Журналистическите блогове в България – онлайн свобода или професионална отговорност

Доц. д-р Мария Попова
ФЖМК

Промените в медиите и медийната технология, които наблюдаваме през последните десетилетия, неминуемо са причина, но и резултат от трансформациите в обществото. Технологичните открития все по-често изпреварват способността на реципиентите да боравят с тях. Бързината на комуникация, нейната посока, количеството постъпваща информация, степента на медийното въздействие също се преобразяват. Те, от една страна, разширяват хоризонтите на очакванията на жадните за знания и контакти потребители. Но и ги остават объркани или ужасени от получените новини, резигнирани от липсата на автентично присъствие или отчаяни от невъзможността да притежават най-новото технологично устройство, с най-примамливите характеристики. Дейността на журналистите, с тяхното любопитство и отговорност, професионални стандарти, които ги пазят от всякакви опити за натиск или злоупотреби, самата журналистика като професионална сфера – всички те остават същите. Журналистите продължават да са отдадени на висшата цел да информират обществото за всичко онова, което представлява интерес за него, което му е полезно, а и даже за онова, което просто го забавлява. Съществува сложна пресечна точка между медиите с тяхното традиционно разбиране като среда за общуване и интеракция, журналистиката с нуждата от създаване на информация, технологиите, с увеличаващите им се способности и обществото, което все повече разчита на тях при към самоидентификацията си. Оформя се разбирането, че житейският път на всеки човек е предопределен от съпреживяването в компанията на някакви медии (технологии), а разделителната линия между професионално и достъпно е напълно заличена. Неслучайно Мануел Кастелс пише, че „ние живеем с медиите и чрез медиите”[1]. Тогава се откроява възможността всеки реципиент да стане професионалист, навлизайки смело в полето на публичната комуникация, като създава сам медийно съдържание в своя блог или на Facebook/Twitter страницата си, като търси и адмирира собствени източници на информация и създава своя лична аудитория. Това позволява на изследователите да дефинират нови видове журналистика като журналистика на участието, гражданска журналистика, аматьорска журналистика, алтернативна журналистика и прочее. Блоговете са предпочитаното средство, заради относително простата им технология, лесна достъпност, социална популярност, ниска производствена цена (често с нулева стойност) и бързата обратна връзка с аудиторията. Това способства широкото им разпространение и ползване. От появата си пред 90-те години досега те надрастват първоначалното си предназначение да бъдат просто онлайн дневник. Разклоняването им в множество подвидове (например лични блогове, дневници, филтри, бележници, корпоративни блогове, политически блогове, технологични блогове, моблогове, видеологове, фотологове, линклогове и други) помага на потребителите да намерят своя формат. Един от тези видове е журналистическият блог. Той е обект на относителен интерес от изследователите, но е добре инкорпориран от потребителите. Това е блог, поддържан от професионални журналисти, т.е. такива, които са или са били трайна част от съществуваща медийна редакция, които познават журналистическите професионални стандарти и са наясно с особеностите на съответната медийна система.

Настоящата статия изследва журналистическите блогове, заради тяхната професионална значимост, информационна релевантност и социална рефлексия. Тя включва три аспекта на научна интерпретация. Първият е традиционният, която показва позитивните и негативните страни на технологията на блоговете при сегментирането, обработването, проверката и разпространението на информация – цел на всяка журналистическа практика. Вторият е социалният, при който се търси пресечната точка между журналистиката като професионална дейност и компетентностите на новата технология. И третият е системният, където се изследва конкретната медийна система в България. Това показва тяхното влияние върху способността на българските журналисти да създават онлайн медийна продукция и интересите на българската аудитория да ги използва като информационен и социален фактор. 

Хипотези

В зависимост от популярността на журналистическите блогове могат да се формират три основни хипотези. Първата е, че самата същност на блоговете предполага журналистическо писане, отговаря на вече установения модел на създаване и възприемане на журналистическата информация, на аспектите на медийното въздействие, респективно на медийната манипулация. В своето историческо и социално развитие журналистиката се опира на литературата, а особеностите на журналистическия стил са резултат от поредната технологична промяна (на радио и телевизионния формат). В това отношение писането за блог е смесица от литература и журналистика – доколкото съдържа личностния елемент, персоналната гледна точка и цели предаването и разпространението на информация.

Втората хипотеза е, че журналистите възприемат блоговете като алтернативен канал на информация, където се чувстват по-свободни в изразяването на личното си мнение. Съвременната журналистика е натоварена с много условности – например социалната отговорност на медиите, силната комерсиализация на медийното съдържание, активната конкуренция между различните медийни играчи. В тази обстановка повечето журналисти се чувстват притиснати да отразяват събития, които не смятат за толкова важни и да го правят по начин, който да бъде атрактивен за аудиторията, за да успеят най-дълго да задържат нейния интерес върху собствената си медия. Повечето практици навлизат в журналистиката с идеята, че това е творческа дейност, която ще им позволи да демонстрират добрия си стил, да изразят собствената си позиция по важните въпроси и ще спомогнат за издигането на обществото. А реалността се оказва фрустрираща, защото, както казва Тони Харкъп, „журналистите са ангажирани с рутинни дейности, периодично повтарящи се практики, свързани с изпълнение на срокове, спазване на устни уговорки, съобразяване с ограниченото време на действие, публикуване на възможно най-пълната информация във вестници и бюлетини, следване на възприетия от медията стил, редовна комуникация с официалните източници на информация, извършване на „календарни” дейности”[2].

Третата хипотеза е съобразена с положението на медийната система в една „нова демокрация”, каквато е България. Макар да е член на ЕС от 2007 г., страната все още преминава през социална трансформация от своето социалистическо минало към капиталистическата икономическа система, заложена след падането на Желязната завеса през 1989 г. Ето защо в своята практика българските журналисти са подложени на двоен натиск – от една страна от редакционната политика на медията, за която работят и от друга – от вероятността върху тях да бъде упражнявана някаква форма на цензура от медийния собственик, неговите икономически и политически партньори, държавата, рекламодателите. Повечето международни и български изследвания показват, че българската медийна система е доминирана от няколко медийни магнати, които са финансирани директно или индиректно от различни политически сили и които са икономически и социално зависими от управляващото мнозинство в страната. Например такива са наблюденията, заложени в направеното от Оксфордския университет и от Лондонското училище по икономика и политически науки изследване – “Media and Democracy in Central and Eastern Europe”, а също и в българските изследвания, подобно на това, проведено през 2012 г. от авторитетната неправителствена организация „Медийна демокрация” – „Застрашените свобода и плурализъм на медиите”. В подобна ситуация създаването на журналистически блогове от водещите български журналисти е не просто алтернативен канал за тяхната журналистическа дейност, а реално средство да демонстрират позицията си, без да правят компромис със своята съвест и професионални принципи.

 Блоговете между технологията, медиите и журналистиката

От появата на блогове в първата половина на 90-те години досега, за много изследователи те са условие обикновените хора да се докоснат до създаването на медийна информация. Изследването на блоговете предполага съвместяването на два аспекта. Първият е технологическият, който ги възприема като форма, чрез която аудиторията представя публично лична информация. А вторият е професионалният, който интерпретира блоговете едновременно като медия и като журналистика в доста голямо видово разнообразие. Традиционните медии и работещите в тях журналисти също използват блоговете като източник на интересна информация или като алтернативен канал за въздействие върху аудиторията.

Определения за това какво представляват блоговете дават различни изследователи. В повечето случаи те се описват като своеобразни лични дневници, в които техните автори включват собствена информация или мнения на техни познати. Така според мен се оформя интересна медийна форма, която съществува само в онлайн вариант, но има характер на новинарски канал[3]. Канадският философ Милад Дуеи описва блога като „лична редакторска платформа, която даже в най-простата си реализация е в състояние да позволи изключително широки контакти и непосредствена публичност. Това е формат, който имитира структурата на личен вестник, като подчертава времевото измерение на писането и взаимодействието с останалите източници на информация”[4]. Според блогъра Ребека Блъд „уеблоговете са сайтове, които зависят от линковете. Всеки от тях е смесица, съчетаваща по уникален начин линкове, коментари, лични разсъждения и есета. Тези линкове са почти винаги съпътствани от коментар на редактора.”[5]

Блоговете се построяват като типична социална мрежа. При нея първо, комуникацията е предимно текстова, защото преобладаващите популярни блогове съдържат текстови съобщения. На този принцип са построени и хиперлинковите връзки, докато аудиовизуалните конструкции се срещат предимно при специализираните медии. Второ, социалните връзки между потребителите се осъществяват, когато даден блогър направи връзка към нечий друг блог или го включи сред приоритетните си сайтове. И трето, интеракцията между участниците в мрежовата комуникация (блогър и потребители, и между самите потребители) е с променящ се интензитет. Например това може да е активен автор, който създава множество текстове, без те винаги да са коментирани от аудиторията му. Или обратно, това е автор, който генерира малко съдържание, но неговото качество формира активен и продължителен интерес от страна на аудиторията.

В България има различни проучвания, посветени на медийното въздействие на блоговете. Основните тези са свързани с влиянието на политическите и корпоративните блогове, както и за формирането на устойчиво гражданско общество чрез формите на алтернативна, гражданска и аматьорска журналистика. Публичната дискусия не отминава ключовите за развитието на блоговете въпроси – дали са медия и какво е тяхното значение за обществото като комуникационен канал, и като средство за предаване на медийна информация.

Могат да бъдат изведени няколко предимства на блоговете. Първото е персоналната инициатива – блоговете са средство, чрез което отделният потребител се изказва публично и популяризира собствена информация, мнение и представа. За това той използва разнообразни технологични формати чрез цялата палитра на мултимедийността. Навярно заради това се смята, че „блоговете зачитат личното мнение, като онлайн еквивалентът на добре наложените “op-eds”[6] от вестниците. А също, аудиторията може да използва блоговете като алтернативен източник за разбиране на новините и продуктите на мейнстрийм медиите”[7]. Ако това твърдение се разшири, се стига до извода, че съвременните дигитални технологии поставят отделната личност, а не технологията, канала или медията в центъра на комуникационното взаимодействие. В случая идеята е, че потребителят е медията, своеобразна персонално изградена социална институция и неговото мнение, поведение, представи са иманентно адаптивни към глобалното социално общуване. Това съществено променя традиционната представа за медия, а и за общество, защото социалното противопоставяне се разпада на много по-малки социални образувания – от диалогизиране/противопоставяне между социалните групи към диалогизиране/противопоставяне между отделните личности. Неслучайно някои изследователи приемат, че „блоговете могат да бъдат видени през призмата на агенционния модел на персонализиране, който предполага, че личността като източник е основен посредник между взаимодействията с технологиите и психологическите резултати”[8].

Второ предимство е, че блоговете позволяват активната интеракция между потребителите чрез включените коментари и линкове. Повечето наблюдения сочат, че блоговете имат способността да формират значими и стабилни виртуални общности, което се дължи на добре изразената обратна връзка от потребителите към блогърите, а наличието на „форма за коментар позволява на потребителите, които не изразят мнение, да добият усещането, че са част от събитието чрез прочитането на реалните разговори на останалите”[9]. Същевременно „блоговете са относително евтино средство за производство и за бързо достигане до голяма аудитория”[10]. Това също може да бъде интерпретирано от различни позиции. Например интензивното социално общуване позволява на отделния потребител много по-пълноценно да премине през социализацията си, при която обаче запазва в много по-голяма степен първоначалните си идентификационни представи. Не масмедиите формират личностната идентичност, адаптирайки персоналните разбирания към наложените социални ценности, а отделният човек обогатява обществените модели чрез оценката за себе си. Поради това и изследователите категорично твърдят, че „блоговете са чудесно средство за изразяване на нечия идентичност”[11].

Канадският философ Милад Дуеи също приема, че „едно от най-интересните измерения на блоговете е вероятно имплицитното схващане за общност, което те налагат, както и начинът, по който тази общност поставя под въпрос властващите модели и техните обществени и политически прояви. Оформящият се модел на общност, който установява популярната употреба на блоговете и техните постижения, се съпътства от едно съвсем ясно движение: наблюдава се отдалечаване от йерархичния тип организация и представяне на информацията, за да се премине към един по-семантичен и „онтологичен” модел, основан на пролиферацията на категории и ключови думи, независимо дали те са произведени от потребителите или тяхното значение е фиксирано от някой център.”[12]

Като трето предимство се представя голямото тематично разнообразие – блогърът може да пише по една преобладаваща тема или по различни, съобразно собствените си интереси и желания или тези на своята аудитория. От друга страна това разнообразие се отнася и до авторитета на блогъра („някои блогове имат популярни и уважавани автори, докато други са по-анонимни”), или техния брой („някои са списвани от един автори, а други имат едновременно един, двама, трима или четирима сътрудничащи си автори”), стила на писане („лекомислен, непринуден стил или сериозен стил”), времето на обновяване („списвани редовно или нередовно”), използвания жанр („лични новини, новинарска хроника, лично мнение с или без интерактивни елементи”)[13].

В резултат на всичко това определено може да се твърди, че има припокриване с всички основни характеристики на мрежовата комуникация. Могат да бъдат изведени предимства и спрямо разпространението. Такива са: лесно откриване (чрез интернет търсачките хората могат да намират блогове чрез автор, субект или чрез двете), социални (блогосферата е един голям разговор. Интересни тематични разговори продължават от сайт на сайт, свързвайки се помежду си. Чрез блоговете, хора със сходни интереси изграждат приятелства, неограничавани от географските граници), вирусни (често информацията се разпространява по-бързо чрез блоговете, отколкото през информационните агенции. Никоя форма на вирусен маркетинг не може да постигне бързината и ефективността на блога), и взаимосвръзаност (защото всеки блог може да се свърже с всички останали, всеки блогър има достъп до милиони други блогъри)[14].

В повечето текстове, посветени на този медиен формат, блоговете са противопоставени на традиционните медии, а техните характеристики са описвани чрез имплантирането им към вече известните черти на познатите медии. Интересът също е съсредоточен върху възможностите на аматьорската журналистика, на овластяването на потребителите с инструменти за създаване на медийно съдържание, на изясняването на въпроса дали блогърите са журналисти, въпреки че на практика самите професионални журналисти също използват блогването като алтернативен канал за комуникация. За щастие историята показва, че реалността е многоаспектна. Аудиторията винаги е имала достъп до създаването на медийно съдържание. Не са малко примерите за вестници (като легендарния вестник „L’Ami du Peuple” на Жан-Пол Марат) или списания (като английското списание от 19 век „Notes and Queries”), които публикуват на своите страници писма на читателите си или изцяло съдържанието им е изградено от текстове на непрофесионални журналисти. Същата практика присъства и в електронните медии, които имат предавания, изградени от репортажи по заявки на слушателите или зрителите. Наистина тук се отчита ролята на журналистите като гейткийпъри, които все пак филтрират част от информацията, за разлика от интернет, където самата технология позволява привидна свобода. Но това не означава, че всеки интернет потребител има собствен блог или, че всички останали потребители ще могат/искат да го прочетат. И въпреки че настоящата статия се съсредоточава върху блоговете, широтата на проблематика предполага да се включат всички онлайн инструменти –цялото разнообразие от социални мрежи (Facebook, Twitter, Google+), форуми, чатове и т.н.

Не бива да се забравя, че в процеса на дигитален обмен, значението на дигитализираните традиционни медии е равнозначно на преимуществата на онлайн журналистиката и на потребителската информация. Ето защо както блоговете синтезират информация от виртуалните вестници, радио и телевизия, така и традиционните медии третират социалните медии като интересен и полезен източник на информация. Това е така, защото те имат „непрофесионален статут”, благодарение на който могат да доставят на потребителите „сурова информация, някакси по-малко опорочени от властта, отколкото техните предшественици”[15].

Навярно затова Дан Гилмор директно заявява, че „блоговете могат да бъдат форма на журналистика”, при която „гражданите комбинират мощни технологични средства и иновативни идеи, които са фундаментално променят природата на журналистиката през този век”[16]. А според Джеймс Хамилтън възможностите, които блоговете ни предоставят, отговарят на разбирането за „депрофесионализация, декапитализация и деинституционализация” на съвременните медийни системи[17].

Безспорно позитивните страни на блоговете са причина за този широк интерес на потребителите към тях, на активното използване на техните ползи и на развитието им като модерна медийна форма. Както вече съм писала, „виртуалният човек възприема онлайн медиите като собствен културен продукт, за чието създаване носи отговорност и на който е основен ползвател”[18]. Цялата история на журналистиката показва, че появата на дадена медия е резултат от инициативата на даден издател, който е провокиран от интереса на аудиторията. В интернет обаче процесите намират своеобразна трансформация. Виртуалното пространство остава инициативата в полето на потребителите, а особеностите на мрежовата комуникация зависят от способността им за интеракция и свързаност.

 Критични твърдения за професионалната отговорност на блогърите

Актуални са притесненията, че популяризирането на блоговете оказва негативно влияние върху качеството на традиционната журналистика. Приема се, че тя губи своята информационна роля, гарантирана от спазването на проверени професионални стандарти и високи новинарски стойности, и че мястото й е заемано от агрегати на всякаква информация – от потребителите, които разказват обикновени истории до новинарските роботи, които механично произвеждат новини. Повечето опасения интерпретират особеностите на блоговете през познатите медийни категории. Така при сравнението между традиционните и социалните медии, вторите губят значение. Липсата на стандарти при част от блоговете преминава през няколко популярни разбирания, които са тясно свързани със самата същност на журналистическата професия.

Първо, блоговете страдат от контрол върху качеството, поради което възможността да манипулация на представяната информация е много по-голяма. Въпреки че се отчита възможността блоговете „да бъдат влиятелни и даже да могат да осъществяват дневния ред както на журналистите, така и на обществото”, все пак повечето изследователи обръщат сериозно внимание на факта, че „малка част от информацията, публикувана в блоговете, е оригинална, повечето е свалена от други места в интернет, а най-често от мейнстрийм медиите”[19].

Второ, голяма част от представяната информация в блоговете е с проблемна автентичност. Макар умението за бързо обновяване на информацията да е посочено като едно от важните предимства на блоговете, много от медийните наблюдатели целенасочено се съмняват в тяхната обективност. Както се твърди, „проверката на фактите и детайлите в историите е съществен процес, който формира практиката на добрата журналистика, докато в интернет, където значителна част от информацията циркулира свободно и е същностно нейното непрекъснато обновяване, може да има форми на натиск или желание за нейното съкращаване”. А това сериозно „ може да компрометира независимите експерти” в процеса на проверка на източниците на информация[20].

С оглед възможностите медиите пълноценно да изпълняват своите политически и социални функции сред базисните им качества се посочва умението да формират баланс между интересите на социалните групи, с което да гарантират демократичните процеси в страната. Тази отговорност е заложена във всички регулационни режими и в целия спектър на медийно-етични кодекси, разработени в различните медийни системи.

Но липсата на ефективен контрол (национален и международен) върху съдържанието на интернет, анонимността на потребителите, свободата за игра с идентичността, активните антисоциални и незаконни действия подкопават концепцията за утвърждаване на демократичност, балансираност и разбирателство. Много медийни теоретици директно заявяват опасенията си, че „разрастването на независимите блогове може доведе до липса на контрол от традиционните медийни организации, които да се откажат от поддържането на журналистиката, важна за развитието на демокрацията”[21].

В резултат могат да бъдат направени два основни извода. Първият е, че дигиталните медии все още се променят, защото достъпът до интернет и тяхната ползваемост са различни. В големите, богати и демократично установени държави значителна част от населението има достъп до интернет и съответно директно или индиректно участва в процеса на мрежова комуникация. Поради това може по-активно да съдейства за тяхното подобряване и прилагането на много от добрите и успешни практики, които са приети за традиционните медии. Това не е така в малките, по-слабо демократизирани държави, такива, които са управлявани от авторитарни или корумпирани правителства или които имат ограничен интернет достъп. Тогава съдържанието е създавано и използвано само от образованите, финансово стабилни социални групи, а обществото е диаметрално разделено между, както ги нарича Алвин Тофлър, информационно богати и информационно бедни. В такива държави социалните медии не успяват в достатъчно широк аспект да съдействат за демократизирането на обществото и уплътняването на тяхната критична и контролна функция е приложимо само за ограничен кръг от населението.

Вторият извод е свързан със същността на журналистиката. Действително в своята над 400 годишна история нейните основни правила са претърпели незначителни промени. И досега добре разказаната история, която се отнася до важни и интересни събития и личности, продължава да бъде сред ключовите модели на тази професия. Измененията се наблюдават повече по отношение на формата на журналистическата информация и на ролята и значението на журналистите. В този смисъл публикуването на лични истории, мнения, звуци, образи и кадри от потребителите в техните блогове могат да бъдат третирани като интересни истории, които потенциално могат да бъдат важни за определена аудитория и от тук – като форма на журналистическа информация. Позицията на блогъра разширява представата за поведението на журналиста, добавя нови изпълнения в неговите професионални роли. Ето защо част от критичните гласове срещу блоговете отчитат и тяхното позитивно значение, въпреки смяната на част от редакционните понятия (например „често това, което преди сме наричали колонки, сега се нарича блогове”) или образците на създаване на журналистическите продукти. Както някои автори твърдят, тенденцията е „мейнстрийм медиите да се научат от блогърите как да се възползват от активните граждани, така че читателите да генерират по-добри продукти на по-ниски цени”[22].

Следователно подобна инверсия вече е факт. Всички големи медии генерират онлайн съдържание, при това независимо дали третират интернет като кросмедиен канал за нова аудитория или като необходимост да променят информациите си според нормите на онлайн журналистиката. Част от мейнстрийм медиите допълват новинарската си информация с добри и значително по-подробни аналитични текстове. А често изграждат своеобразни онлайн платформи, в които съществена роля играят и създадените от журналистите или от интересни публични фигури блогове.

Журналистическите блогове действително може да бъдат разглеждани като алтернативен канал за социално и творческо действие от страна на журналистите, но и като преходна форма между онлайн журналистиката и потребителската информация.

Журналистическите блогове – форми, видове и особености

В началото на появата на журналистическите блогове стои любопитството на журналистите да използват новия технологичен формат, пълноценно да се впишат в онлайн пространството, да формират нова аудитория и да усъвършенстват творческите си умения за писане. Осъзнаването значението на журналистическите блогове става с налагането на гражданската журналистика като активен медиатор в процеса на мрежова комуникация. Това е причината да има толкова разнопосочно третиране на журналистическите блогове спрямо съществуващите журналистически видове. То от една страна е част от развитието на онлайн журналистиката с целия спектър на нейните характеристики. Например Марк Дюз описва журналистическите блогове като една от четирите форми на онлайн журналистиката, дефинирайки ги като “сайтове за споделяне и дискусия” или акцентирайки върху потребителската свързаност го типологизира като „насочена към съдържанието журналистика”[23]. Според други изследователи блоговете са форма на „ангажирана журналистика” съобразно способността на блоговете да представят разнообразни „коментари и анализи върху актуални проблеми да голяма аудитория”[24]. Още по-широко застъпено е виждането, че блоговете са форма на гражданска журналистика, при която виртуалното общество може само да прокламира и защитава своите интереси, без посредничеството на социални елити, както и да балансира между интересите на виртуалните общности, и на отделните интернет потребители.

Историята на журналистиката показва, че ентусиазмът, който журналистите изпитват към различните нови медийни форми, е познато състояние. Те винаги търсят нови и по-пълноценни начини за свързване със своята аудитория, за интензифициране на обратната връзка. В името на имагинерния обществен интерес, пред който всеки журналист искрено се прекланя, много от тях са готови да излязат извън наложените журналистически правила (включително за обективност, безпристрастност, плурализъм). Това се отнася и до стремежа им да създават добри, въздействащи текстове. Затова френският социолог Доминик Кордон твърди, че „освобождаването на журналистическото слово позволява да се обновят формите на писане и начините, по които се поднася информацията: кратка и хаплива гледна точка, мултимедиен patchwork, документално допълнение за експертен прочит на темата, разказ в Twitter за събитията като процеси, пресконференции или интервюта”[25]. Според него „личността на журналистите се вижда много по-явно в мрежата, защото те индивидуално поемат отговорност за написаното. Развитието на видеосредствата, преследването на свежа информация, отразяването на събитията в реално време и търсенето на непрофесионални източници на информация спомага да се разшири пространството на показваното, увеличавайки искреността и прозрачността на информацията в интернет”.[26]

Това доказва, че интересът на журналистите към блоговете не е случаен, плод само на техните моментни настроения и на импулса им към новото и непознатото. Напротив, много от журналистите целенасочено се ориентират към блогването, подтикнати както от възможностите на новите медийни форми, така и от промените, през които преминават традиционните медии. Действително вестниците, радиото и телевизията стават все по-интерактивни и разчитат на взаимодействието със своята аудитория. Но в блоговете се публикува много по-голямо количество информация, а част от новините и коментарите, които се представят сериозно и последователно в интернет, не са съществени за мейнстрийм медиите.

Повечето изследвания разкриват, че журналистите разглеждат блоговете като средство за силно социално въздействие върху аудиторията, тъй като смятат, че чрез тях могат да постигнат по-голям социален ефект и с това на повлияят върху подобряването на обществото като цяло. С такава цел много от тях поддържат няколко профила в различните социални мрежи, заедно със собствения си блог, с които активно допълват дейността си в традиционната медия.

Блоговете обаче се оказват технологично и социално предизвикателство за част от журналистите, защото тяхното разработване изисква добри технологични умения и достатъчно свободно време. В онлайн медиите и социалните медии работят предимно млади и ентусиазирани хора, които разчитат на добри връзки както със своята аудитория, така и на сплотеността на професионалната среда. Или както вече съм писала „съвременните журналисти са натоварени с много повече очаквания и отговорности в професионалната си дейност. Поради това те трябва да получават качествено, задълбочено и разнообразно като тематика образование – освен в областта на журналистиката, и в някои други обществени сфери. А също да умеят да боравят с разнообразните технически средства, за да могат пълноценно да представят процесите в действителността”[27].

Различни изследователи типологизират журналистическите блогове. Повече ги разделят на три основни типа. Първият са институционалните блогове на официални медии, които съдържат публикации по дадена тема, която е професионална за създателите или просто ги вълнува. Вторият са персоналните блогове на журналисти, които се оказват средство за публикуване на репортажи от мястото на събитието, за изнасяне на детайли от горещи точки по света, които не са част от съдържанието на меийнстрийм медиите. И третият са блоговете на непрофесионалните журналисти[28]. Всички те се отличават с доброто си редакционно съдържание, което може да отговаря на професионалните принципи, но може и да разкрива субективна и предубедена информация. Според медийния изследовател Грета Дерменджиева „журналистическите блогове допълват функциите на конвенционалните медии, защото са средство за осветляване на различни мнения, канал за публикуване на неизвестни факти, гражданска платформа за дискутиране на процесите в обществото и форма на социално взаимодействие”[29].

Друга интересна класация на журналистическите блогове ги разделя на седем различни форми: „репортерска хроника от новинарски клюки и инциденти, класическа колонка или мнение, написани за интернет, „въпрос-отговор” форма, поддържана от редактори, форум на потребителите, изповеден дневник, написан от репортер за неговите/нейните преживявани, подборка от новинарски абзаци, които ще бъдат публикувани и машина за клюки, които репортерът използва, за да описва непроверена информация”[30].

Като се опира на тезите на комуникационния мениджмънт медийният изследовател Петранка Филева определя четири групи блогове, използвани в медийните организации. Това са блогове за сътрудниците, агрегатори на блогове за аудиторията, блогове за комуникация в корпоративните мрежи и корпоративни блогове, насочени към външните публики. В рамките на първите две групи тя сегментира още два подварианта – на външни и вътрешни блогъри. Филева дава примери, с които доказва, че в повечето от най-влиятелни издания в света преобладават вътрешните блогове, списвани от собствените редактори и колумнисти – например такива са блогсферите на „The New York Times”, „Frankfurter Allgemeine Zeitung”, „The Guardian”, „The Economist”. Не по-различно е положението и в България, където авторитетният седмичник „Капитал”, онлайн вестникът „Дневник” и женското онлайн списание „Аз жената” също поддържат собствени блогсфери. Филева заключава, че „в блоговете журналистите пишат по-непосредствено и живо, и предлагат в нов жанр допълнителна информация за темите, които ги интересуват, включително по теми, които не са непременно в техния ресор. Това сближава журналистите с тяхната аудитория и събужда интерес и към същинското издание”[31].

На този етап е трудно да се предвиди дали журналистическите блогове ще могат да достигнат популярността и влиянието на мейнстрийм медиите – традиционни и онлайн. Действително чрез тях се задава различна гледна точка, има по-голяма прецизност относно спазването на определени журналистически стандарти, налагат се интересни имена и се отличават оригинални почерци. Не може обаче да се даде еднозначен отговор дали те ще израснат до самостоятелна журналистическа форма, равнозначна по въздействие на един вестник или телевизия или ще продължат да бъдат възприемани като алтернативен канал за информация, към който журналистите се насочват тогава, когато не намират адекватно развитие в редакцията. Мотивацията на журналистите за тяхното използване също е важна, защото тя показва тенденцията на развитие на журналистическите блогове и налагането им като успешен медиен формат.

 Журналистическите блогове в България – социална ангажираност или бягство към киберпространството

Днес журналистите не са точно такива, каквито бяха до преди няколко години. Наистина от своето формиране журналистическата професия е с неизяснен социален статус, а мястото на журналистите в обществото се променя през различните периоди и в различните общества. В даден исторически етап или в конкретна държава, журналистът може да е високо оценяван, добре заплатен, ползващ се с доверие и социален престиж, част от социалния и културен елит, а в други времена или страни – да е лесно манипулиран, социално онеправдан, корумпиран и опортюнистично настроен. Но промяната, която се наблюдава в медийната сфера през последните години, не може да бъде определена само като технологична, а трябва да бъде видян и социалният фактор. Новите медийни формати изправят журналистите пред нуждата да имат повече познания и умения, да балансират още по-настойчиво между социалните си роли, редакционните правила, етичните кодекси и собствената си съвест. Това сегментира нови професионални роли като например мултиплицираният журналист, който, както вече съм писала, трябва да участва в различни медии и медийни формати, независимо дали става въпрос за традиционни или за нови медии, подчинен на стремежа си да предаде точно информацията на аудиторията. Или множественият журналист, който притежава разнообразни езикови и професионални познания, наясно е с политическите и икономическите практики, законите и моделите на поведение, покрива широки професионални очаквания[32]. Поради това ролята на блогъра и по-специално на журналиста-блогър е естествено продължение на това мултимедийно и тематично разрастване.

Множество изследвания описват различни причини, поради които журналистите се насочват към блоговете. Някои от тях констатират негативната страна, акцентирайки върху противоборството между мейнстрийм журналистите и блогърите, като твърдят че „много хора се обръщат не само към интернет, но и към блоговете, защото губят вярата си в новинарските мейнстрийм медии”, а и контрират, че „фактът, че много компетентни журналисти стават част от общността на блогърите заличава разстоянието между журналистите и блогърите”[33]. Според Уилсън Лаури това противопоставяне е полезно, защото „насочването към блоговете от професионалните журналисти „поправя” възприетата уязвимост на професионалните журналисти”, а също „възприемайки блогърите като професионални съперници, професионалните журналисти преоценяват своите професионални процеси”[34].

Повечето медийни теоретици се обединяват около позицията, че в онлайн пространството журналистите търсят по-голяма свобода и независимост, а блоговете са именно онова „пространство за журналистическо мислене, за което институционализирана журналисти остава малко място, предизвикателство за корпоративната журналистика и демократично, интерактивно пространство”[35].

Използването на блоговете като алтернативен канал на комуникация също е сред мотивите, с които се обяснява защо „професионалните репортери използват блоговете, за да качват коментари, които техните работодатели не са готови да публикуват”[36].

Несъмнено част от предложенията за популярността на блоговете сред журналистите се припокриват с традиционните подбуди, поради които потребителите се чувстват удовлетворени в онлайн пространството – „автобиографични разкази, коментари, катарзис, муза и обществен форум”[37], а също „задоволяващо забавление, бягство и нужда за социално взаимодействие, както и запълване на времето”[38].

Интересни отговори могат да се открият в есето на американския журналист Ендрю Съливан, които действително звучат искрено. Той прави разлика между ролята на блогъра и тези на колумниста, репортера и писателя, като изтъква, че само „блогърът по няколко пъти на ден споделя мисли” и че за разлика от репортера, който отделя време, за да провери старателно достоверността на всичките си източници на информация, „за блогърите крайният срок е винаги е „сега”. Също той споделя, че блогът си остава „повърхностна” медия, защото се радва на краткост и мигновеност. Според Съливан блогът е наситен с персоналност и затова потребителите имат усещането, че познават блогърите, защото техният живот минава успоредно с този на блогъра, те изпитват същите неща, които и той, и заедно споделят момента[39].

Навярно всички тези разбирания са присъщи и на българските журналисти-блогъри. Но в България има още един съществен елемент – способността чрез много по-свободната дигитална форма журналистите да изразят действителните си разбирания и позиции и те да достигнат до една относителна голяма, стабилна, млада, социално и политически ангажирана аудитория.

Положението на журналистите в източноевропейските държави, включително и на професионалните блогъри далеч не е добро. Първо, традиционните медии в повечето случаи са притежание на големи медийни компании, част от тях са чуждестранна собственост, а други са на офшорни компании. Второ, различни политически субекти и икономически компании се опитват да упражняват явна и завоалирана цензура върху редакциите. Трето, социалният престиж на журналистите като цяло е нисък, за което алармират и „Репортери без граници”. Това се дължи на невъзможността журналистите да спазват професионалните стандарти, заложени в етичните кодекси, на липсата в много от медиите на ясна редакционна политика, наемането на непрофесионални репортери (много от тях са без специализирано журналистическо образование или въобще без университетско образование) и на изключително ниското заплащане. Същевременно, според международни изследвания, „публичният образ на журналистическата общност е засегнат негативно от разкриването, че много високопрофесионални журналисти са били агенти на бившата Държавна сигурност, включително няколко главни редактори и водещи публицисти”[40]. И четвърто, разпространението на достъпа до интернет в България не е достатъчно високо. Според някои социологически данни (например на International Telecommunication Union и на известната онлайн агенция за пазарни проучвания „Gemius”) през 2011 г. едва около 50% от българските граждани използват интернет, но през следващите години се наблюдава известно увеличаване – през 2013 г. са 66% и през 2014 г. цифрата е вече 78%.

Въпреки че в България част от блогърите са обвинявани в лобизъм към определени фирми или партии, някои от разочарованите журналисти, особено тези, които работят в онлайн медии, все пак се насочват към ролята на блогъра. Най-често те предприемат тази стъпка, защото в мейнстрийм медията, за която работят, не им остава време да създават собствени интересни и качествени текстове, а и са притиснати от нуждата непрекъснато да произвеждат нови материали или да редактират такива. Огорчение в тях предизвиква и спадането като цяло на медийната продукция – информацията трябва да се обновява твърде бързо и в голямо количество, най-вече тази в медийните сайтове, а професионалната среда е доминирана от демотивирани журналисти, готови да работят за малко заплащане и без необходимите професионални качества. Затова създаването на профили в социалните медии и развитието на лични блогове се оказва желаното бягство към киберпространството, което, като изследователите посочват, е „нарастващ феномен, особено сред журналисти, които наскоро са били освободени от своите работодатели, но и който може да се окаже единственият начин да се разчупи всеобщата „култура на мълчанието”, която характеризира голяма част от съвременната мейнстрийм преса”[41].

Интересно и полезно разяснение дава направената от престижния качествен седмичник „Капитал” анкета за нагласите сред българските блогъри. Макар и непредставителна, подчинена на журналистически цели, тя добре отразява основните проблеми. Например повечето български блогъри подчертават, че успяват в своите блогове да изразят спокойно и свободно личното си мнение, възприемайки ги като зона на самоосвобождаване, място за автентична журналистика и начин да се запази личното достойнство. Някои от тях приемат блога си като каталог на вече представени публично (онлайн или в традиционни медии) свои журналистически анализи, статии, както и средство за активна обратна връзка с потребителите, за обмен на теми и идеи със съмишленици. И най-вече българските журналисти-блогъри твърдят, че в личните си сайтове успяват да изразяват позиции, които не биха могли да изкажат в традиционната медия, в която работят, тъй като там са длъжни да спазват конкретната редакционна линия (включително поради наличието на забрана за представяне на определени теми от страна на издателите им или тенденциозното пренебрегване на други). Авторите на анкетата заключават, че активната и неконформистка позиция на журналистите-блогъри е пример за това, че социалните медии не се противопоставят задължително на традиционните медии и че могат да си съдействат с тях за преодоляване на проблемите с плурализма и свободата на словото в България[42].

Подобни разсъждения представят и други български изследователи, които даже заявяват, че журналистите, които блогват, са едни от най-добрите блогъри в България, тъй като адаптират опита и компетентностите си към един нов тип писане, с което развиват онлайн журналистиката[43].

Действително интересът на професионалните журналисти в България към социалните медии и най-вече към блоговете е значим. За съжаление не всички от тях се възползват от техните предимства, защото използват блоговете като публичен архив за своите текстове. Други преждевременно се отказват, тъй като не намират социални, творчески и финансови причини да продължат с тяхната поддръжка. Но е факт, че блоговете се оказват именно онези нови медии, които адаптират добрe информационната и интеграционната функции на медиите и които са полезното и интересно средство в ситуации на протест, социални конфликти и политическа несигурност.

Българските журналистически блогове – анализ на особеностите

Според председателя на Съвета за електронни медии Георги Лозанов: „Блоговете са по-скоро нов тип журналистика, в която този професионален ангажимент се поема не непременно от професионалисти, а интерактивността смесва двете роли – тази на журналиста, на този, който създава съобщението и тази на аудиторията. Формулата, която стои в основата на блоговете и започва да променя цялостно разбирането за журналистика, е журналистът-читател или читателят-журналист”[44]. Това добре очертава аспектите на социалното въздействие на интернет върху българското общество. Призвана да бъде свободната медия, с която боравят предимно младите хора, мрежата е средата, в която социалните и политическите условности на миналото и настоящите форми на политическа и икономическа цензура върху медийното съдържание не намират активна проява. Различни български социологически изследвания, направени през тези над 25 години, откакто България е демократична страна, показват, че обществото има голямо доверие на медиите. Само печатът е с по-слаба ползваемост, но там причините са резултат и от финансовата невъзможност да се закупуват различни издания. За сметка на това интернет е мястото, където, образно казано, „емигрират” голяма част от младите поколения. За тях онлайн журналистиката е преобладаващият вид журналистика, която те познават, доколкото интересът им към печатните медии е минимален, а към електронните медии не е толкова значим. Блоговете обаче като модерна медийна форма привличат все повече почитатели, включително и от тези слоеве от населението, които рядко имат достъп до публичното пространство. Ето защо активните социални групи, към които принадлежат журналистите, макар и да не се ползват с голям социален престиж и да не са добре платени като професионална дейност, са добри създатели на онлайн съдържание. В своето изказване Георги Лозанов допълва още нещо: „Блоговете започват да оказват влияние върху журналистическата професия. Самите журналисти, когато виждат една територия с несъмнено по-голям режим на свобода, започват да променят и собствените си действия и разбирания. Така че в момента блоговете са по-скоро вътрешно професионално събитие. С течение на времето обаче ще започнат да оказват влияние и върху мнението на читателите. Освен това блоговете са интересно място от гледна точка на това, че журналисти, които официалната медийна система по една или друга причина е изхвърлила или маргинализирала, се оказват ключови фигури в блоговете. Тоест по условие тази територия става територия за съпротивляващата се журналистика”[45].

Масовизирането на интернет като медия в България започва в края на 90-те години. Впоследствие медийното разнообразие във виртуалното пространство има почти експанзивен характер – първият български вестник прави своя интернет версия през 1995 г., („Пари”), за сметка на това големите качествени всекидневници откриват мрежата между 1998 и 2008 г. („Сега” „Труд”, „Стандарт”). Потребителската информация също печели популярност – първо чрез появата на множество чат платформи, форуми, а след това и с развитието на блоговете и социалните мрежи. Така журналистическите блогове са успешно продължение на виртуалното пътешествие, през което преминават българските потребители. За тези около две десетилетия тяхното усъвършенстване се характеризира с няколко етапа – от ентусиазъм, през който период част от популярните български журналисти създават свои блогове, където действително по-свободно да изразяват мнението си, но и да потърсят новата, по-млада аудитория, през дублиране, когато използват кросмедийно интернет пространството, за да афишират вече представени в традиционните медии свои статии и репортажи, до професионализъм, когато писането в личния блог е осъзната цел и често единствена медийна трибуна.

Първоначално повечето български журналисти разполагат своите блогове в някоя от блогсферите, а след това развиват концепцията на блога си в самостоятелен медиен сайт, чието име съвпада с това на поддържащия го журналист.

Сред интересните и коментирани блогове, които са част от Bloginar.net, вече несъществуващото вътрешноорганизационно онлайн пространство на всекидневника „Новинар”, са тези на Георги Коритаров, Иван Гарелов и Петко Бочаров, които са водещи имена сред българската журналистическа гилдия. Общото и за тримата журналисти е, че изграждат своята журналистическа дейност както в условията на тоталитарния режим, така и в демокрацията. А също, че и за тримата излизат данни, че са били зачислени като агенти на репресивния апарат на комунистическа България – Държавна сигурност. Покрай тяхното участие, а и това на други известни личности от българската политика, бизнес и култура, сред българската публика се оформят две противоположни мнения. Едното настоява за тяхната лустрация от публични постове, подобно на тази, която протича в част от другите бивши социалистически държави. А другото приема, че обслужването на тоталитарния режим не винаги е било съвсем доброволно, а е било с цел професионалното развитие, така че реалната им агентна дейност се изчерпва с йезуитско разиграване на държавния апарат. Макар разкриването на принадлежността към Държавна сигурност да не е завършен процес и до момента, като че ли в българското общество взема надмощие втората позиция и постепенно се оформя социална търпимост.

Навярно затова един от най-популярните български блогове е този на журналиста Иво Инджев, за когото също има данни, че е бил агент на Държавна сигурност. Блогът му (https://ivo.bg) е и с най-висока позиция на потребителски интерес сред блоговете на българските журналисти.[46] Иво Инджев казва, че „за него блоговете са алтернатива, защото запълват една празнота в българската публичност. Заради липсата на свобода на говоренето и съобразяването с т.нар. корпоративен интерес, често в българската журналистика отсъстват цели теми в редакционната част, разследванията и най-вече в публицистиката. Истинската публицистика е авторска позиция, която се извоюва с години, а публицистиката в България е неблагодарно занимание заради влиянието на корпоративните интереси. Това е забелязано от публиката, която наказва медиите, които я лишават от възможността да се запознае с гледната точка на автора”[47].

Силната лична позиция ясно личи от текстовете, които Иво Инджев представя в блога си, като средно за месеца има между 20 и 30 текста, а понякога и повече. Това всекидневно обновяване на информацията, възможността да се пише по всички проблематични теми от българската социална и политическа действителност, изключително острият му, критичен, но и високо публицистичен стил са сред отличителните страни на журналистическия му блог.

Сходен потребителски интерес се наблюдава и към блога на журналиста Иван Бедров (https:// ivanbedrov.com).[48] Затова и повечето от текстовете оригинално са представени в радио Deutsche Welle. Освен, че това са интересни, задълбочени социални и политически коментари, текстовете на Иван Бедров третират и важни медийни проблеми. Подобно на блога на Иво Инджев, и този на Иван Бедров позволява публикуването на мнения от потребителите, покрай което често се оформят любопитни дискусии.

Заслужаващ вниманието на потребителите е и груповият блог „Reduta” (https://reduta.bg), създаден и поддържан от политически активни журналисти.[49] Всеки от тях в миналото има собствен блог, а след това творческите им усилия се насочват към новия блог. Текстовете на Любослава Русева са директни, силно проблематизирани, в отделни случаи иронични и силно критични, особено към политическата безпринципност. Въздействащи, социално и политически критични, с добър публицистичен стил и с адаптирането на социалнопсихологичeски оценки са статиите на журналистите Ралица Ковачева, Веселина Седларска и д-р Тони Филипов.

Сред активните блогъри е и левият журналист Александър Симов (https://alexsimov.blogspot.com), чийто блог е част от блогсферата Blogspot.com.[50] Съдържанието на блога е активно обновявано, като журналистът пише основно по политически теми, а текстовете му се отличават с високо публицистичен стил и чудесно чувство за хумор и ирония. В същата блогсфера разполагат своите текстове още няколко водещи журналисти – като Руслан Йорданов (https://ruslan-yordanov.blogspot.com/), Филипа Радионова (https://apiliff.blogspot.com/) и Мерим Тенев (https://bulgariancomments.blogspot.com/). В тематично отношение блоговете са социално и политически ориентирани, с различна степен на обновяване и популярност.

В рамките на блогсферата Worldpress.com могат да бъдат отличени блоговете на Илия Вълков (https://valkov.wordpress.com) и на Полина Паунова (https://systemoferrors.wordpress.com). И двата блога съдържат интересни коментари по актуални теми и са използвани от авторите им по-скоро като алтернативен творчески канал.

Сред интересните, макар и не толкова популярни журналистически блогове, трябва да бъдат споменати тези на журналистите Галина Вълчева (http://galinabg.blog.bg), Иво Беров (http://ivoberov.blog.bg), Иво Христов (http://leroisalomon.blog.bg), Галя Горанова (http://madamerosa.blog.bg), които са част от блогсферата Blog.bg. Те са доста различни по характер. Някои съдържат добри и задълбочени политически коментари, други са по-скоро личен дневник, а трети са архив за вече публикувани статии.

Оригинален блог е „Аз чета” (https://azcheta.com), който е използван от журналиста и пиар експерт Александър Кръстев да представя своите авторски коментари за новоизлезли книги и литературни събития, а по-късно, благодарение на добрата си организация, интересното съдържание и активната обратна връзка, се нарежда сред водещите културни медии в България. В свое изказване, Кръстев приема, че „в блоговете по-важна е личността, която стои зад медията. Като one-man-media, те най-често представят гледната точка на един човек, с неговата политическа ориентация, опит и идеи”[51].

Заключение

Развитието на журналистическите блогове е важен елемент от медийната система в България. Умножаването на медийните формати, увеличаването на комуникационните канали, плурализмът на информацията са средствата, чрез които едно демократизиращо се общество като българското може да намери инструментите за изразяване на действителните си нужди, на баланс между интересите на различните социални групи и утвърждаване на свободата и достойнството. Онлайн журналистиката в България се променя, както като съдържание – чрез интерпретирането на всички тематични области, така и като форма – с добро използване на възможностите на уебдизайна, хиперлинковата свързаност, адаптирането на потребителските коментари, силната и разностранна визуализация на информацията. Българската аудитория осъзнава голямото значение на блоговете и социалните медии като средство за плурализъм, свобода на мнението, изразяването на лични позиции и представи. Виртуалното пространство е отворено за всички – независимо дали са само ползватели на онлайн съдържанието или са и негови създатели. Онлайн журналистиката е сферата, в която всеки, благодарение на интересното си мнение и писане, може да спечели съмишленици и почитатели. Активната социална и политическа ангажираност на българските блогъри, включително и на журналистите-блогъри, спомага на българското общество в процеса му на демократично и гражданско осъзнаване. Политическите промени и социални сътресения, през които преминава България през последните години, оказват влияние не само върху обикновените хора, но и спрямо всички области от обществения живот. Медиите (традиционни и онлайн), като едни от най-важните социални институции, са отговорни за добруването на хората. А журналистите – независимо от средата: печат, радио, телевизия, интернет, блог, често и основателно са определяни като „будната съвест” на цялото общество.

За българската аудитория журналистическите блогове са израз не само на желанието на журналистите да изградят среда, в която свободно да изразяват личната си позиция, да разнообразяват обхвата на разработваните от тях теми, да подобряват личния си стил и публицистични умения, но и пример за въздействаща гражданска журналистика, чрез която да бъдат назовани, но и решени онези проблеми, които пречат на българското общество да постигне социален и икономически просперитет.

 Journalism blogging in Bulgaria – online freedom and professional responsibility

 Assoc. Prof. Maria Popova, PhD
FJMC

 Summary: The article presents the journalism blogs, because of their professional importance, information relevance and social reflection. The blogs nature suggests journalism style, fits the already established model of creating and perceiving information, the aspects of media influence or media manipulation. The interest of professional journalists in Bulgaria in social media, and mostly in blogs, is significant. Unfortunately, not all of them use their advantages, because they use blogs as a public archive for their texts. Others give up too early, because they do not find social, creative and financial reasons to continue maintaining them. But it is a fact that blogs prove to be exactly those new media, which are a useful, interesting tool in situations of protest, social conflict and political instability. The blogs present the ability of Bulgarian journalists to create online media productions, as well as the Bulgarian audience to use them as an information and social factor. The Bulgarian journalists consider blogs to be an alternative information channel, where they feel greater freedom in expressing their personal opinion, and true mean for demonstrating their position without compromising on their conscience or professional principles.

Keywords: Journalism, Journalism blogs, Bulgaria, Media influence, Internet

Библиография

ATTON, Ch., 2009, Alternative and Citizen Journalism, In: Wahl-Jorgensen, Karin, Thomas Hanitzsch (eds.), The Handbook of Journalism Studies, Taylor & Francis

BLOOD, R., 2000, Weblogs: A History and Perspective. Rebecca’s Pocket, Available: http://www.rebeccablood.net/essays/weblog_history.html [cited 01.01.2015]

GUNTER, B., V. CAMPBELL, M. TOURI, R. GIBSON, 2008, Blogs, news and credibility, available: www.emeraldinsight.com/0001-253X.htm

HENDRICKSON, L., 2007, Press Protection in the Blogosphere: Applying a Functional Definition of “Press” to News Web Log, In: Tremayne, Mark (ed.), Blogging, Citizenship,and the Future of Media, Taylor & Francis Group

KAYE, B. K., 2007, Blog Use Motivations: An Exploratory Study, In: Tremayne, Mark (ed.), Blogging, Citizenship,and the Future of Media, Taylor & Francis Group

QUANDT, Th., J. B. SINGER, 2009, Convergence and Cross-Platform Content Production, In: Wahl-Jorgensen, Karin, Thomas Hanitzsch (eds.), The Handbook of Journalism Studies, Taylor & Francis

SCOBLE, R., Shel ISRAEL, 2006, Naked Conversations: How Blogs Are Changing the Way Businesses Talk with Customers, Kindle Edition

ŠTĚTKA, V., 2011, Bulgaria. A country report for the ERC-funded project on Media and Democracy in Central and Eastern Europe, Available: http://mde.politics.ox.ac.uk/images/stories/bulgaria_mdcee_rev3_2011.pdf [cited 01.01.2015]

Shyam SUNDAR, H. Hatfield EDWARDS,Yifeng HU, C. STAVROSITU, 2007, Blogging for Better Health: Putting the “Public” Back in Public Health, In: Tremayne, Mark (ed.), Blogging, Citizenship,and the Future of Media, Taylor & Francis Group

TREMAYNE, M. (ed.), Blogging, Citizenship, and the Future of Media, Taylor & Francis Group

ДЕРМЕНДЖИЕВА, Г., 2012, Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят, УИ „Св. Кл. Охридски”

ДУЕИ, М., 2011, Големият дигитален обрат, Нов български университет

ИНДЖЕВ, И., 2010, Медии ли са блоговете?, Капитал, Available: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/930172_medii_li_sa_blogovete_-_oshte_argumenti_za_i_protiv/ [cited 01.01.2015]

КАРДОН, Д., 2012, Интернет демокрация. Обещания и граници, Нов български университет

КАСТЕЛ, М. Възходът на мрежовото общество, С., 2004, ЛИК

КИРОВА, М., 2012, За журналистите-блогъри или докъде се простира личната свобода, Mediapool, Available: http://www.mediapool.bg/za-zhurnalistite-blogari-ili-dokade-se-prostira-lichnata-svoboda-news200632.html [cited 01.01.2015]

КРЪСТЕВ, А., 2010, Блоговете са платформа за разпространение на информация, Капитал, Available: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/931727_neli_ognianova_ekspert_po_mediino_pravo/ [cited 01.01.2015]

ЛОЗАНОВ, Г., 2010, Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет, Капитал, Available: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/927253_medii_li_sa_blogovete/#pro [cited 01.01.2015]

МАВРОДИЕВА, И., 2011, Блогове, журналисти блогъри и блогосфери, Newmedia21, Available: http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/blogove-zhurnalisti-blogri-i-blogosf/ [cited 01.01.2015]

ПОПОВА, М., 2012а, Виртуалният човек, Фабер, Available: http://www.newmedia21.eu/content/2012/03/Maria-Popova-The-Virtual-man-second-ed.pdf [cited 01.01.2015]

ПОПОВА, М., 2012b, Журналистическата теория, Фабер, Available: http://www.newmedia21.eu/content/2012/06/Mariya-Popova-ZHurnalisticheskata-teoriya.pdf [cited 01.01.2015]

СЪЛИВАН, Е. Защо блогвам – Култура, бр.41, 28.11.2008, достъпно на адрес: http://www.kultura.bg/bg/article/view/14955#

ФИЛЕВА, П., 2012, Блоговете в комуникационния мениджмънт на медийната организация, Newmedia21, Available: http://www.newmedia21.eu/analizi/blogovete-v-komunikatsionniya-menidzhmnt-na-mediynata-organizatsiya/ [cited 01.01.2015]

ХЪРКЪП, Т. Журналистиката – принципи и практика, С., 2009, Слънце

Бележки

[1] КАСТЕЛС, М. Възходът на мрежовото общество, С., 2004, ЛИК, с. 333

[2] ХАРКЪП, Т. Журналистиката – принципи и практика, С., 2009, Слънце, с. 85

[3] ПОПОВА, М. Виртуалният човек, В.Т., 2012, Фабер, с.98. Available: http://www.newmedia21.eu/content/2012/06/Mariya-Popova-The-Virtual-man-second-ed.pdf [cited 01.04.2015]

[4] ДУЕИ, М. Големият дигитален обрат, С., 2011, Нов български университет, с. 114

[5] BLOOD, R. Weblogs: A History and Perspective. 2000, Rebecca’s Pocket, Available: http://www.rebeccablood.net/essays/weblog_history.html [cited 01.04.2015]

[6] „Op-eds” (opposite the editorial page) е вид рубрика, наложена в англоезичните вестници. На тези страници се представят коментари, анализи или мнения на известни автори от различни области на обществения живот, които не са част от редакцията на медията. – б.м.

[7] GUNTER, B., V. CAMPBELL, M. TOURI, R. GIBSON, Blogs, news and credibility, 2008, available: www.emeraldinsight.com/0001-253X.htm [cited 01.04.2015]

[8] S. SHYAM SUNDAR, Heidi Hatfield EDWARDS,Yifeng HU, Carmen STAVROSITU, Blogging for Better Health: Putting the “Public” Back in Public Health, In: TREMAYNE, M. (ed.), Blogging, Citizenship,and the Future of Media, 2007, Taylor & Francis Group, с.85

[9] TREMAYNE, M. Introduction: Examining the Blog–Media Relationship, In: TREMAYNE, M. (ed.), Blogging, Citizenship, and the Future of Media, 2007, Taylor & Francis Group, с. XVI

[10] HENDRICKSON, L. Press Protection in the Blogosphere: Applying a Functional Definition of “Press” to News Web Log, In: Tremayne, M. (ed.), Цит. съч., с. 188

[11] S. SHYAM SUNDAR, Heidi Hatfield EDWARDS,Yifeng HU, Carmen STAVROSITU, Цит. съч., с.85

[12] ДУЕИ, М., Цит. съч., с. 111

[13] HENDRICKSON, L. Цит. съч., с. 189

[14] SCOBLE, R., S. ISRAEL. Naked Conversations: How Blogs Are Changing the Way Businesses Talk with Customers, 2006, Kindle Edition, с. 28

[15] TREMAYNE, M. Introduction: Examining the Blog–Media Relationship, In: TREMAYNE, M. (ed.), Цит. съч., с. XVI

[16] TREMAYNE, M. Harnessing the Active Audience: Synthesizing Blog Research and Lessons for the Future of Media, In:TREMAYNE, M. (ed.), Цит. съч., с. 262-263

[17] ATTON, Ch. Alternative and Citizen Journalism, In: WAHL-JORGENSEN, K., Th. HANITZSCH (eds.), The Handbook of Journalism Studies, 2009, Taylor & Francis, p. 265

[18]ПОПОВА, М. Цит. съч., с.114.

[19] QUANDT, Th., J. B. Singer. Convergence and Cross-Platform Content Production, In: WAHL-JORGENSEN, K., Th. HANITZSCH (eds.), Цит. съч., с. 138

[20] GUNTER, B., V. CAMPBELL, M. TOURI, R. GIBSON, Цит. съч.

[21] Пак там.

[22] TREMAYNE, M. Introduction: Examining the Blog–Media Relationship, In: TREMAYNE, M. (ed.), Цит. съч., с. XVI

[23] TREMAYNE, M. Harnessing the Active Audience: Synthesizing Blog Research and Lessons for the Future of Media, In:TREMAYNE, M. (ed.), Цит. съч., с. 263, 269

[24] GUNTER, B., V. CAMPBELL, M. TOURI, R. GIBSON, Цит. съч.

[25] КАРДОН, Д. Интернет демокрация. Обещания и граници, 2012, Нов български университет, p. 83

[26] Пак там, с. 84

[27] Попова, М. Журналистическата теория, 2012, Фабер, с. 110-111. Available: http://www.newmedia21.eu/content/2012/03/Maria-Popova-ZHurnalisticheskata-teoriya.pdf [cited 01.01.2015]

[28] Дерменджиева, Г. Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят, 2012, УИ „Св. Кл. Охридски”, с. 488-489

[29] Пак там, с.491.

[30] ROBINSON In: GUNTER, B., V. CAMPBELL, M. TOURI, R. GIBSON, Цит. съч.

[31] ФИЛЕВА, П. Блоговете в комуникационния мениджмънт на медийната организация, Newmedia21, 2012, Available: http://www.newmedia21.eu/analizi/blogovete-v-komunikatsionniya-menidzhmnt-na-mediynata-organizatsiya/ [cited 01.04.2015]

[32] Попова, М. Журналистическата теория, 2012, Фабер, с. 103. Available: http://www.newmedia21.eu/content/2012/03/Maria-Popova-The-Virtual-man-second-ed.pdf [cited 01.01.2015]

[33] Gunter, B., V. Campbell, M. Touri, R. Gibson, Цит. съч.

[34] Wilson Lowrey In: ATTON, Ch. Цит. съч., p. 272

[35] Donald Matheson In: GUNTER, B., V. CAMPBELL, M. TOURI, R. GIBSON, Цит. съч.

[36] ATTON, Ch. Цит. съч., с. 271

[37] Nardi In: S. Shyam Sundar, Heidi Hatfield Edwards,Yifeng Hu, Carmen Stavrositu, Цит. съч., с.88

[38] KAYE, B. K., 2007, Blog Use Motivations: An Exploratory Study, In: Tremayne, Mark (ed.), Цит. съч., с. 130

[39] СЪЛИВАН, Е. Защо блогвам – Култура, бр.41, 28.11.2008, Available:: http://www.kultura.bg/bg/article/view/14955#

[40] Štětka, V. Bulgaria. A country report for the ERC-funded project on Media and Democracy in Central and Eastern Europe, 2011, Available: http://mde.politics.ox.ac.uk/images/stories/bulgaria_mdcee_rev3_2011.pdf [cited 01.04.2015]

[41] Пак там.

[42] КИРОВА, М. За журналистите-блогъри или докъде се простира личната свобода, 2012, Mediapool, Available: http://www.mediapool.bg/za-zhurnalistite-blogari-ili-dokade-se-prostira-lichnata-svoboda-news200632.html [cited 01.04.2015]

[43] МАВРОДИЕВА, И. Блогове, журналисти блогъри и блогосфери, 2011, Newmedia21, Available: http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/blogove-zhurnalisti-blogri-i-blogosf/ [cited 01.01.2015]

[44] ЛОЗАНОВ, Г. Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет, 2010, Капитал, Available: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/927253_medii_li_sa_blogovete/#pro [cited 01.04.2015]

[45] Пак там.

[46] Според класацията на независимия български сайт Top Blog Log, който изчислява популярността на българските блогове чрез входящите връзки от статии и блогролове, блогът на Иво Инджев, в който той, както сам посочва прави независим обзор на българското политическо пространство, в началото на 2015 г. се нарежда на 43 място с 65 входящи връзки от български блогове.-б.м.

[47] ИНДЖЕВ, И. Медии ли са блоговете?, 2010, Капитал, Available: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/930172_medii_li_sa_blogovete_-_oshte_argumenti_za_i_protiv/ [cited 01.04.2015]

[48] В началото на 2015 г. Top Blog Log му отрежда 93 място с 40 входящи връзки от български блогове.-б.м.

[49] В началото на 2015 г. блогът е на 133-то място, според класацията на Top Blog Log.-б.м.

[50] В началото на 2015 г. блогът е на 850-то място, според класацията на Top Blog Log.-б.м.

[51] КРЪСТЕВ, А. Блоговете са платформа за разпространение на информация, 2010, Капитал, Available: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/931727_neli_ognianova_ekspert_po_mediino_pravo/ [cited 01.04.2015]