин Калинов
Докторант, ФЖМК

Тероризмът все още е неясен феномен. Многообразието на видове и причини за терористичните актове често остава скрито заради привидното сходство в последствията от тях. Въпреки това има някои общи теми, които очертават насоките за изследване на това явление в последните десетилетия. Повечето са приложими за разглеждане на отделни аспекти на феномена, а не на холистичната му структура поради ограничения на подхода. В опит да бъде изследван тероризмът възможно най-пълноценно, настоящата разработка го разглежда като комуникационен процес.

Ключови думи: тероризъм, стратегическа комуникация, Мюнхен 1972, 11 септември, антитероризъм, сравнителен анализ;

Увод

Идеята за „терора“ и по-точно за „управлението чрез терор“ е част от човешката цивилизация през вековете. В началото се асоциира с религията и „божественото право“ на суверена да отнема живот. Много по-късно, по време на Френската революция, значението на терора се променя концептуално и започва да се възприема като тактика, използвана от враговете на обществото, конотация близка до съвременната. Днес, тероризмът все още е неясна концепция. Многообразието на видове и причини за терористичните актове често остава скрито от привидното сходство в техните резултати[1].В допълнение, тероризмът продължава да се развива и неговите непрестанни изменения озадачават академичната общност по света. Както твърди Спенсър: „ако хората знаят нещо за академичното изследване на тероризма, то най-вероятно е провалът в опитите да се намери дефиниция на изследвания феномен“[2].

Въпреки това има някои общи теми, които очертават насоките за изследване на това явление в последните десетилетия. Някои по-успешно от други. Повечето – приложими за изследване на отделни аспекти на феномена, а не на холистичната му структура поради ограничения на подхода. В опит да представи „тероризма“ пълноценно, настоящата разработка ще се фокусира върху спецификите му като комуникационен подход и чрез детайлен анализ на теоретични разработки и примери от практиката ще докаже, че това е един стратегически комуникационен феномен. Позитивите от разглеждането му през призмата на комуникацията включват, но не се изчерпват с: възможността да се изследва ролята на различните страни, определяне на техните позиции и цели, вземане под внимание на рационалните и емоционални аспекти на тяхното поведение.

Настоящата статия няма за цел да осъжда или окуражава използването на терористични похвати като форма на комуникация. Самият термин „тероризъм“, както отбелязват някои автори[3], носи силно отрицателна оценка в съвременното общество и рядко се използва за описание на собствени действия. Целта на настоящия труд е да представи различна перспектива към широкото поле на изследване на тероризма като в същото време отчете академичния принос на други автори, които са разглеждали този феномен през призмата на „комуникацията“, дори оценките и заключенията им да се разминават с изложените в настоящата разработка.

Насилието като комуникация

Крелинстен е един от признатите автори, които аргументират идеята, че насилието може да се възприеме като форма на комуникация. Той отчита факта, че то може да бъде използвано съвместно с други комуникационни подходи, а понякога и вместо тях[4].Ако приемем това твърдение за вярно, то следва да потърсим отговор и на още един ключов въпрос. Спада ли „тероризмът“ към широката категория на насилие описана по-горе или специфичните му особености го обособяват като изключение от правилото?

 Наличието на общоприето определение за самия термин би улеснило търсенето на отговора. Въпреки липсата на такова, ще разгледаме дефинициите, предложени от различни учени и правителствени организации през годините, като ги сравним с идеята за стратегическа комуникация. Същността на комуникацията е обменът на информация и/или изразяването на идеи, мисли, чувства и т.н. с втора страна[5]. В тази насока, почти всички съществуващи дефиниции на тероризма включват поне две страни в обмена – терористи и жертви. Следователно, тероризмът наистина може да се възприеме като форма на комуникация, но може ли да бъде класифициран като стратегическа комуникация?

 За да бъдат реализирани стратегическите идеи, те се нуждаят от комуникационна подкрепа[6]. В този ред на мисли, една комуникация е стратегическа, когато има  дългосрочна цел, която диктува начина, по който тя протича при поне една от участващите страни. Ако разгледаме по-внимателно определенията за тероризъм, можем да отбележим, че той „има за цел да повлияе“[7], „заплаши или принуди“[8], „постигне политическа цел“[9], „осъществи политически цели“[10], „заплаши или изплаши“[11], „да има дългосрочни психологически последствия“[12], „да манипулира“[13], а също и да „комуникира послание“[14].Всички тези определения очевидно посочват наличието на стратегическа цел от страна на терористите, която те се опитват да постигнат или в процеса на самия терористичен акт, или в неговите последствия. Тази стратегическа цел може да варира от комуникирането на послание до всяването на страх и принуда. Следователно можем да твърдим, че тероризмът е форма на стратегическа комуникация, която има специфични цели и методи за тяхното постигане.

 За да изследваме този феномен като комуникационен акт е необходимо да установим елементите, които участват в такъв. Един от първите модели на комуникация е развит от Клод Шенън и Уорнър Уивър[15], но той няма да бъде подходящ за целите на настоящето изследване, тъй като не включва елементът „съобщение“ – съществена част от всяка терористична дейност. При липса на послание (съобщение) не можем да говорим за политическа цел и следователно – случаите на насилие са единствено престъпление[16]. Поради този факт, настоящето изследване се базира на моделите на Берло[17], който включва „съобщението“ като елемент и Уилбър Шрам[18], който твърди, че трябва да изследваме ефекта, който съобщението има, търсен или не, върху аудиторията. На базата на тази теоретична основа можем да приемем, че ключовите елементи на комуникационния процес са:

• Комуникатор – кодира съобщението по начин, който да позволи постигането на съответната стратегическа цел.
• Канал – начинът, по който съобщението достига до получателя.
• Съобщение – информацията/идеята, която се предава от комуникатора на получателя.
• Получател – декодира съобщението, не винаги в неговата пълна и оригинална форма.
• Реакция /обратна връзка/ – действия, предприети от получателя, които са в резултат на неговото разбиране на съобщението, а често и собствената му стратегическа идея.

Семпло визуално представяне на модела, използван за анализ, може да бъде намерено по-долу във фиг. 1:

Използването на очертания по-горе модел ще има благоприятен ефект върху изследването на тероризма като комуникационна стратегия. С цел по-добра илюстрация на предимствата на комуникационния модел за изследване на тероризма, ще разгледаме конкретен пример от практиката.

Когато разглеждаме термините „тероризъм“ и „комуникация“, най-широко отразените събития от близкото минало са вероятно атаките на Ал-Каида срещу САЩ от 11 септември. Макар предизвикателството именно те да бъдат основен фокус на настоящата разработка да е интригуващо, трябва да имаме предвид, че събитията са все още част от сравнително новата история и не всички техни специфики и последствия са известни за широката публика. Поради това, ще ги разгледаме чрез сравнителен анализ със събитието, което Хофман определя като началото на „модерния международен тероризъм“[19] –терористичната атака в Мюнхен през 1972. През 80-те години, Шмид и де Грааф заявяват: „почти без съмнение е, че най-ефективното използване на терористични похвати от неправителствени формации в последните години е извършено от палестинските федаини*“[20]. Твърде вероятно е да са били прави, тъй като палестинците очертават курса за развитие на множество терористични организации за десетилетия напред, включително Ал-Каида.

С цел по-широка практическа значимост на настоящата разработка, ще използваме и други примери за терористична дейност като база за сравнение. По този начин ще илюстрираме приложението на подхода към различни случаи на тероризъм. Избраните примери от практиката имат най-вече илюстративен характер. Настоящата разработка не търси количествена представителност на изследването, а е част от продължаващо проучване на тероризма.

Контекст

„Една от основните аксиоми по отношение на комуникацията е, че тя не е правилна или погрешна изобщо, а е правилна или грешна в зависимост от съответния комуникативен контекст“[21].

След като губят Шестдневната война* през 1967 год., палестинците се фокусират върху спечелването на „сърцата и умовете“ по света. За тях тероризмът служи най-вече като „инструмент на масова комуникация“[22]. Две от най-успешните терористични операции от гледна точка на медийно отразяване са дело именно на палестинците.

Първата е отвличането на полета на израелската авиокомпания Ел Ал на 22 юли 1968, което променя парадигмата на тероризма в две ключови направления. Това е първият случай, при който терористите пътуват от една до друга страна, за да планират и организират атака. Също така, за първи път цели са невинни цивилни, които са от държави, нямащи почти нищо общо с това, което терористите възприемат като политическа несправедливост.

Всичко това е възможно благодарение на напредъка в технологиите и началото на глобализацията. Ивиански обобщава, че модерните технологии са се превърнали за „решителното малцинство в нов източник на сила и усещане за мощ“[23]. Тази идея продължава развитието си през следващите десетилетия и дори в наши дни, когато Ислямска държава използва социалната мрежа Twitter, за да вербува жени за членове. Но именно палестинските федаини променят разбирането за тероризма и правят важна стъпка в неговото развитие.

            Събитието, което получава най-широк международен отзвук и привлича вниманието към палестинската кауза се развива на 5 септември 1972, когато Организацията „Черен септември“ /ОЧР/ провежда терористичен акт в Мюнхен по време на Олимпийските игри. Те взимат като заложници представителите на Израел и предлагат да ги разменят за 236 палестинци, които по това време са в израелски затвори и 5 други терористи, към момента държани в Германия. Спасителната операция на местните власти се проваля напълно и резултира в смъртта на 11 члена на израелския олимпийски отбор и 1 полицай.

Идеята за такава екстремна форма на насилие по време на Олимпийските игри е също така ужасяваща днес, както е била и през 1972. Светът е шокиран от неочакваната атака. Джим Маккей*– спортен журналист, който отразява събитията за американската телевизия ABC и остава в ефир 14 часа без прекъсване, обобщава случващото се[24] и след трагичния край на събитията обявява:

„Когато бях дете, баща ми обичаше да казва: ‘Най-великите ни мечти и най-ужасяващите ни страхове рядко се осъществяват’. Най-ужасяващите ни страхове се осъществиха тази нощ. Обявиха, че е имало 11 заложника; 2 са били убити в стаите си вчера сутринта, 9 са убити на летището тази вечер. Всички са загинали.“[25]

И тези думи, заедно със снимката на маскирания мъж, стоящ на балкона, се превръщат в заглавни страници на медии от целия свят. Колкото и ужасяващо да звучи, от комуникационна гледна точка, предприемането на такъв радикален терористичен акт по време на Олимпийските игри е напълно рационална идея и има аргументи, които доказват подхода като успешен. „Осем терористи от ОЧР привличат вниманието на близо 800 милиона зрители“[26]. И макар официалните им искания да са свързани с обмен на затворници за заложници, водеща при операцията не е конкретната цел, а психологическият ефект. Желанието на ОЧР е да изпратят посланието си до възможно най-голям брой хора.Абу Ияд, Началник на разузнаването в Организацията за освобождение на Палестина /ООП/ и съосновател на Ел Фатах*, посочва 3 конкретни цели на терористичните действия:

1. Укрепване на съществуването на палестинския народ.
2. Достигане до представителите на международната преса, събрани в Мюнхен.
3. Освобождаване на затворените в Израел федаини.[27]

Прави впечатление, че първите две цели са неразривно свързани. Няколко години преди атентата, борбата на палестинците е пренебрегната от Западния свят. В продължение на две десетилетия светът „не обръща почти никакво внимание на съдбата на два и половина милиона палестински араби, изселени от родните си места“[28]. Поставяйки конкретната физическа цел /освобождаване на затворници/ на последно място, Абу Ияд приоритизира комуникационните аспекти на действието и индиректно посочва, че по онова време привличането на внимание към палестинската кауза е било основната задача. Те успяват да я постигнат именно поради факта, че представители на медии от цял свят са събрани в Мюнхен, за да отразяват Олимпийските игри.

Друга терористична атака от подобен мащаб и притежаваща своя собствена ключова позиция в модерната история е тази от 11 септември 2001. Също както в предния случай, глобализацията и напредъкът на технологиите я правят възможна. 2 996 човека загиват в резултат на 4 координирани терористични атаки, извършени от Ал-Каида. Разследващите насочват вниманието си към Осама бин Ладен, по това време лидер на групировката, и неговата декларация на свещена война срещу САЩ във фатва*публикувана през 1998 година. По-малко от година след нападението, самият бин Ладен декларира следните мотиви за атаките:

1. Американската подкрепа за Израел;
2. Подкрепа за „нападенията над мюсюлмани“ в Сомалия;
3. Подкрепа за руските „безчинства срещу мюсюлмани“ в Чечня;
4. Проамерикански режими в Близкия Изток, които действат като „агенти“ срещу интересите на мюсюлманите;
5. Подкрепа за индийската „агресия срещу мюсюлмани“ в Кашмир;
6. Присъствието на американски войски в Саудитска Арабия;
7. Санкциите срещу Ирак[29].

На пръв поглед, 7 различни мотива изглеждат твърде много за един единствен акт на тероризъм, включително такъв с размерите на 11 септември. По-внимателен прочит обаче дава по-различна картина на стратегическите цели. Според някои автори, целта на бин Ладен е била да провокира САЩ да започнат военна кампания, която да обедини „вярващите“ срещу Запада и да даде ход на вълна от революции в арабския свят[30].

„Врагът […] е неотделима и важна част от всяка стратегическа идея. В процеса на трансформирането ù в идеология и при поддържането на съответната система от вярвания, той играе специфична роля на обединител – своеобразен социален клей на единство“[31].

Идеята, че именно създаване на универсален враг за ислямския свят е била стратегията на бин Ладен не е съвсем неоснователна. Няма много общо между проблемите на Израел, Сомалия, Чечня и Кашмир, изключвайки факта, че във всички тези конфликти участват мюсюлмани. В този ред на мисли, „засилено военно и културно присъствие на САЩ“ в Близкия Изток може да резултира в насилствен отговор от страна на местното население и дори формирането на консервативни ислямски правителства или системи за управление, какъвто е случаят с Ислямска държава[32]. Всички изброени причини за атентатите могат да бъдат обединени под един общ знаменател – защита на мюсюлманското население по света. Следователно, 11 септември може да бъде разглеждан като опит за подкрепа на панислямизма – форма на национализъм на религиозна основа. Това, което го отличава от други подобни пан-националистически идеологии, като панарабизма например, е изключването на културата и етноса в ролята им на обединяващи фактори, и оставянето единствено на религията.

Очевидно е, че и палестинците, и Ал-Каида виждат и използват дадена възможност по един радикален начин. Макар и двете страни да предизвикват определени негативни реакции към своите каузи, в стратегически план те постигат някои от целите си.

При атентата в Мюнхен, милиони хора в близо 100 държави се запознават с палестинския проблем и светът е принуден да го вземе под внимание. Не е съвсем случайно, че по-малко от 18 месеца след атентата, лидерът на ООП – Ясер Арафат, е поканен да говори пред Общото събрание на ООН. Скоро след това, ООП получава специален статут на наблюдател в организацията, а през 1980 вече е осъществила официални дипломатически отношения с повече страни (86) от Израел (72), макар да не е официално представителство на държава. Съмнително е дали палестинците биха имали такъв успех, без да използват тероризма като стратегически похват.

Има аргументи и в подкрепа на идеята, че 11 септември е стратегически успех. Отговорът на САЩ под формата на инвазии в Афганистан и Ирак е посрещнат с широко неодобрение, най-вече в Близкия Изток. Развилата се по-късно Арабска пролет може да се възприеме частично като резултат на американските военни действия. Още по-убедителни са аргументите в полза на формирането на Ислямска държава като отговор на агресивната политика на САЩ в региона. И макар бин Ладен да е убит, а Ал-Каида да губи много от позициите си, идеята за панислямизма е по-силна днес, отколкото е била преди 11 септември.

Всичко това ни води към въпроса по какъв начин един терористичен акт спада към по-горе очертания модел на комуникация и кои аспекти на неговото планиране и изпълнение са ключови за постигането на стратегическите цели?

Комуникационен анализ на тероризма

Връщайки се към отделните елементи в комуникационния процес, можем да предположим, че всичко започва с изпращач на съобщението (комуникатор). Както Пост отбелязва, „поради многообразието на терористични групи и каузи, няма един общ терористичен ‘подход’“[33]. Иначе казано – не можем да очакваме да имаме едни и същи характеристики на комуникатора в тероризма. Те се различават при различните случаи на това явление и макар на места да има сходства, не можем да правим заключения на базата на личностни характеристики.

Това, което можем да отбележим за изпращача на съобщението, са намеренията. Приемането на тероризма като акт на комуникация ни позволява да потърсим именно целите на този стратегически подход. Пърл прави опит да изброи всички възможни стратегически цели на терористите[34]. Списъкът, който той предлага, макар да е доста изчерпателен, преувеличава някои стратегически аспекти за сметка на други. Въпреки това, той изброява 4 цели на тероризма, които са най-често срещани: публичност, разбиране, легитимност и нанасяне на щети на противника. Ако се върнем към примера с Мюнхен 1972, лесно можем да забележим същите мотиви.

Публичността е най-вероятно основната причина за избора на Олимпийските игри като подходяща сцена за терористична атака. Силното медийно присъствие прави събитието идеално място за отправяне на послание. Именно успехът при постигането на тази стратегическа цел позволява на палестинците в по-дългосрочен план да претендират за легитимност (речта на Арафат пред ООН) и също да търсят подкрепа и разбиране от хора в други държави. Колкото до нанесените върху врага щети, психологическата травма от загубата на 11 члена на олимпийския отбор е тежка, но може да се спори, че Израел си наврежда повече с избора на определен тип отговор на тази трагедия.

Същият модел може да се използва и за разглеждане на 11 септември. Разбиването на самолети на гражданската авиация в кулите в центъра на Ню Йорк създава необходимата публичност и легитимира Ал-Каида, която не е особено известна групировка по това време, като „актьор“ на международната сцена. Нещо повече, исканията на терористите скоро получават подкрепа от екстремисти от цял свят и тяхното международно влияние нараства неимоверно.

Това е форма на поведение, която можем да наблюдаваме от Ислямска държава през последните месеци. Публикуването на снимки и HDвидео материали от обезглавявания мигновено привлича внимание поради „невижданата“ жестокост към невинните и неподозиращи жертви. Те им изграждат имиджа на безкомпромисна организация и ги легитимират в очите на потенциални поддръжници и нови членове. Търсеното в този случай разбиране и щети върху врага са по-различни. Чрез извършените жестокости, Ислямска държава цели да антагонизира Запада не само срещу себе си като терористична организация, но срещу мюсюлманите по цял свят, което да предизвика реципрочни настроения в ислямската общност. Това е опасен прецедент, който стартира на 11 септември, но продължава собствената си еволюция и до днес.

Изключително важна характеристика на „комуникатора“ в тероризма е наличието на политически и следователно, рационален мотив. Такива могат да бъдат получаването на отстъпки от друга държава, културна промяна и други[35]. Трябва да вземем под внимание, че тези рационални мотиви могат да бъдат смесени с други, емоционални такива, като отмъщение или идеологическа реабилитация[36].

Също така е важно да отбележим, че терористичната група не е един цял субект, концепция, която убягва на множество автори. Както при всяка друга организация и в тероризма има лидери и последователи. Тези два типа терористи имат свои отличителни характеристики. Поради това, идеята за „root causes“ в тероризма допринася за анализ и разбиране на „конкретни случаи и категории“ тероризъм, но не може да обясни цялостния феномен[37]. Както заключва О’Нийл, „липсата на ресурси, комбинирана с липса на перспективи, избор и уважение помагат за развитието на тероризма“[38]. Въпреки това, модерните терористични организации изискват и добро управление и технологични умения, които могат да бъдат намерени в представители на средната и висшата обществени класи. Поради тази причина, множеството от терористични организации са съставени от ръководство, идващо от по-горните слоеве на обществото и „войници“, вербувани от по-бедната част от населението.

Разбира се, това не е общовалидно правило, а по-скоро примерен контекст, който да позволи по-задълбочен анализ в тази сфера. Разглеждайки такъв сценарий, лидерите в организацията приемат ролята на „комуникатора“ в модела, формират съобщението и планират неговото изпращане. Обикновените „войници“, които извършват терористичния акт ще бъдат по-скоро „каналът“, по който съобщението достига до аудиторията. В повечето комуникационни процеси е сравнително лесно да се определи „канал“ на комуникация. Както и в множество други аспекти, и тук тероризмът е малко по-сложен за дефиниране. Ако разглеждаме единствено физическото разпространение на съобщението, то комуникационния канал за една терористична атака биха били медиите и това може да включва представители на която и да било от тях. Заслужава си да се отбележи, че в повечето случаи медиите и журналистите, в частност, са отделни действащи лица от правителството, терористите и жертвите. Дори при атаки директно срещу медийни редакции, останалите медии, които не са страна в атентата остават в позицията на канал, който провежда съобщението. И би следвало, че тяхната собствена стратегическа цел е насочена към предаването на информацията своевременно и професионално, защитавайки възможността си да работят и правото на обществото да бъде информирано. Въпреки това, каналът, по който протича съобщението, не се изчерпва с медиите, а включва и жертвите на нападението.

Преките жертви в една терористична атака могат да бъдат привидно случайни (жертви на обстоятелствата) или да бъдат избрани селективно (като символна репрезентация на врага). И в двата случая те служат като „генератори на съобщението“[39]. В тази конфигурация, медиите предават събитията, но по-скоро разпространяват съобщение, което е генерирано от няколко фактора в самата терористична атака, включително избора на жертви. На лице е устойчив модел на символна или представителна селекция на жертвите или обектите на терористични актове[40]. Жертвите никога не са напълно случайни. Дори и в случаите, когато изглежда така на пръв поглед.

При ситуацията в Мюнхен 1972,11-те израелски олимпийски атлети са очевидно избрани да символизират борбата на Палестина срещу Израел. Случаят е малко по-различен при атентатите в заведения в Бирмингам през 1974, когато „случайни хора“ загиват в резултат на експлозиите. Това, което трябва да се вземе под внимание е, че тези хора са били в британски барове, по-точно такива в Бирмингам – вторият по големина град във Великобритания. Съобщението е ясно – „не може да има сигурност в Обединеното Кралство, докато няма свободна Ирландия“. Макар Временната ирландска републиканска армия (ИРА) да отрича отговорност, а за акта да признава малка група наречена Manchester Brigade of Red Flag 74, идеята на ирландската борба с Кралството е комуникирана. Момичето, което се обажда, за да признае за атентата пред новинарска агенция в Лондон, съобщава, че групировката е получила обучение и експлозиви от ИРА. Сходни мотиви могат да бъдат проследени и в казаното от Осама бин Ладен след 11 септември:

„Можете да спорите, че изброеното по-горе не оправдава агресия срещу цивилни за престъпления, които не са извършили: […] американския народ избира своето правителство със своята свободна воля; избор, който се осъществява на база на съгласието им с неговите политики. […] Американския народ плаща данъците, които финансират самолетите, които ни бомбардират в Афганистан, танковете, които разрушават домовете ни в Палестина, армиите, които окупират земите ни около Персийския залив и флота, който блокира Ирак“[41].

Дори и при атентата от 11 септември има рационално обяснение за мишената. Световният търговски център може да бъде възприеман като символ на либералната демокрация и капитализма. Като следствие, ролята, която имат терористите, осъществяващи атентата и техните жертви в модела, представян в настоящата разработка е значителна. Те служат като „канал“ за комуникация и именно чрез тях се кодира самото съобщение. Има автори, които предлагат идеята да се приеме терористичния атентат като форма на „колективно съобщение“[42].Този подход има своите предимства при детайлен анализ на структурата на самото съобщение.

Терористите могат да предадат значението на дадена атака чрез интеграцията на определени качества в изпращача (напр. самоличността и предполагаемите мотиви на извършителите), самия акт (напр. специфичният механизъм на акта, мащаба, жестокостта и др.), както и общоприети свойства на собственото си общество и култура (напр. възприетото им ниво на заплаха)[43].

В разглеждания от нас пример, можем лесно да определим елементите на атаката, които очертават съобщението. Терористите са палестинци. Искането им за обмен на затворници със заложници допълва идеята, че именно палестинската кауза е основният им мотив. Както бе посочено по-горе, жертвите им не са случайни. Ситуацията е сходна и при взривовете в лондонското метро от 7 юли 2005. Четирима терористи причиняват смъртта на 52 цивилни. Атаката има опустошаващ ефект върху населението и генерира страх. Съобщението е кодирано не толкова в жертвите, а в мястото на извършване и самоличността на терористите. Фактът, че атентатите са извършени в лондонското метро (и един автобус) е ясен сигнал, че терористите атакуват инфраструктурата и чрез нея – самата държава. Съобщението е свързано с невъзможността на държавата да изпълнява основната си функция – да защитава гражданите.

Други аспекти на съобщението са вплетени в профилите на самите терористи. Всички млади хора (най-възрастният е 30-годишен), трима родени във Великобритания и синове на имигранти от Пакистан, всички последователи на исляма, нито един не е криминално проявен. Саможертвата на толкова млади хора в „името на исляма“ демонстрира решителност. За ислямистите е сигнал за обединение, а за Запада – знак, че в светът им вече липсва сигурност.

„В исторически план, самоубийствените атаки са често използвани за всяване на страх, чувство за загуба на контрол и безпомощност. Атентаторът самоубиец е най-трудното за улавяне оръжие във военната история“[44].

Всичко това неизбежно води към разглеждане на тероризма като „[комуникационна] стратегия използвана от организации, които вярват, погрешно или не, че именно чрез този подход могат да постигнат своите цели“[45]. И за да се случи това, тяхното съобщение трябва да стигне до точните „получатели“.

Ако разгледаме този елемент от комуникационния процес по-внимателно, можем да отбележим често срещана грешка при някои автори, които възприемат получателите като един единствен субект[46]. Работата на Крелинстен е крачка напред в тази посока, тъй като той разграничава „получателите“ в „цели на искания“ и „цели на терор/внимание“[47].

Често, първата категория се свързва с конкретна държава и още по-точно – правителство или няколко правителства. Всяко правителство има различен прочит и подход към тероризма, но в повечето случаи се стараят да ограничат достъпа на терористи до платформите за масова информация и да ги дискредитират като обикновени престъпници. Втората категория „получатели“ най-често е широката общественост. Но е важно да отбележим, че и тук могат да бъдат разгледани субкатегории. Хора, които живеят в определен тип културна среда със свои собствени социални норми, могат да възприемат новините за терористична атака по различен начин от хора, идващи от друга културна среда и притежаващи своя собствена специфична ценностна система.

Подобен е случаят с Мюнхен, описан по-горе. Западните общества реагират изключително негативно и осъдително към събитията, но терористите са смятани за герои в голяма част от арабския свят. Оттук можем да заключим, че отделни сегменти в широката общественост реагират различно на тероризма като комуникационна стратегия. Това потвърждава, че общите принципи изложени в работата на признати учени като Хайдегер[48] и Хънтингтън[49] за значението на културната среда за формирането на възприятията ни за света около нас са също толкова валидни и приложими в анализа на тероризма.Те могат да бъдат също толкова ясно очертани в последния елемент на модела – „реакция/обратна връзка“.

Тук се включва отговорът на получателя, често правителството, но също и широката общественост към акта на терор. Както Хътчинсън отбелязва, в своята същност тероризмът е „насочен към психологическо влияние върху политически значимо поведение“[50]. Следователно, реакцията на „получателя“ е важна част от определянето на стратегията като успешна или не. Тероризмът печели единствено, когато му се отговори по начина, който терористите искат. Това означава, че успехът е в ръцете на „получателя“, а не в тези на „изпращача“. „Това е ключовата слабост на тероризма като стратегия“[51].

В този ред на мисли, „най-тежката цена, платена от американците след успешните атаки от 11 септември, без съмнение са последствията свързани с уронването на свободата на индивида, частната собственост, ограниченията на правителствата и върховенството на закона“[52]. Успехът на контратерористичните действия се свежда до намирането на подходящ отговор на терористичната заплаха. Когато се формира отговорът, е важно да не се забравя, че той е също толкова форма на стратегическа комуникация, колкото и първоначалният акт на насилие.

Може да се защитава тезата, че инвазията в Афганистан и Ирак с пълната военна мощ на една суперсила не е най-прецизното решение от стратегическа гледна точка. Същото може да се каже и за убийството на хора, дори непряко свързани с оригиналния атентат, какъвто е случая с израелския отговор след Мюнхен 1972. Един толкова жесток подход често рестартира модела на обмен на насилие. Както Инглиш отбелязва, поддържането на правдоподобност и легитимност е съществена част от успешното предотвратяване на бъдещи терористични актове в контратероризма[53].

Заключение

Множество автори отчитат, че идеята да се изкорени тероризмът чрез ненасилствен подход е абсурдна и неприложима в реалния свят[54].Това прави намирането на правилен баланс ключово. Както при всяка друга форма на стратегическа комуникация, от първостепенна важност е да се има предвид дългосрочната цел, като същевременно се управлява обменът в конкретния момент. Изцяло ненасилствен подход може да резултира в провал на усилията за изкореняване на този феномен, а твърде агресивен такъв рискува антагонизиране на широката общественост и легитимиране на терористичната кауза.

Мартин Лутър Кинг твърди, че бунтът е езика на нечутите. Той смята, че бунтуването е форма на комуникация, към която хората прибягват, когато другите канали са блокирани[55]. Същата идея е приложима и за тероризма. Изключително важно е да се запази легитимността при справяне с такъв тип проблем. Това е вярно както за конкретния пример и конфликта между Палестина и Израел, така и за други случаи на терор. В основата на всяка терористична дейност е желанието да бъдат чути, да бъдат приети като фактор и да участват в политическото развитие. Терорът може да е радикален подход, но често зад него стоят рационални мотиви, които довеждат до ескалацията на конфликта.

Някои автори развиват концепцията, че културните специфики са непреодолима бариера и различните цивилизации са предразположени да заемат различни страни в предстоящи конфликти[56]. Макар да не липсват аргументи в подкрепа на такъв тип твърдения, те продължават да са опасни, защото, ако ги приемем за верни, то единственият начин да бъде изкоренен тероризма е чрез заличаването на цели цивилизации, докато не остане само една. Дори да предположим, че т.нар. Запад е победител в такава борба, идеологическите жертви, които биха били необходими за постигането на тази „победа“, биха осакатили нашата собствена цивилизация и идеалите, на които тя е базирана. Именно поради тази причина е жизненоважно да продължим търсене на подходящ начин за съжителство и взаимно разбирателство, а всяка форма на радикално насилие, дори като отговор на такова, може да се възприеме като стъпка в грешната посока.„Не само човешки животи, но идеалите на либералната демокрация са заплашени от тероризма“[57]. Колкото и вярно да е това твърдение, трябва да се вземе под внимание, че истинската заплаха е колкото в ръцете на терористите, толкова и в нашите собствени.

Terrorism as communication

Kalin Kalinov
Doctoral student, FJMC

Summary: At present, terrorism is still an ambiguous concept. The multiplicity of types and causes of terrorism is often concealed by the factual similarity of terroristic acts in their consequences. Nevertheless, there are some common themes which have outlined the directions for terrorism research over the last decades. Most of them are applicable to particular aspects of the phenomenon rather than its holistic structure due to limitations of the approach. In an attempt to present ‘terrorism’ as fully as possible, the present work focuses on its specifics as a communication approach.
Key words: terrorism, strategic communication, Munich 1972, September 11, counter-terrorism, comparative analysis

 Бележки

[1]SCHMID, A. P., & J. DE GRAAF. Violence as Communication: Insurgent Terrorism and the Western News Media. London: SAGE Publications Ltd., 1982.

[2]SPENCER, A. The Tabloid Terrorist: The Predicative Construction of New Terrorism in the Media. Hampshire: Palgrave Macmillan, 2010, p. 1.

[3]ENGLISH, R. Terrorism: How to Respond. Oxford: Oxford University Press, 2010.

[4]CRELINSTEN, R. D. Analyzing Terrorism and Counter-terrorism: A Communication Model. Terrorism and Political Violence, 2002, 14, №2, 77 – 122.

[5]BURLESON, B. R. The nature of Interpersonal Communication. In: Handbook of Communication Science 2nd ed. (Ed. by BERGER C. R., M. ROLOFF, & D. R. ROSKOS-EWOLDSEN. Thousand Oaks, CA: Sage, 2010.

[6]ХРИСТОВ, Чавдар. Войната на идеите – стратегии, идеи, пропаганда.София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014, с. 177.

[7]US State Department. Цит. по: ENGLISH, R. Цит. съч., с. 2.

[8]ФБР. Цит. по: ENGLISH, R. Цит. съч., с. 3.

[9]US Department of Defense. Цит. по: ENGLISH, R. Цит. съч., с. 3.

[10]KYDD, A. H., & B. F. WALTER.The Strategies of Terrorism. International Security, 2006, 31, №1, 49-79, р. 52.

[11]PAPE, R. A. Dying to Win: Why Suicide Terrorists Do It (2nd ed.). London: Gibson Square Books, 2006, р. 9.

[12]HOFFMAN, B. Inside Terrorism. London: Victor Gollancz, 1998, р. 43-44.

[13]SCHMID, A. P., & A. J. JONGMAN. Political Terrorism: A New Guide to Actors, Authors, Concepts, Data Bases, Theories, and Literature (2nd ed.). London: Transaction Publishers, 2005, р. 17.

[14]GEARTY, C. Terror (2nd ed.). London: Faber & Faber, 1992, р. 1.

[15]SHANNON, C. E., & W. WEAVER.The mathematical theory of communication. Urbana, Illinois: University of Illinois Press, 1949.

[16]RICHARDSON, L. What Terrorists Want: Understanding the Enemy, Containing the Threat. New York: Random House, 2007.

[17]BERLO, D. K. The process of communication. New York: Holt, Rinehart, & Winston, 1960.

[18]SCHRAMM, W. How communication works. In: The process and effects of communication. (Ed. by SCHRAMM, W.).  Urbana, Illinois: University of Illinois Press, 1954, pp. 3-26.

[19]HOFFMAN, B. Цит. съч., с. 56.

*Федаини – Общо име за няколко мюсюлмански групировки, действащи в различни територии. Идва от арабското „фидаи“ – „някой, който е готов да жертва живота си в името на каузата“.

[20]SCHMID, A. P., & J. DE GRAAF. Цит. съч., с. 27.

[21]КАФТАНДЖИЕВ, Христо. Визуалнакомуникация.София: Издателство „Отворенообщество”, 1996, с. 11.

*Шестдневната война – провежда се от 5 юни до 10 юни 1967 г. между Израел и арабските ѝ съседки Египет, Йордания и Сирия.Дипломатически отношения между страните във войната се установяват едва през 1991 г.

[22]SCHMID, A. P., & J. DE GRAAF. Цит. съч., с. 27.

[23]IVIANSKI, Z. Individual Terror: Concept and Typology. In: Terrorism Vol. I. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd., 1977, р. 54.

*Джеймс Кенет Макманус, известен като „Джим Маккей“ (1921 – 2008) – популярен американски спортен журналист.

[24]HIESTAND, M. Jim McKay’s wide world spanned eras. In: USA Today [online].

[25]McKay, Jim.Цит. по: HIESTAND, M. Цит. съч.

[26]COMMER, K. Nicht mehr heiter, aber weiter. Funk Korrespondenz, 1972, 37, №13, р. 13.

*Ел Фатах –организация известна в миналото като Национално движение за освобождение на Палестина, е палестинска политическа партия и най-голямата фракция в мултипартийното обединение ООП.

[27]IJAD, Abu. Цит. по: SCHMID, A. P., & J. DE GRAAF. Цит. съч., с. 30.

[28]SCHMID, A. P., & J. DE GRAAF. Цит. съч., с. 27.

*Фатва – в ислямската вяра, това е термин за правно становище или интерпретация, което хора носители на почетната титла Shaykh al-Islām, квалифицирани юристи или мюфтии, могат да дават по въпроси свързани с ислямския закон. Източник: HALLAQ, W. B. Encyclopedia of the Modern Middle East and North Africa. Detroit, USA: The Gale Group Inc., 2004.

[29]BIN LADEN, O. Letter to America. In: The Guardian [online]. 24 November 2002.

[30]DORAN, M. S. Understanding the War on Terror. New York: Norton, 2005, рр. 72-75.

[31]ХРИСТОВ, Чавдар. Универсалният враг. // Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online].

[32]BERGEN, P. The Osama bin Laden I Know: An Oral History of al Qaeda’s Leader. New York: Free Press, 2006, р. 229.

[33]POST, J. Notes on a Psychodynamic Theory of Terrorist Behavior. In: Terrorism Vol. II. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd., 1984, p. 152.

[34]PERL, R. Terrorism, the Media, and the Government: Perspectives, Trends, and Options for Policymakers. In: Federation of American Scientists [online].

[35]ABRAHAMS, M. Why Terrorism Does Not Work. International Security, 2006, 31, №2, р. 44.

[36]SAUCIER, G.et al. Patterns of Thinking in Militant Extremism. Perspectives on Psychological Science, 2009, 4, 256-271.

[37]NEWMAN, E. Exploring the ‘Root Causes’ of Terrorism. Studies in Conflict and Terrorism, 2006, 29, 749-772.

[38]O’NEILL. Цит. по: NEWMAN, E. Цит. съч. с. 751.

[39]SCHMID, A. P., & A. J. JONGMAN. Цит. съч. р. 74.

[40]HUTCHINSON, M. The Concept of Revolutionary Terrorism. In: R. Terrorism Vol. I. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd., 1972, p. 15.

[41]BIN LADEN, O. Цит. съч.

[42]FISCHER, P.et. al. Terrorism as Collective Communication: The Collective Communication Model of Terrorism (CCMT). Social and Personality Psychology Compass, 2010, 4, №9, p. 692.

[43]Пак там, с. 695.

[44]FISCHER, P., & A. AI. International terrorism and mental health: Recent research and future directions. Journal of Interpersonal Violence, 2008, 23, р. 340.

[45]NEWMAN, P., & M. SMITH. The Strategy of Terrorism: The Framework and Its Fallacies. Journal of Strategic Studies, 2005, 28, №4, р. 576.

[46]FISCHER, P.et. al. Цит. съч.

[47]CRELINSTEN, R. D. Цит. съч. р. 84.

[48]HEIDEGGER, M. On Time and Being. (Trans. By J. Stambaugh). Chicago: University of Chicago Press, 2002.

[49]HUNTINGTON, S.The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order. New York: Simon & Schuster, 2011.

[50]HUTCHINSON, M. Цит. съч. р. 15.

[51]FROMKIN, D.The Strategy of Terrorism. In: Terrorism Vol. II. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd., 1975, p. 281.

[52]RATHBONE, A., & C. ROWLEY.Terrorism. In: Terrorism Vol. II. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd., 2002, p. 219.

[53]ENGLISH, R. Цит. съч., с. 139.

[54]LAQUEUR, W. Reflections on Terrorism. In: Terrorism Vol. I. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd.,1986, pp. 136 – 152.

[55]KING, Martin Luther. Цит. по:CRELINSTEN, R. D.Цит. съч. р. 77.

[56]HUNTINGTON, S. Цит. съч.

[57]PRICE Jr., E.The Strategy and Tactics of Revolutionary Terrorism. In: Terrorism Vol. II. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd., 1977, p. 295.

Литература

КАФТАНДЖИЕВ, Христо. Визуална комуникация. София: Издателство „Отворено общество”, 1996.

ХРИСТОВ, Чавдар. Войната на идеите – стратегии, идеи, пропаганда. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014.

ХРИСТОВ, Чавдар. Универсалният враг. // Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика[online]. 19.03.2014.[cited 10.06.2015], Available from: http://www.newmedia21.eu/analizi/universalniyat-vrag/

ABRAHAMS, M. Why Terrorism Does Not Work. International Security, 2006,31, №2, 42–78.

BERGEN, P. The Osama bin Laden I Know: An Oral History of al Qaeda’s Leader. New York: Free Press, 2006.

BERLO, D. K. The process of communication. New York: Holt, Rinehart, & Winston, 1960.

BIN LADEN, O. Letter to America. In: The Guardian [online]. 24 November 2002. [cited 2 June 2015]. Available from:

http://www.theguardian.com/world/2002/nov/24/theobserver

BURLESON, B. R. The nature of Interpersonal Communication. In: Handbook of Communication Science 2nd ed. (Ed. by BERGERC. R., M. ROLOFF, & D. R. ROSKOS-EWOLDSEN. Thousand Oaks, CA: Sage, 2010.

COMMER, K. Nicht mehr heiter, aber weiter. Funk Korrespondenz, 1972, 37, №13.

CRELINSTEN, R. D. Analysing Terrorism and Counter-terrorism: A Communication Model. Terrorism and Political Violence, 2002, 14, №2, 77 – 122.

DORAN, M. S. Understanding the War on Terror. New York: Norton, 2005.

ENGLISH, R. Terrorism: How to Respond. Oxford: Oxford University Press, 2010.

FISCHER, P., & A. AI. International terrorism and mental health: Recent research and future directions. Journal of Interpersonal Violence, 2008, 23, 339–361.

FISCHER, P., J. FISCHER, S.WEISWEILER,& D. FREY. Terrorism as Collective Communication: The Collective Communication Model of Terrorism (CCMT). Social and Personality Psychology Compass, 2010, 4, №9, 692–703.

FROMKIN, D. The Strategy of Terrorism. In: Terrorism Vol. II. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd., 1975, pp. 267 – 282.

GEARTY, C. Terror (2nd ed.). London: Faber & Faber, 1992.

HALLAQ, W. B. Encyclopedia of the Modern Middle East and North Africa. Detroit, USA: The Gale Group Inc., 2004.

HEIDEGGER, M. On Time and Being. (Trans. By J. Stambaugh). Chicago: University of Chicago Press, 2002.

HIESTAND, M. Jim McKay’s wide world spanned eras. In: USA Today [online]. 6 September 2008. [cited 2 June 2015]. Available from:

http://usatoday30.usatoday.com/sports/columnist/hiestand-tv/2008-06-08-mckay_N.htm

HOFFMAN, B. Inside Terrorism. London: Victor Gollancz, 1998.

HUNTINGTON, S. The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order. New York: Simon & Schuster, 2011.

HUTCHINSON, M. The Concept of Revolutionary Terrorism. In: R. Terrorism Vol. I. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd., 1972, pp. 13 – 26.

IVIANSKI, Z. Individual Terror: Concept and Typology. In:Terrorism Vol. I. (Ed. by O’KANE, R.).Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd.,1977, pp. 50 – 70.

KYDD, A. H., & B. F. WALTER.The Strategies of Terrorism. International Security, 2006, 31, №1, 49-79.

LAQUEUR, W. Reflections on Terrorism. In:Terrorism Vol. I. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd.,1986, pp. 136 – 152.

NEWMAN, E. Exploring the ‘Root Causes’ of Terrorism. Studies in Conflict and Terrorism, 2006, 29, 749-772.

NEWMAN, P., & M. SMITH. The Strategy of Terrorism: The Framework and Its Fallacies. Journal of Strategic Studies, 2005, 28, №4, 571-595.

PAPE, R. A. Dying to Win: Why Suicide Terrorists Do It (2nd ed.). London: Gibson Square Books, 2006.

PERL, R. Terrorism, the Media, and the Government: Perspectives, Trends, and Options for Policymakers. In: Federation of American Scientists [online]. FAS.org, 1997. [cited 3 June 2015]. Available from: http://www.fas.org/irp/crs/crs-terror.htm

POST, J. Notes on a Psychodynamic Theory of Terrorist Behavior. In:Terrorism Vol. II. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd., 1984, pp. 152 – 167.

PRICE Jr., E. The Strategy and Tactics of Revolutionary Terrorism. In:Terrorism Vol. II.(Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd., 1977, pp. 283 – 297.

RATHBONE, A., & C. ROWLEY. Terrorism. In:Terrorism Vol. II. (Ed. by O’KANE, R.). Cheltenham, UK: Edward Elgar Publishing Ltd.,2002,pp. 211 – 220.

RICHARDSON, L. What Terrorists Want: Understanding the Enemy, Containing the Threat. New York: Random House, 2007.

SAUCIER, G., L. G.AKERS, S.SHEN-MILLER, G. KNEZEVIC & L. STANKOV. Patterns of Thinking in Militant Extremism. Perspectives on Psychological Science, 2009, 4, 256-271.

SCHMID, A. P., & J. DE GRAAF. Violence as Communication: Insurgent Terrorism and the Western News Media. London: SAGE Publications Ltd., 1982.

SCHMID, A. P., & A. J. JONGMAN.Political Terrorism: A New Guide to Actors, Authors, Concepts, Data Bases, Theories, and Literature (2nd ed.). London: Transaction Publishers, 2005.

SCHRAMM, W. How communication works. In: The process and effects of communication. (Ed. by SCHRAMM, W.). Urbana, Illinois: University of Illinois Press, 1954, pp. 3-26.

SHANNON, C. E., & W. WEAVER.The mathematical theory of communication. Urbana, Illinois: University of Illinois Press, 1949.

SPENCER, A. The Tabloid Terrorist: The Predicative Construction of New Terrorism in the Media. Hampshire: Palgrave Macmillan, 2010.