Медийни проекции на прокурорските прессъобщения

Ирина Гъркова
Докторант, ФЖМК

Изследването проследява как официалните прессъобщения на прокуратурата намират изражение в едни от най-четените национални всекидневници в два различни периода от време. Основно очакване към магистратите и журналистите в контекста на статута им на независимост е да бъдат свободни от нерегламентирано въздействие на външни фактори, което би навредило на обективната им професионална преценка. Отношението на влиятелните медии към работата на прокуратурата е важно за нейния публичен образ и е индикация за доверието в нейната безпристрастност. От друга страна, лакмус за непредубеденост на журналистическата преценка е степента на различията, с които отделните медии пресъздават едно оригинално съдържание. Резултатът от съпоставянето на институционалните съобщения и медийните им проекции извежда на преден план хипотезата, че в комуникацията между държавното обвинение и водещите издания се увеличава значението на обществено-политическия контекст. Влиянието на външни фактори поставя на изпитание декларирания и от магистратите, и от журналистите основополагащ професионален принцип-независимостта.

Ключови думи: прессъобщения, медийни проекции, комуникация, медии, прокуратура, влияние , обективност, независимост

Въведение

Статутът на независимост и ролята на сериозен фактор при разкриване и защита на истината отреждат на две от професионалните общности в България важна роля за националната ценностна кондиция и капацитета й да разпознава в единство реда, справедливостта и свободата. Прокурорите и журналистите са независими при изпълнението на служебните си задачи. Държавните обвинители – по дефиницията на закона, а представителите на медиите – според основополагащата мисия на своята професия. Магистратите и медиите в своите професионално-етични кодекси посочват и приемат независимостта като основен принцип. [1]

Прокуратурата е орган на съдебната власт, който има правомощията и отговорността да преследва беззаконието. За да следи ефективно за спазването на правовия ред, държавното обвинение се нуждае от професионална компетентност и регламентирано сътрудничество с останалите власти. Наличието на тези предпоставки дава отражение върху институционалния имидж и авторитет. Но първостепенното очакване на гражданите – за справедливост, е най-пряко свързано с доверието в независимостта на прокуратурата или способността да действа обективно, непредубедено, неизбирателно. Подобни са очакванията от журналистиката, заявяваща се като свободна от всички влияния, които биха застрашили най-важната й мисия, а именно да въздейства чрез доверие. Изискването за независимост е императив за двете професии, упълномощени с различни по вид, но сравними по сила професионални средства да въздействат резултатно и системно върху процеси, ключови за развитието на правовата държава и гражданските свободи.

Обоснованото обвинение, довело до справедлива присъда, е най-ефективната служебна изява на прокурора. За журналиста видимо постижение е всяка основателна критика, предизвикала реакции и реална позитивна промяна. Професионалният успех и в двата случая изисква необвързаност с източниците на проблема. Доколко успяват прокуратурата и отразяващите работата й медии да поддържат заявената здравословна отстраненост от доминиращи политически и икономически интереси. Отговорът може да бъде търсен чрез изследвания на социалния контекст и начина, по който функционират различните форми на политическото или икономическо влияние. Настоящата статия е фокусирана върху един от индикаторите за състоянието на взаимоотношенията между държавното обвинение и медиите, а именно проекциите на официалните съобщения като пресечна точка на институционалната им комуникация. Възприета е хипотезата, че диалогът между независими институции (по дефиниция свободни от чужда властова намеса) трябва да бъде подчинен на всички стандарти за безпристрастност.

Изследването е съсредоточено върху съпоставянето на паралелните медийни проекции, които намират отделни прессъобщения на прокуратурата. Целта е да се установи доколко и как е трансформирана информацията от институционалните публикации, преди да се появи на страниците на водещата преса. Допуснато ли е изкривяване на съдържанието, има ли демонстрирано или подсказано отношение на медията към прокуратурата или персонално – към нейния административен ръководител. Какви са средствата, с които се придава оценъчност. Отговорите ще бъдат потърсени, като се отчита, че определяща за избора на тематичните акценти или за отправна точка на публикуваните новини и анализи е редакционната политика на изданието. Коректно пресъздадената, но различно интерпретирана фактология може да се приеме като знак за степента на доверие или недоверие, което прокуратурата получава от съответната медия. Критичната редакционна политика би била изява на отсъстващо доверие към институцията на държавното обвинение.

Известно е, че официалните институционални съобщения са само един от източниците на информация за журналистите, които поддържат и свои неофициални комуникационни канали, търсят различни събеседници, а разнообразието от гледни точки допълват и външните за изданията автори. Но следва също да бъде отбелязано, че официалните съобщения са предпочетени, защото отразяват автентичното мнение и коментари на институцията и настоящото изследване ги възприема като равностойни на огласената на публични събития информация. По тази причина статията ограничава обхвата на журналистическите материали до връзката им с конкретни прокурорски съобщения – така могат да бъдат сравнени медийните проекции на едно оригинално съдържание. Връзката между съобщенията и публикациите е доказуема чрез общата тема, времето на излъчване към аудиторията и цитирането на източника.

1.Изследвани са официалните съобщения от сайта на ПРБ през два периода, разделени от 10-години, в които изпълняват своите мандати различни главни прокурори. Първият период е 1 декември 2009 – 31 януари 2010 г., когато на поста „главен прокурор” е Борис Велчев. Вторият период е 1 декември 2019 – 31 януари 2020 г., когато високата позиция се заема от Сотир Цацаров (до 18.12.2019 г.) и Иван Гешев (от 18.12.2019 г.). Мотив за избор на месеците е повишената активност в отчитането на изминалата и заявките за новата календарна година, с която традиционно се характеризира работата на всички институции, като прокуратурата не прави изключение.

Проследено е как съобщенията на държавното обвинение от посочените периоди са отразени на страниците на четири печатни издания. Изборът на медии е в. „24 часа”, в.”Труд”, в.”Сега” и в.”Телеграф” и е мотивиран от следните критерии:

– Изданията имат национален обхват и разпространителска мрежа, поддържат и в двата изследвани периода лидерски позиции в тиража, като хартиените издания са допълнени от активно поддържани и посещавани дигитални платформи при „24 часа”, „Труд” и „Сега”;

– Четирите ежедневника имат обявена концепция, собствен характерен облик, своя информационна ниша и читателска аудитория;

– Заявяват редакционен интерес и капацитет за специализирано отразяване на работата на правоохранителните и правоприлагащи органи, сред които са структурите на Прокуратурата на република България.

Нека припомним и някои основни характеристики на предпочетените за изследване печатни издания:

„24 часа”е първият частен национален всекидневник след 1989 г., с който се свързва с началото на революционни промени и в пресата. Определян е като символ на модерния печат в страната, защото въвежда „новия език” на медиите, характерните кратки информации и провокативни заглавия. Характерно за изданието е, че се ангажира с обществени инициативи. Най-ярките и отличителни черти на вестника описва неговият дългогодишен зам.-главен редактор Росен Янков: името е свързано със семантичната кагегория време, в която „чрез комбинации от всякакви части на речта с времева конотация описваните събития се подреждат хронологически, т.е. датират се за летописа на историята”, избраното лого ( „Всекидневник за новините, каквито са”) казва веруюто на вестника възможно най-сбито. Това е ясен редакционен манифест за обективност. Ръководството на вестника твърди, че „24 часа” е въвел стандартите за обективност на информацията и за четивност, изработени от световните агенции Асошиейтед прес и Ройтерс. [2]

 „Труд” е единственият действащ български вестник отпреди 9 септември 1944 г., който продължава да излиза и до днес (първият му брой е от 1936 г.) Като „вестникът на семейните и мъдрите хора” се заявява изданието в редакционна статия, която отразява резултатите на национално представително изследване от юни 2015 г. [3] През 2021 г. „Труд” декларира силно присъствие в интернет – сайтът trud.bg се чете всекидневно от между 100 000 и 200 000 души.

Профилът на в „Сега” е на аналитично ежедневно издание. Излиза от 1997 г. и се определя като политически и икономически независим частен всекидневник. Във „визитката” си „Сега“ посочва, че не е масов, а сериозен вестник Концепцията му да навлиза в територията отвъд отразяването на новините, като акцентира върху анализа на общественозначимите теми и събития, го отличава от масовия профил на националната преса. „Сега” е сред първите български вестници, които имат интернет издание. От 2020 г. печатните броеве са седмични, като редакцията залага на онлайн-съдържанието. Сайтът sega.bg обявява, че е от най-четените в България с над 1 000 000 посетители на месец.

„Телеграф“ е на българския медиен пазар от 2002 г. (с настоящото име е от 2005 г.) Това е най-високотиражният всекидневник, който попада в челната тройка през 2009 г., а след това се изкачва до първото място и го запазва досега. За изданието са характерни разговорният език, жаргонните изрази в заглавията и в текстовете. Дизайнът е типично таблоиден. Селекцията на темите във всекидневника не винаги се определя от актуалността на събитията, а по-скоро от наличието на интересни детайли около него или участниците в него, които биха заинтригували читателите. Актуалните теми са представени съвсем кратко, най-често в хроника, докато на любопитните и леко скандалните се отделя повече място. [4]

През разглеждания в настоящата статия период декември 2009 – януари 2010 г. вестниците „24 часа“ и „Труд” са най-тиражните печатни издания и се издават от едно дружество -„Вестникарска група България“, собственост на 50 % от немската „ВАЦ – Медийна група холдинг“. В края на 2010 г. собствеността на дружеството, и съответно-издателят на двата вестника се сменя с ”БГ Приватинвест”, като през 2015 г. заедно имат повече читатели от всички останали на пазара и аудиторията им е 52,3% от общата за всекидневниците.[5] През декември 2019-януари 2020 г. издател на в. „24 часа” и сайта 24chasa.bg е „Про Нюз България“. На сайта си в. „Труд” се обявява като издание на „Труд медия“ ЕООД – еднолична собственост на „Блъсков медия“ АД. В. „Сега” по време на двата двата разглеждани периода е с издател „Сега“ ЕАД, което е собственост на „Овергаз“ АД, а в. „Телеграф” е собственост на „Нова българска медийна група”. Според данните на пийпълметричната агенция GARB за 2016 г. на първо място в групата на националните всекидневници по аудиторен дял е вестник “Телеграф”, следват го “24 часа”, “Труд”, а в „Сега” е сред първите по тираж 10 издания. [6]

Изследване по проект „Дигиталното настояще и бъдеще на българските вестници“ представя през 2021 г. актуалната картина на читателския интерес към онлайн-версиите на водещите печатни издания. Цитиран е докладът „Digital News Report 2021“ на Института „Ройтерс“, според който през 2021 г. в. „24 часа”е най-четеният онлайн вестник в страната, като 41 на сто от респондентите четат в. „24 часа“ в Интернет. В. „Сега“ заема третото място с 32.3% в Интернет. На четвърта позиция е в. „Труд“, с 21.5 %. [7]

По отношение на капацитета на четирите издания за специализирано и компетентно отразяване на работата на прокуратурата, той проличава основно в структурирането на екипите. В избраните редакции са изградени съдебно-криминални отдели с репортери и редактори, които са профилирани в отразяването на т.нар съдебен ресор. Те следят дейността на органите на съдебната власт-съдилища, прокуратури, следствени служби (наред с работата на МВР, ДАНС, Министерството на правосъдито, адвокатурата, частните съдебни изпълнители, нотариата и т.н.). Работещите в съдебно-криминалните отдели имат специфична квалификация, изградени контакти и натрупан опит за анализ на събитията и институциите в ресора. С подобна специализация и възможност за съсредоточаване върху съдебната тема репортерите в повечето редакции не разполагат, тъй като отразяват сами повече от една обществена сфера (ресор). Голямото значение на тематичното профилиране отбелязва в свое изследване Мария Попова, като подчертава, че ако журналистът приоритетно работи само в една или няколко свързани области, за него ще бъде по-лесно и относително по-бързо да си изгради мрежа за общуване с хора и институции, чиято дейност активно наблюдава. Репортерът ще натрупа специфични познания по проблемите, ще може лесно да проверява достоверността на информацията и след като е наясно с характира на темите, ще бъде по-малко зависим от източниците. [8]

2.Методът на изследването включва анализ на заглавията като най-ярък изразител на редакционната политика на вестника. Четирите издания използват заглавния комплекс, определен от проф. Ефрем Ефремов като „типична журналистическа форма, която дава много възможности за допълнително въздействие”. Често заглавието е само информативно, докато над- и под- заглавията дават смислова визия и имат оценъчен характер. [9]

Възприето е заключението на проф. Мая Велева от нейно изследване, посветено на оценката и експресията във вестникарските заглавия, че „въпреки тясната си обвързаност с текста, заглавията имат свойството да съставят едно особено комуникативно ниво в общата комуникативна структура на вестника, което фиксира част от информацията и оценката, съставя особен, надреден и относително самостоятелен смислов пласт”. [10] Както отбелязва проф. Ваня Зидарова в своето изследване на титрологичните практики в новата българска преса, във функционално отношение заглавието има за цел да въведе читателя в проблематиката, да маркира новината, да синтезира кратко и ясно основния текст, да формира определено отношение към изложената информация, да подскаже комуникативната интенция на журналиста. Така че заглавието като компонент от вестникарския корпус се отличава с полифункционалност, изпълнявайки едновременно номинативна, информативна, въздействащо-манипулативна и експресивна функция. [11] Същият автор разглежда заглавието като цялостен езиково-технически дизайн с основна функция да въздейства на аудиторията, като то включва езиковите и всички средства, с които разполага печатният текст – шрифт, размер, сенки, други начини за маркиране и акцентиране, графика, цвят, рубрични ленти, подложки.

Относно функциите на заглавието, в теоретичните си виждания повечето изследователи приемат, че то формулира редакционната политика на вестника. Друго негово безспорно признато качество е, че притежава висок потенциал за манипулиране на аудиторията. Настоящото изследване възпрема разбирането, защитено от доц. Милена Цветкова, че в хуманитарната сфера понятията манипулация и въздействие са синоними и могат да носят както положителен, така и отрицателен знак. Това изключва всекидневната обремененост на манипулацията като компрометиран термин, с преносния й смисъл на машинация, измама и заблуда. Разглежда я като действие, което в информационен аспект предполага умение, бързина, сръчност и опитност, както при обработката на съобщенията, така и при тяхното разпространение в акта на комуникацията. [12]

При изследването на езика на заглавията ще бъде приложен стилистичен анализ и контент-анализ. Стилистичният анализ откроява експресивните думи, които са носят конотация, и неутралните думи; отчита употребата на книжната и разговорната лексика. Контент-анализът изследва съдържанието на комуникацията, значенията и контекста, съдържащи се в посланията. Настоящото изследване разглежда само взаимовръзката между публикувани и намерили медийно отражение новини.

4. Прессъобщенията на прокуратурата и медийните им проекции в периода 1.12. 2009 г. – 31.01.2010 г.

През месец декември 2009 г. на официалния интернет-сайт на Прокуратурата на република България са публикувани 7 новини, през януари 2010 г. броят им е 12. Съобщенията от януари по вид са: три обзорни интервюта на главния прокурор; две новини за повдигнати обвинения на известни лица от политическата сфера и криминалните рубрики-двама народни представители и Златомир Иванов, известен от медийни публикации като Златко Баретата; две информации с административен характер, които обявяват информация за обучителни семинри и списък от проведен конкурс. За януари 2010 г. съощенията на сайта съдържат 4 интервюта на главния и заместник-главните прокурори; два клипа от тв предавания, посветени на работата на институцията; две съобщения за семинар и специализиран проект. Останалите новини на сайта са свързани с повдигнати обвинения на знакови фигури, т.е.с дейността на държавното обвинение, която традиционно привлича най-голям медиен интерес.

• Съобщението на прокуратурата от 7 декември 2009 г. за повдигнати обвинения на народните представители Гюнай Хасан Сефер и Митхат Мехмет Табаков” намира следната проекция в четирите печатни издания:

1. В.”24 часа”:”Погват депутати от ДПС за „златен път” (стр.6, бр.336 от 8.12.2009 г. )
2. В.”Труд”: „Депесари на съд за измама”, подзаглавие:”Първите двама депутати от новия парламент, срещу които се повдига обвинение” (отправка от стр.1 .), „Обвиниха депутати от ДПС в измама” ( стр. 4, бр. от 8.12.2009 г.)
3. В.Сега”: „Двама от депутатите на Доган получиха обвинения” (стр.1 с пренос на стр.2, бр. 281 от 8.12.2009 г.)
4. В.”Телеграф”:„Двама депутати с обвинения за далавери” (стр.7, бр. от 8.12.2009 г.)

При стилистичен анализ се откроява отсъствието на експресия в заглавието на в. „Сега”, където новината е предадена с неутрални лексеми в класически словоред. Най-експресивно е заглавието на в. „24 часа”, в което разговорното „погват” описва повдигането на обвинение, а метафоричното „златен път” – голяма парична злоупотреба. Разговорната окраска на глагола „погвам” усилва внушението за преследване, предприето спрямо закононарушител. Негативната конотация е изцяло обвързана с обектите на обвинението. Отсъстващият подлог-прокуратурата, индиректно чрез глагола „погват” е в положителната роля на преследващата голямо нарушение. В.”Труд” измества негативната конотация към политическата партия, която представляват депутатите, назовани „депесари”. С наставката –ар обичайно се образуват съществителни за лица според професията им, като в последните три десетилетия се създават съществителни за лица от името на партията, в която членуват (напр.бесепар, седсар). Това са езикови неологизми, които изразяват авторово иронично отношение. Заглавието на в. „Телеграф” придава на новината пейоративна окраска с чуждицата „далавера”, предпочетена за разговорното обозначаване на непочтена, нечиста сделка. Така привнесената експресивност на разговорната реч внушава отрицателно отношение, като ефектът е видим при съчетаването с останалите неутрални лексеми в изречението. Може да бъде обобщено, че въпреки различния избор на езиков стил, заглавията съдържат сходна негативна конотация, обвързана с обектите на обвинение. Източникът и основна причина за новината-прокуратурата, в нито едно от изданията не е назована директно, като ролята и заслугите й се подразбират.

• Съобщението на прокуратурата от 15 декември 2009 г., че прокурори от специализираните екипи за разследване са повдигнали обвинения и са привлекли в качеството на обвиняеми лица, сред които Златомир Иванов, отразяват три от изданията:

1. В.”24 часа”: „Златко Баретата на съд с още 15-ма” (стр.6, бр. 344 от 16.12.2009 г.)
2. В. „Сега”: „Златко Баретата обвинен и за убийство” (стр.4, бр.288 от 16.12.2009 г.)
3. В. „Телеграф”: „Златко Баретата на съд за убийство”, надзаглавие:”След като изкара 10 месеца в ареста”, подзаглавие: „Прокуратурата му повдигна две обвинения, грозят го 20 г. решетки” (стр. 4, бр. от 16.12.2009 г.)

Анализът разкрива отсъствие на експресия в заглавията на „24 часа” и „Сега”, които предават почти формално съобщеното от прокуратурата. Фигурата на обвиняемия и действието по повдигане на обвинение имат достатъчно висок новинарски потенциал за привличане на читатели, т.е. сензационността е в съдържанието и не е нужно да бъде търсена и като езиков компонент. Различен е подходът на в. „Телеграф” – заглавен комплекс с изявена типична експресивна роля за надзаглавието и подзаглавието, които допълват въздействието с думи от разговорния стил, натоварени с метафорично значение. Разговорната лексема „изкара”, която замества назоваването на престоя в следствения арест, скъсява дистанцията до читателя и същевременно илюстрира основен журналистически похват при оформане на заглавията – т.нар. икономия на думи. Експресия привнася метонимичната употреба на „решетки”, или чрез частта е назовано цялото. Може да се обобщи, че трите медии не демонстрират директно отношение към съобщаващата институция, непряко внушават способността й да изпънява основните си функции, а негативната конотация е изцяло свързана с обекта на обвинението.

• Съобщението на прокуратурата от 6 януари 2010 г. за повдигнато обвинение на Красимир Андреев Маринов е отразено от четирите печатни издания:

1. В.”24 часа”: „Обвиниха Маргина за убийството на Боби Цанков”, „Готвел екзекуцията от 2 месеца, щял да дава информация за тях. Пуснаха Сако” (заглавие и подзаглавие, стр.5, бр. 5 от 7.01.2010 г.)
2. В. „Труд”: „Обвинението: Маргените поръчали убийството на Цанков”(отправка от стр.1), „Обвиниха Маргените за екзекуцията”(стр.19, бр.5 от 7.01.2010 г.)
3. В. „Сега”: „Идат още арести след „инвентаризация” на кримиконтингента”, „Полицията съвсем се обърка, след като се оказа, че Малкия Маргин не е обявен за издирване” (заглавие и подзаглавие, стр.4, бр. 5 от 8.01.2010 г.)
4. В.”Телеграф”: „Прокуратурата повдигна обвинение”, „Маргините поръчали Боби Цанков”, „Свидетелствал срещу тях по дело за дрога, дължал им 450 бона” (заглавен комплес, стр.1)”Малкият брат се скри в Пловдив, градът под обсада” ( отправка от стр.1), „Дължал им 450 бона” и „Дал показания, че въртят дрога” (стр.6-7, редактирано, разделено подзаглавие, бр. от 7.01.2010 г.)

И четирите издания са предпочели заглавни комплекси за публикуваните материали, като най-разгърнати са в „Телеграф”. Преизказното наклонение, използвано от „24 часа”, „Труд” и „Телеграф” маркира дистанцираност от действия на обвинените лица. Прокуратурата е цитирана без подобна условност, т.е. няма маркер за разграничаване или недоверие към нейните действия. Към обвинените лица се съотнасят поредицата лексеми, подчертаващи стремеж за постигане на разговорен ефект и същевременно-силно негативна конотация: сленговите „дрога”, и „въртят дрога” заместват „наркотици” и „разпространяват наркотици”, „бона” замества „хиляди лева”, а „24 часа” и „Труд” са предпочели да назоват показното убийство с крайно експресивното „екзекуция”. Негативният дискурс на в.”Сега” разколебава авторитета на полицейските органи, но не и на прокуратурата и е произведен от находчивата метафора „инвентаризация на кримиконтингента”. Тя е иронично поднесено внушение за показна кампанийност, допълнена от намек за некоординираност и хаотичност в работата на органите на реда с констатацията „полицията съвсем се обърка” и с безличната глаголна форма „се оказа”, която също подсказва объркване поради комуникационен дефицит.

• Съобщението на прокуратурата от 14 януари 2010 г. гласи, че „след проведено разследване от страна на прокуратурата и дознателския апарат на МВР, е повдигнато обвинение и е привлечен в качеството на обвиняем Красимир Андреев Маринов…” Новината е отразена от четирите печатни издания:

1. В.”24 часа”: „Уж свободен, Маргина пак влезе в килия”, „Пускат го за убийството на Боби, стана обвиняем като шеф на наркогрупа” (стр.10-11, бр. 13 от 15.01.2010 г.)
2. В. „Труд”: „Свобода и нов арест за Маргена” (отправка от стр.1), „Пуснаха Маргена за Боби, прибраха го за Сако” (фолио на стр. 12-13, бр.13 от 15.01.2010 г.)
3. В.”Сега”: „Прокуратурата арестува Големия Маргин, преди съдът да го пусне на свобода”, „Доказателствата, че Красимир Маринов е поръчал убийството на Цанков, не издържаха” (заглавие и подзаглавие, стр.4, бр. 11 от 15.01.2010 г.)
4. В. „Телеграф”: „Заради липса на доказателства, че поръчал Цанков”, „Маргина 5 минути на свобода”, „Обвиниха го за бос на наркогрупа и пак го закопчаха”( заглавен комплекс-отправка от стр.1 с продължени на 5 стр.).

„Сега” и „Телеграф” акцентират върху липсата на доказателства, т.е. подсказват дефицит в работата на разследващите. В опозицията прокуратура-съд (или събиращи доказателства за целите на обвинението-преценяващи доказателствената тежест и надеждност), проблемът е съотнесен към обвинението – „доказателствата не издържаха”, „липса на доказателства”. Предпочетена е жаргонната лексика-„бос”, „закопчаха”, „поръчал”. При „Труд” и „24 часа” звученето е различно – заглавието предоставя смислово неутрална, неоценъчна информация за събитието. За привличането на читателското внимание роля имат по-атрактивните, имитиращи непосредствен разговор лексеми – „прибраха го”, „наркогрупа” , както и усилващата частица „уж” -неизменяема служебна дума, която в случая повишава експресията като маркер на разговорност и усилва смисловата опозиция.

• Съобщението на прокуратурата от 26 януари 2010 г. е за „Противодействие на прането на пари”, кето отвежда към информация за внесените през 2009 година в съда досъдебни производства за изпиране на пари, като е предоставена статистика за резултатите на държавното обвинение по този показател. Отразено е в две от изданията в материали със следните заглавия:

1. В.”24 часа”: „Прибират имане за 11,4 млн. от перачи на пари” ( стр.6, бр.25 от 27.01.2010 г.)
2. В. „Труд”: „37 осъдени за пране на пари”, „Прокуратурата е обвинила 60 лица в пране на пари през изминалата година” (заглавие и подзаглавие, стр.12, бр.25 от 27.01.2010 г. )

Езикът на заглавията е жаргонен, но без новаторски принос-използвани са познати разговорни лексеми. В съобщението си институцията използва фразеологизмите „пране на пари” и „изпиране на пари” , за да обозначи процеса на превръщане на незаконно получени приходи в законни. Изпирането на пари е популярна метафора, употребявана от законодателните институции и от правораздавателните органи. В. „24 часа” залага на неофразеологизма „перачи на пари” (пример за фразеологична деривация). Цялостното внушение на заглавията е за постигнати сериозни резултати на прокуратурата в защитата на правовия ред и финансите на държавата.

5. Прессъобщенията на прокуратурата и медийните им проекции в периода 1.12.2019 г. – 31.01.2020 г.

През месец декември 2019 г. на официалния интернет-сайт на Прокуратурата са публикувани 184 съобщения, през януари 2020 г. броят им е 268. Прави впечатление, че увеличението на публикациите е в десетки пъти повече в сравнение с първия изследван период (2009-2010 г.) Основната причина е, че на официалния сайт намират място информации, отразяващи работата на специализираната, окръжните и районните прокуратури в страната. Трябва да бъде отбелязано, че има повишена активност и в експонирането на фигурата „главен прокурор” на сайта на институцията. В обхвата на настоящото изследване попадат новини от сайта с надрегионален характер, които като теми намират място на страниците на избраните печатни издания. Заедно с впечатляващия количествен ръст на прокурорските съобщения, се забелязва и друга показателна разлика между двата периода: през 2019 г. и 2020 г. новините имат пълноценни заглавия, за разлика от използваните през 2009-2010 г. неясни отправки с многоточия или лаконичното „Съобщение”, които не носят информационен смисъл. Двете разлики са елементи от демонстрацията на нов комуникационен подход на прокуратурата, с който тя заявява повишена активност и публична отчетност и с който несъмнено поставя акцент върху фигурата на административния ръководител.

• Съобщението на прокуратурата от 2 декември 2019 г. със заглавие ”Главният прокурор Сотир Цацаров и зам.-главният прокурор Иван Гешев участваха в конференция за резултатите от Механизма за сътрудничество и проверка, която се проведе в Европейския парламент” е отразено и от 4-те печатни издания в материали със следните заглавия (заглавни комплекси):

1. В.”24 часа”: ”Цацаров представи в Брюксел как ще ръководи борбата с корупцията”Труд”: „По инициатива на комисията LIBE в Европарламента Гешев и Кьовеши в България. Кое налага сред контролираните да е шефът на тотото, пита той” (заглавие и подзаглавие, стр. 13, бр. 329 от 3.12.2019 г.)
2. В.”Труд”: „По инициатива на комисията LIBE в Европарламента Гешев и Кьовеши са лектори на правосъден форум за ЕС. Главният прокурор Сотир Цацаров предлага по-силен парламентарен контрол за КПКОНПИ” (заглавен комплекс на стр. 4, бр. 282 от 3.12.2019 г.), „Брюксел пише обща стратегия срещу престъпността” (вътрешно заглавие в материала)
3. В.Сега”: „ След Гешев и Цацаров получи подкрепа под индиго. Главният прокурор и неговият наследник изнесоха съвместна антикорупционна лекция първо пред студенти, после пред евродепутати” (заглавие и подзаглавие, стр. 3, бр.283 от 3.12.2019 г.) ; „Цацаров обеща катарзис в антикорупционната комисия. Главният прокурор призна, че като читател недолюбва някои медии, но като шеф на КПКОНПИ щял да се самосезра и от тях” ( заглавен комплекс на стр. 3, бр. 284 от 4.12.2019 г. );
4. В.”Телеграф”: „Сотир Цацаров разкри в Брюксел: Мониторингът използван за вътрешнополитически цели”, „ 3 млрд. лв. бандитско имане под запор, заяви Иван Гешев” (заглавен комплекс на материала на стр.2, бр. от 3.12.2019 г.), „Обвинител №1: Правомощията на КПКОНПИ не трябва да се ограничават” (заглавие на каре към материала)

„24 часа”, „Труд” и „Телеграф” представят чрез различни акценти, но със сходен редакционен подход събитието. Преразказват с неутрален тон оценки, намерения, предложения, въпроси и коментари на главния прокурор („представи”,” предлага”, „пита”, „разкри”, „заяви”), като и в трите медийни проекции е доминиращо неговото присъствие и съответно – неговите позиции. На този образ, обрисуван с идеята да излъчва респект, напълно контрастира целият заглавен комплекс на в.„Сега”. Той съдържа изобилие от внушения. „Подкрепа под индиго” тук е ироничен синоним на вече отиграван сценарий за защита. В дописката става ясно, че обект на редакционната критика е писмената подкрепа от поредица организации за избора на С. Цацаров за председател на антикорупционната комисия, каквато е била и подкрепата към Ив.Гешев за поста главен прокурор. Иронията има двама адресати, защото пресъздава оценъчно предисториите по избора и на двамата главни прокурори, като поставя под съмнение автентичния импулс на деклариралите одобрение. Възприемането на Цацаров и Гешев като споен тандем е усилено от прилагателното име „съвместна”. Сатиричен щрих към портрета на готвещия се да встъпи в нова длъжност главен прокурор съдържа фразата „обеща катарзис”. Заглавният контекст задава прочит на усвоената древногръцка дума в най-популярния й смисъл на морално прераждане и „очистване“, особено от вина. Още повече, че това значение надделява в обществено-политическия дискурс в последните години, включително при най-шумните скандали в сферата на съдебната власт. Предвид заявката на С. Цацаров да общува с всички медии, „обеща катарзис” е изява на редакционен упрек, че това поведение е отсъствало през седемгодишния му мандат като главен прокурор, и на недоверие – че е възможно в бъдеще. Морфологичният аспект от анализа потвърждава този извод чрез показателна разлика в заглавието на „Сега” и останалите три вестника. Четирите издания използват минало време на глаголните форми, с което обичайно се подчертава сигурността на събитието. Фактологичността внушава достоверност, поражда увереност в прочетеното. В опозиция на това възприятие е използван от ”Сега” маркер за съмнение и недоверие – преизказно наклонение на глагола за бъдеще време („щял да се самосезира”). Така редакцията заявява резервираност. В медиите обичайната форма за назоваване на сигурните бъдещи действия е сегашното време на глагола.

Показателно е, че в останалите три издания има само по една дописка за участието на прокуратурата в европейския форум, докато в.”Сега” заявява повишен интерес и посвещава на темата информации в четири броя под формата на „чела”, т.е. водещи материали на страниците. Напр. със съобщението на прокуратурата от 4 декември 2019 г.:”Заместник-главният прокурор Иван Гешев участва в дискусия за създаване на обща стратегия на ЕС за борба с корупцията и организираната престъпност в Европейския парламент” кореспондира информацията във в.”Сега” ” „Евродепутатите подложиха на кръстосан огън Иван Гешев. Новият главен прокурор се изнерви, че трябва да дава обяснения по най-актуалните скандали у нас” ( заглавия на стр.3, бр.285 от 5.12.2019 г.).

Най-ярко изпъква метафората „подложиха на кръстосан огън”, тъй като носи силната експресия на терминология, използвана за военни действия и въоръжени конфликти. Така журналистът описва активното адресиране на неудобни въпроси към новоизбрания главен прокурор. Адиторията на вестника разбира, че ръководителят на българското държавно обвинение е атакуван от най-представителната европейска институция (единствената пряко избирана, която представлява гражданите на Европейския съюз). Подзагланието усилва негативната конотация – атаката е основателна, след като се изискват обяснения (вместо отговори), при това за скандали (вм. за проблемни теми, спорове). Паралелно е внушението, че главният прокурор не е равнопоставен в диалога, защото медията очертава другата страна като доминираща. От заглавието се подразбира, че евродепутатите инициират и контролират събитието, защото само те задават въпроси. Те са и атакуващата страна, защото „подлагат на кръстосан огън”. На събеседника им в срещата медията отрежда непрестижната роля в комуникацията чрез двете използвани глаголни форми, характеризиращи цялото му присъствие – той дава обяснения, т.е. има за какво да се оправдава, и се изнервя, т.е. замества отговорите с емоции.

В разгледания пример повишеният интерес към събитието и силно критичният прочит на в. „Сега” илюстрират някои характерни черти от общия профил на изданието: открито изразяване на отрицателното отношение; на първо място в дневния ред на медията са политическите процеси в страната, на второ-международната политика. [13] 

• Съобщението на прокуратурата от 9 декември 2019 г. „Патриарх Неофит прие ръководството на прокуратурата” намира проекция и в четирите издания:

1. В. ”24 часа”: „Цацаров и Гешев обсъждат с патриарха молитвен кът в съдебните палати” (стр.4, бр.336 от 10.12.2019 г.)
2. В. „Труд”: „На среща с главния прокурор Сотир Цацаров в Светия синод Патриарх Неофит пожела успешен мандат на Иван Гешев. Обсъдиха сътрудничество в подкрепа на православната вяра, включително и в затворите” (заглавен комплекс, стр.5, бр. 288 от 10.12.2019 г.)
3. В. „Сега”: “Юристи разкриха имитация в проекта за независим прокурор” (стр.4, бр. 289 от 10.12.2019 г.), дописката е илюстрирана със снимка и текст: „Прокуратурата се похвали, че патриарх Неофит е приел главния прокурор Сотир Цацаров и неговия приемник Иван Гешев”
4. В. „Телеграф”: „Патриарх Неофит се срещна с Цацаров и Гешев” (стр.2, бр. от 10.12.2019 г.)
   

В съдържателен план изданията информират за различни аспекти от срещата. Тонът на в.”Сега” контрастира с настроението на останалите заглавия. „24 часа„ и „Телеграф” се придържат към неекспресивна лексика. „Труд” съдейства на читателите да възприемат събитието като позитивно и полезно чрез недвусмислено насочващи фрази, които оценъчно разполагат в благоприятна светлина всички действащи лица („пожела успешен мандат”, „сътрудничество в подкрепа на православата вяра”). В. „Сега” избира да информира за срещата с текст под снимка, който е приложение към друга новина и е видимо „подчинен” графически. Зададена е смислова опозиция, в която заглавието на водещия материал насочва негативна експресия към прокуратурата (разкрита имитация на проект), като в цялостно зададения контекст надписът под снимка се възприема иронично.

• Съобщението на прокуратурата от 10 декември 2019 г. е „в отговор на журналистически публикации „в определени медии, с твърдения за бездействие на прокуратурата при разследването на опит за отравяне на Емилиян Гебрев, както и по повод на негови публични изявления…”

Всъщност, това съобщение е опровержение на публикация във в.”Сега”от от 3.12.2019 г., озаглавена „Прокуратурата отказа на Гебрев информация за покушението му” (стр.4, бр.283) Впоследствие, на 11.12. 2019 г., вестникът продължава с нова публикация своеобразния диалог с държавното обвинение.

1. В. „24 часа”: „Гебрев отровен заради доставка на оръжие за Украйна, ФБР участва в разследването” („24 часа онлайн”, 11.12.2019 г.)
2. В.”Труд: „Прокуратурата: Разследването на опита за отравяне на Емилиян Гебрев продължава” („Труд онлайн”, 10.12.2019 г).
3. В.”Сега”: „САЩ и Великобритания помагали в разследването на случая „Гебрев”, „Обвинението твърди, че не е получило съдействие за установяване на използваната отрова” (заглавие и подзаглавие, стр 4, бр.290 от 11.12.2019 г.)

 За разлика от публикациите на „Труд” и „24 часа”, чиито заглавия внушават конкретни резултати от работата на прокуратурата, „Сега” извежда твърдение за неполучено съдействие или своеобразно оправдание за липса на резултати. Различното редакционно отношение към институцията проличава в медийните проекции на съобщеното участие на ФБР в общото разследване: според в. „24 часа” ФБР участва в разследването на българската прокуратура, според „Сега” – САЩ и Великобритания помагат. Участието подсказва равнопоставено сътрудничество, помощта отвън насочва към дефицит на собствения капацитет.

• Съобщението на прокуратурата от 18 декември 2019 г. под заглавие„ Новият главен прокурор Иван Гешев встъпи в длъжност” е отразено от четирите печатни издания:

1. В.”24 часа”: „Цацаров към Гешев: Уважавайте съдиите, но не и тези, които крият под тогите си политически амбиции” (стр. 4, бр.345 от 19.12.2019 г.)
2. В. „Труд”: „Новият главен прокурор Иван Гешев встъпив длъжност вчера” (текст към снимката на стр.1), „Иван Гешев започна 7-годишния си мандат като главен прокурор: Повече справедливост – това очакват гражданите от нас”, „Сотир Цацаров го посъветва: Уважавайте съдиите, но не грантовете и онези, които под тогата си крият политически амбиции” (стр.6, бр. 296 от 19.12.2019 г.), „Обвинител №1 пред журналисти: терминът „независим прокурор” е обиден” (заглавие на карето към материала)
3. В. „Сега”: „Веднага след клетвата и встъпването си в длъжност новият главен прокурор Иван Гешев побърза да се снима първо с ръководството на силовия апарат” (текст под снимката на стр.1, който е и отправка към вътрешната дописка), „Гешев възропта срещу промени в правомощията на главния прокурор”, „Според новия шеф на държавното обвинение терминът „независим прокурор” бил обиден” (стр.3, бр. 297 от 19.12.2019 г.)
4. В.”Телеграф”: „На официална церемония в зала „Тържествена” Гешев се заклева като главен прокурор” (стр. 2, 18.12.2019 г.), „Иван Гешев, след като се закле като главен прокурор: Чака ме най-тежкият мандат от всички досега”, „Ще отговоря на очакванията на българина за повече справедливост, обяви обвинител №1”, „Създава се консултативен свет към държавното обвинение” (заглавен комплекс, стр.2, 19.12.2019 г.)

В. „Телеграф” отразява всъпването в длъжност в два поредни броя, като тонът на вестника отговаря на тържествения код на церемонията. В предпочетената от „24 часа” и „Труд” стилистика превес има езиковата атракция, но тя не е журналистическа находка, а заемка от официалното изказване на оттеглящия се главен прокурор (метафората „крият под тогите си политически амбиции”). В. ”Сега” избира подчертано негативната конотация и я анонсира от първата страница на броя. От събитие, което се провежда веднъж на седем години – смяната на главния прокурор, редакционната преценка извежда на преден план първите буквални стъпки на встъпилия в длъжност ръководител на обвинението – до кого застава за протоколна снимка. Зад това решение прозира редакционна политика, която чрез няколко похвата изразява негативно отношение. Неглижирано е съдържанието на церемонията по същество и официалните изказвания за сметка на протоколен детайл, който заема централна роля в медийната проекция и така задава основната оценка и внушение. Упрек към избраното първо действие на прокурора се разчита чрез глагола „побърза”, който в контекст се разчита като нетърпение да демонстрира избирателно и по-специално отношение. Словосъчетанието „силовия апарат” носи исторически моделираното внушениие за репресивна административна сила. Конотативно глаголът „възропта” внушава по-скоро неоснователност на тезата на новия главен прокурор, отколкото правото му да възрази. С използваното преизказно наклонение в „бил обиден” изданието се разграничава от твърдение на новоизбрания главен прокурор. Цялата лексика придава повече оценъчен (коментарен) характер на написаното, отколкото новинарски (информативен).

• Съобщение на прокуратурата от 9 януари 2020 г. информира, че главният прокурор Иван Гешев е посетил гр. Перник с оглед координация на провеждащи се действия по разследването по образувано досъдебно производство под надзора на Специализираната прокуратура по повод водната криза в града. Специализираната прокуратура, ДАНС, КПКОНПИ и МВР извършват действия по разследването-претърсвания и изземвания в Областна администрация – Перник, ВиК – гр. Перник и Министерство на околната среда и водите. Събират се доказателства за извършени престъпления от длъжностни лица, довели до проблемите с водоснабдяването в гр. Перник.

В заглавия четирите медии дават следните проекции на съобщението:

1. В.”24 часа”: Нено Димов е първият действащ министър, който преспива в ареста”, „Очаква се в петък да му бъдат повдигнати обвинения за безстопанственост заради източения язовир „Студена” (01.2020 г., https://www.24chasa.bg/novini/article/8055902 )
2. 2. В. „Труд”: „30 души прибрани от спецпрокуратурата за показания по водната криза”, „Министър Нено Димов задържан за 24 часа”, „Обискираха кабинета и дома му” (стр.1- стр.3, бр.8 от 10.01.2020 г.)
3. „В.Сега”: „Прокуратурата атакува Перник и екоминистерството”(01.2020 г )
4. В.”Телеграф”: „При акция на МВР, ДАНС и спецпрокуратурата”, „Задържаха Нено Димов за 24 часа”, „Ирена Соколова, Вяра Церовска и ексшешът на ВиК-Перник разпитани за водната криза”, „Властта обсъжда оставката му” (стр.1-2, бр. от 10.01.2020 г.)

В заглавията на „Труд” и „Телеграф” се открояват глаголите „прибрани” и „задържани”, употребени за обозначаването на основната тема на съобщението: “провеждащи се действия по разследването по образувано досъдебно производство”. Медийната проекция е значително по-икономична като обем и разговорна като стил. Най-щедро на експресивно съдържание е заглавието на в. „24 часа”, което поставя във фокуса на читателското внимание не самите действия на прокуратурата, а последиците за обвиняемото лице, което „преспива в ареста”. Стилистичната фигура пресъздава картинно резултата от задържането, като дори дава сполучлива насока за времетраенето му. Заглавието разгръща опозиция между неутрални и разговорни лексеми. Придадена е тежест на постижението на прокуратурата да извърши първи знаков арест от т.нар. високи етажи на властта, за да защити обществения интерес. Конотацията на стилистичната опозиция, добавена към денотативното значение на ареста, отнема допълнително от авторитета на министъра (преспиването в ареста обичайно се асоциира с негативно възприемани персонажи и тип поведение). В. „Сега” единствен поставя прокуратурата като подлог в заглавната конструкция и с глагола „атакува” предлага най-драматичния прочит на оригиналното съобщение. Атаката в буквалното си значение е стремително въоръжено нападение на войските на противника, щурм. Преносната употреба визира бързо и решително настъпление, нападение. Думата има дълъг синонимен ред с почти напълно негативна конотация. Нееднозначно поднесената от „Сега” новина оставя на субективната преценка на читателя дали би възприел или отхвърлил описаното действие „атака” като позитив за държавното обвинение. Последващи три аналитични материала по темата, обаче, директно илюстрират силно критичното отношение като редакционна политика към действията на държавното обвинение: „Прокуратурата разследва 1/3 от правителството со кротце, со благо. Проверките срещу шестима министри се протакат, докато не настъпи моментът, в който негласният коалиционен партньор ДПС не реши, че е време и за кьотек” (9.01.2020 г.) , „Гешев опраска Нено Димов с калпаво обвинение. Зад бившия екоминистър стоят мощни икономическите интереси, които прокуратурата не смее да закачи”(13.01.2020 г.) и „Тандемът Борисов- Гешев развъртя бухалката. Подпрян върху прокуратурата, премиерът е готов да маха министри и да се раздели с приятели, стига да запази формулата на властта”(25.01.2020 г.). Препратката към известната крилата фраза на Андрей Ляпчев и ярката експресия на жаргонизма „опраска” присъединяват силно негативна конатация към изразените буквална критика и отрицателно отношение. [14] Какви редакционни подозрения и обвинения към прокуратурата се разчитат: безпринципност – проверките се „протакат”; в работата й прозира задкулисие от зависимости между изпълнителната власт, представители на законодателната власт и част от съдебната власт („негласният коалиционен партньор ДПС”); прокуратурата е зависима от „мощни икономически интереси, които не смее да закачи”; тя не е коректив на изпълнителната власт, защото заедно осъществяват наказателни акции и репресии, като методите им на действие съответстват на обичайните за престъпния свят („тандемът”,”развъртя бухалката”).

• Съобщение на прокуратурата от 29 януари 2020 г., което цитира заявление на главния прокурор: ”Криминалният преход трябва да свърши”, намира следните медийни проекции:

1. В.”24 часа”: „Издирват Божков у нас и по света, има 7 обвинения. Той: Искат да ме     премахнат”, „Иван Гешев: Аз съм сигурен, че ще си го върнем. Половината ми живот мина в този криминален преход. Време е да кажем: Стига” (29.01.2020 г., https://www.24chasa.bg/novini/article/8127566)

2. „Труд”: „Шефът на „Нове холдинг” е обявен за международно издирване”, „Седем обвинения срещу Васил Божков”, „Искаме криминалният преход да свърши, каза главният прокурор Иван Гешев”, „Никой не ме е търсил, научих от медиите, заяви бизнесменът” (заглавен комплекс, стр.1-2,бр.25 от 30.01.2020 г.)

3. „Сега”: „Гешев: Срещу Васил Божков има 7 обвинения и е обявен за издирване”, „Главният прокурор ли го каза това? Никой не ми се е обаждал, обяви бизнесменът”(бр. от 29.01.2020 г.)

4.„Телеграф”: „Главният прокурор Гешев заяви: Издирват Васил Божков за дължими 559 млн. лв”, „Повдигнаха му 7 обвинения, спецпрокуратурата влезе в дома и офиса на олигарха”(стр.1-2-3, бр. от 30.01.2020 г. ), „Обвинител №1: време е криминалният преход да свърши”( заглавие на каре към дописката)

Основна характеристика на заглавията в „24 часа”, ” Труд” и „Сега” е предпочетената динамиката на диалогичната формула. Високата експресия се дължи на силно разговорната характеристика, имитирана в писания текст. Според определението на проф. Андреана Евтимова, маркерите на разговорността в медийния текст са езиковите средства и стилистичните похвати, които сигнализират за неофициалност на общуването, за приближаване до ежедневното говорене. Те се възприемат като белег на разговорния стил в общуването.[15] От разглежданите тук примери размяната на реплики отсъства само в заглавието на „Телеграф”, т.е. изданието не приема с еднаква тежест изявленията на обвинението и обвиняемия. Диалогизирането, дори и изкуствено, не само постига повече динамика и атрактивност за привличане на читателското внимание, но и внушава равенство в отразяването на двете спорещи страни. Така медиите афишират спазване на журналистическото задължение и етика да дават трибуна на основните заинтересовани, за да бъде гарантирана равнопоставеност в отразяването на различните, вкл. противоположни позиции по всяка тема.

Изводи

При сравнителния преглед на съобенията на прокуратурата и техните медийни проекции в двата изследвани периода се открояват няколко основни извода. На първо място следва да бъде отбелязана многократно увеличената комуникационна активност на институцията-публикуваните съобщения са с над 20 пъти повече. Заедно с това се наблюдава и видима промяна в съдържанието. През 2009-2010 г. самата прокуратура предпочита да не акцентира върху фигурата на главния прокурор, той почти не присъства поименно на сайта с изключение на публикациите, които реално съдържат текстове на негови интервюта. В периода 2019-2020 г. името на главния прокурор получава видимо място в публикациите. В двата изследвани периода активността на медийното отразяване е съотносима с тази, демонстрирана от прокуратурата.

Друг съществен извод е свързан с различната редакционна политика, която изданията демонстрират и към държавното обвинение, и персонално към главния прокурор. Обща характеристика през 2009-2010 г. е почти неутралното отношение към прокуратурата, а ръководителят й Борис Велчев не присъства персонално в нито едно от заглавията. Директни критики към институцията няма, негативните конотации са отнесени към обектите на основната й дейност – обвиняемите лица, предполагаемите закононарушители. В този контекст медийният образ на институцията излъчва внушението, че тя се справя с основното свое задължение да охранява правовия ред и законността. Четирите медии, които са с различен профил, редакционни концепции и аудитория, следват умерен и неутрален подход към прокуратурата, без да демонстрират изявено оценъчно отношение. Това подсказва наличието на балансирани взаимоотношения, подчинени на обективност и необвързани от странични влияния, които да рефлектит видимо върху комуникацията между институцията и медиите. Сдържаност е най-точното описание за подхода на прокуратурата в предоставянето на информация, но и за езика и тона към нея в журналистическите заглавия.

Сериозна промяна в посочената тенденция се забелязва 10 години по-късно. В края на мандата на Сотир Цацаров и първите работни седмици на Иван Гешев на висшия пост институцията афишира активност и извежда свой персонифициран образ. Демонстрира продуктивност и прозрачност чрез многобройни ежедневни съобщения. Показва ново разбиране за значението на прессъобщенията, дори само чрез качествената промяна в заглавията, която не влияе върху информираността на медиите, но е знак към аудиторията и изява на съзнание за значението на всеки детайл в процеса на комуникация. Медиите също не изостават в активността, тъй като проекциите на новините от прокуратурата са увеличени. Но е видима и друга промяна и тя се състои в изявата на отношение. При всяко от четирите издания проличава устойчива за периода редакционна политика към държавното обвинение и конкретно към неговия административен ръководител. Умерени в експресиите и оценъчната лексика са изданията „24 часа” и „Труд”. За действията на главния прокурор „Телеграф” избира неприсъщия си език от консултативния регистър като израз на удостоверителен подход към съобщеното от институцията. В тези случаи вестникът отстъпва от разговорния стил и се отдалечава от таблоидните характеристики. В противоположен речеви регистър, с подчертано негативни конотации са заглавията на в. „Сега”. Редакционната политика на аналитичното издание е подчертано критична, като директните оценки са надградени с внушенията на разговорната сатирична експресия. „24 часа” и „Труд” предпочитат умерено експресивния новинарски подход, другите две разглеждани издания са склонни да пренебрегват или да преекспонират своите жанрови характеристики, за да демонстрират отношение към институцията „прокуратура”, като то личи най-ясно при персонализирания подход и оценки към фигурата на главния прокурор.

Заключение

Изследването разкрива разгърната амплитуда на различията в медийните проекции на едно оригинално съдържание през втория разглеждан период. В преобладаващата част от разгледаните журналистически заглавия са изразени директно или чрез експресивни внушения разминаващи се редакционни позиции и оценки. Това може да се възприеме като косвено свидетелство за отражението на актуалния обществено-политически контекст върху редакционната политика на изданията. В същия период в страната вече има разделение по признака привърженици-критици на прокуратурата и главния прокурор. За проследяване на източниците, мотивите и степента на влияние на общия контекст върху институционалната комуникация прокуратура – медии са приложими средствата на политологичния и социологическия анализ. Настоящото изследване достига до извода, че и при четирите медии свободата на интерпретацията не е накърнила достоверността на фактите, които се съобщават. От гледна точка на читателя, надежден ориентир за собствена преценка остава реалната възможност за достъп както до информация от първоизточника на съобщението чрез институционалния сайт, така и до различни медийни визии по едно конкретно събитие. Именно достъпът до повече официални комуникационни платформи е сериозната гаранция, че аудиторията има избор дали да се довери на един информационен източник, или да предпочете коректива на съпоставянето.

Media Reflections of Prosecutorial Press Releases

Irina Garkova
Doctoral student, FJMC

Summary:  This study enquires about the procedure of how official prosecutorial press releases are covered in some of the most widely read national dailies during two different time periods. The main expectation regarding magistrates and journalists, in the context of their independence status, is to be free from external dependencies that would harm their objective professional decision making. The opinion of the influential media towards the prosecution’s work is important for the public image of this state institution and is an indication of trust in its impartiality. Whereas, a litmus test for the objectivity of journalistic opinion is the degree of differences by which individual media recreate an original content. The result of the comparison of the institutional press releases and their media reflections brings to the fore the hypothesis that in the communication process between the state prosecution and the leading publishers, the importance of the socio-political context increases. The influence of external factors puts to a test the fundamental professional principle of independence, declared by both magistrates and journalists.

Keywords: press releases, media reflections, state prosecution, media, communication process, influence, objectivity, principle of independence

Бележки

[1] Независимостта на съдебната власт е сред основополагащите принципи в Конституцията. Спрямо останалите държавни органи има проявление в структурно, функционално отношение и като персонална независимост на отделните магистрати. „Независим” по смисъла на професионалния Кодекс за етично поведение е този магистрат, който при изпълнение на служебните си задължения се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт – публична или частна, вътрешна или външна за съдебната система.” Достъпно на: http://www.vss.justice.bg/page/view/1300

Националните ежедневници „24 часа”, „Труд”, „Сега” са се присъединили към Етичния кодекс на българските медии, с което декларират и своята редационна независимост. Достъпно на: http://mediaethics-bg.org

В. „Телеграф” като част от Българския медиен съюз (от 2012 г.) възприема декларираните от съюза принципи в професионално-етичен кодекс, сред които редакционната независимост. Достъпно на: https://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/profesionalno-etichen-kodeks-na-bulgarskite-medii

[2]”Иконите на „24 часа”, Росен Янков, 18.04.2011 г., Достъпно на : https://www.24chasa.bg/Article/860272

[3] ”Труд, вестникът на българското семейство”, 17.08.2015 г., Достъпно на: https://trud.bg/article-4927246

[4] Цанкова, С. Концепция и характеристики на националните всекидневници „Телеграф”, „24 часа” и „Сега, Медии и обществени комуникации, бр.34 / януари 2018 г., Достъпно на: https://media-journal.info/index.php?p=item&aid=353

[5]”Труд, вестникът на българското семейство”, 17.08.2015 г., Достъпно на: https://trud.bg/article-4927246

[6] Цанкова, С. Концепция и характеристики на националните всекидневници „Телеграф”, „24 часа” и „Сега, Медии и обществени комуникации, бр.34 / януари 2018 г., Достъпно на: https://media-journal.info/index.php?p=item&aid=353

[7] Симеонова, Л. Българските вестници между агонията и ренесанса – нагласи, навици и очаквания на аудиторията, Медии и език. Електронно списание за научни изследвания по медиен език [онлайн], 15.10.2021 г., Достъпно на: http://medialinguistics.com/2021/10/15/newspapers-between-agony-and-renaissance/>

[8] Попова, М. Журналистическата теория, изд. „Фабер”, 2012, с.178

[9] Ефремов, Е. Журналистическото редактиране, изд. „Фабер”, 2017, с.66

[10] Велева, М. Изразяване на оценка и експресия във вестникарските заглавия, Проблеми на българската разговорна реч, кн. 3. Велико Търново, 1995, с.25

[11] Зидарова, В. Преглед на титрологичните практики в новата българска преса, Българска електронна лингвистична библиотека, 2009, Достъпно на: http://belb.info/cat.php?personal=zidarova

[12] Цветкова, М. Всяка комуникация е и манипулация, Медии и обществени комуникации, бр. 3/2009, Достъпно на: https://media-journal.info/?p=item&aid=68

[13] СЕГА. Исторически преглед и редакционна политика, Печат. Вестник за вестника, изд. на Асоциацията на европейските журналисти-България, отг.редактор: д-р Илия Вълков, ноември 2018, Достъпно на: https://printmediareport.aej-bulgaria.org/wp-content/uploads/2018/11/Sega.pdf

[14] Андрей Ляпчев, виден политик от втората половина на 19 и началото на 20 в., е известен с крилата фраза – че трябва да се управлява „Со кротце, со благо и со малце кьотек (бой)”. Според някои изследователи изразът по-скоро му е приписван, но безспорното е, че остава популярен и до днес.

През ноември 2015 г. в изтекли записи на разговори с участието на бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева тя казва, че тогавашният премиер е настоявал пред главния прокурор тя да бъде „опраскана”. Съдържанието на разговора и обществено-политическият контекст не оставят съмнение, че смисълът на глагола е да бъде отстранена, професионално „приключена”, наказана.

[15] Евтимова, А. Има ли разговорност в медийния текст?, Медии и обществени комуникации, бр. 13/април 2012, Достъпно на: . https://media-journal.info/?p=item&aid=194

 Библиография 

Велева, М. Изразяване на оценка и експресия във вестникарските заглавия, Проблеми на българската разговорна реч, кн. 3, Велико Търново, 1995, с.25

Евтимова, А. Има ли разговорност в медийния текст?, Медии и обществени комуникации, бр. 13/април 2012, Достъпно на: . https://media-journal.info/?p=item&aid=194

Ефремов, Е. Журналистическото редактиране, изд. „Фабер”, 2017, с.66

Зидарова, В. Преглед на титрологичните практики в новата българска преса, Българска електронна лингвистична библиотека, 2009, Достъпно на: http://belb.info/cat.php?personal=zidarova

Монова, Т. Думите, които разделят, изд. „Парадокс”, София, 2000

Попова, М. Журналистическата теория, изд. „Фабер”, 2012, с.178

Решение № 11 от 14 ноември 2002 г., конституционно дело № 18/2002 г., съдия-докладчик Неделчо Беронов (Обн., ДВ, бр.110 от 22 ноември 2002 г.), Достъпно на: http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/a000ee20-4ea1-4353-b340-7d16a20cf1fa

СЕГА. Исторически преглед и редакционна политика, Печат. Вестник за вестника, изд. на Асоциацията на европейските журналисти-България, отг.редактор: д-р Илия Вълков, ноември 2018, Достъпно на: https://printmediareport.aej-bulgaria.org/wp-content/uploads/2018/11/Sega.pdf

Симеонова, Л. Българските вестници между агонията и ренесанса – нагласи, навици и очаквания на аудиторията, Медии и език. Електронно списание за научни изследвания по медиен език [онлайн], 15.10.2021 г., Достъпно на: http://medialinguistics.com/2021/10/15/newspapers-between-agony-and-renaissance/>

Цанкова, С. Концепция и характеристики на националните всекидневници „Телеграф”, „24 часа” и „Сега, Медии и обществени комуникации, бр.34 / януари 2018 г., Достъпно на: https://media-journal.info/index.php?p=item&aid=353

Цветкова, М. Всяка комуникация е и манипулация, Медии и обществени комуникации, бр. 3/2009, Достъпно на: https://media-journal.info/?p=item&aid=68

Янков, Р. Иконите на „24 часа”, www.24chasa.bg, 18.04.2011 г., Достъпно на : https://www.24chasa.bg/Article/860272