Визуалната комуникация в журналистическия дискурс на рамкираното послание

Йотка Панчева
Докторант, ФЖМК

Рамкирането е важна концепция в комуникациите, която отдавна излезе от рамките на социологията и социалните науки. Статията предлага интердисциплинарен поглед върху анализа на рамката, като изследва приложението на фигуративния език и визуалната комуникация при изграждането на лингвистично и концептуално съдържание в рамкираните новини. Фигуративното рамкиране е нова теоретична перспектива в теорията на рамкирането, според която метафората, хиперболата и иронията са често използвани фигури на речта при оформянето на публичния дискурс и в журналистиката. Целта зад приложението им е аргументиране, провокиране, атакуване или осмиване на смислови системи и аргументативни структури. Резултатите от изследването на статия-образец на информационния регистър в медийния дискурс потвърдиха поставената хипотеза, че фигуративното рамкиране може да бъде изразено целенасочено и едновременно чрез текстуалната и визуалната комуникация в една и съща статия и това да подсили въздействието, мислите и поведението на аудиторията в определена насока. С предложения поглед над рамкирането се цели да се допринесе към методологиите на мултимодалното рамкиране като медийна комуникация. Получените резултати отварят широко поле за последващи изследвания (на български и други езици), които да потвърдят или опровергаят достигнатите изводи тук, и с това да се разшири парадигмата на рамкирането.

Ключови думи: анализ на рамката, визуално рамкиране, визуална комуникация, фигуративен език, стилистика, реторика, мултимодална комуникация, медийна грамотност

Въведение

Теорията на рамкирането[1] е съвременна и популярна парадигма, развиваща се от 70-те на 20 век, която е актуална и приложима в социологията и масовите комуникации, конкретно при въздействието, оформянето на мнението и промяната на поведението на масовата общественост.

Рамкирането е основен инструмент на традиционните медии в поднасянето на новини. Дефинирано като „централна организираща идея или сюжет, носещ значение“[2], рамкирането е „стратегия за конструиране и обработване на новините“[3] по начин, който отразява и се сработва със споделените вярвания, значения и истории на предназначената аудитория.

Анализите на медийните рамки се фокусират върху внимателния подбор на „думите, изображенията, фразите и стиловете на представяне“[4], които комуникаторите използват, когато предават информацията на адресатите. Това доближава концепцията на рамкирането с тези на реториката, стилистиката, лингвистиката, визуалната комуникация и др.

Рамкираното послание постига създаването и изграждането на социална конструкция на социален феномен, в резултат на което аудиторията е повлияна как да възприеме, изгради мнение и реагира на посланието на новината[5]. В този смисъл друго популярно в литературата определение на рамкирането е, че то представлява „селектирането на избрани аспекти на възприемана реалност и превръщането им в по-открояващи се фактори в комуникационния текст, по такъв начин, че да бъде насърчена определена дефиниция на проблема, причинно-следствена интерпретация, морална оценка, и/или препоръка за разрешаване на описания проблем“[6]. От това определение изследователите дефинират двата елемента, присъщи на рамкирането: (1) лингвистичното пакетиране на текста – рамкиращи инструменти, които са „ясно доловимите елементи в текста или специфични лингвистични структури като например метафорите“[7] и (2) концептуалното съдържание на рамката[8]– инструменти на аргументацията и разсъждението, които са латентната информация в текста, чрез която се внушава проблема, причината, оценката и решението му.

Обект на статията представлява приложението на фигуративния език при изграждането на лингвистичното и концептуалното съдържание в рамкираните новини. Фигурите на речта – метафора, хипербола и ирония – са важни при оформянето на публичния дискурс и много често се използват в журналистиката с цел аргументиране, провокиране, атакуване или осмиване на смислови системи и аргументативни структури.

Едва от скоро изследователите разглеждат фигуративния език самостоятелно като вид рамкиране и разшириха теоретичната перспектива с термина „фигуративно рамкиране“[9]. С това те твърдят, че фигуративните рамки могат да повишат вниманието и важността на дадена тема, сравнено с нефигуративните рамки. Също така те са по-запомнящи се и впечатляващи от буквалния изказ и особено полезни при изясняването на сложни теми, хвърлянето на светлина над даден проблем или предлагането на креативен поглед над дадена тема[10] [11] [12]. Фигуративните рамки по-интензивно влияят на релевантността на журналистическото съобщение като подсилват, поддържат, компрометират или атакуват съществуваща социална рамка или рамката на опонентната страна на разглеждания проблем[13].

Освен това се твърди, че сложните фигуративни рамки[14][15] биха създали още по-силен и реторично по-трудно опровергаем образ в сравнение с единичните фигуративни рамки, с което също в още по-голяма степен повишават вниманието и важността на темата (отколкото единичните фигури).

Новаторският принос и поставена хипотеза пред изследването на статията е предположението, че фигуративното рамкиране може да бъде изразено целенасочено и едновременно чрез текстуалната и визуалната комуникация в една и съща статия и това да подсили въздействието, мислите и поведението на аудиторията в определена насока.

В журналистическия дискурс съществува система от регистри – наративни, дескриптивни, информационни, интерпретативни, убеждаващи, забавляващи, моралистични, експресивни, предписателни, спекулативни, фактуални, фикционални, епистемологични и др. регистри[16]. Рамкираното послание може да бъде предадено във всеки един регистър. Това се определя според доминантната ситуационна характеристика на комуникативните цели[17], които могат да бъдат следните:

1. Общи цели: да опише, разкаже, информира, обясни, изложи, убеди, забавлява, поучи, се разкрие;
2. Специфични цели: да обобщи информация от различни източници, да опише методи, да представи нови научни открития, да поучи морално чрез лична история;
3. Фактуалност: факти, мнения, спекулации, въображаеми истории;
4. Позоваване на източници: обоснована епистемологично, чрез нагласи, публично неоповестена позиция.

Методи на изследване

Това изследване анализира образец на информационния регистър в медийния дискурс. Статията е от 06.01.2022г., публикувана във вестник „24 часа“, със заглавието „Светът се пита: Болен ли е Джокович? (Обзор)“[18]. Структурата на текста следва принципа на обърната пирамида – широко горе стои, това което се случва, и защо има значение, последвано от подробностите[19]. Типологията на рамката се води от дедуктивния подход и индентифицира стандартните рамки при анализа на рамките: (1) рамка на конфликта/проблема; (2) рамка на приписване на отговорността; (3) рамка на икономическите последици и/или моралната оценка; и (4) рамка на човешките интереси[20] [21] [22] [23].

За изследването първо бе направен сравнителен анализ на общото текстово рамкиране (според традиционния анализ на рамката – горе-описаната типология на рамката) с използваното фигуративно рамкиране в статията. Търсеше се да се потвърди или отхвърли припокриването на лингвистичтите и концептуални елементи на рамката.

След това за проверка на поставената хипотеза, бе направен сравнителен анализ на фигуративните текстови рамки с визуалните рамки на главната фотография на статията. За да бъде изпълнено това, бе приложена втора методология, която анализира визуалното рамкиране през теориите и инструментите на визуалната комуникация на четири различни нива[24]. Този метод, сравнен с други стратегии на анализиране на визуалните рамки, допринася за един задълбочен и всеобхватен анализ на посланието на изображенията. Изследваните четири нива на рамкираните изображения са следните:

• като денотативни системи – отговаря на въпроса „Кой или какво е изобразено?“ според концепцията за денотацията на Барт[25] [26] и „първичната / естествената тематика“[27] на изобразеното според Пановски;
• като стилистични-семиотични системи – това се отнася до начина на прилагане на стилистичните конвенции и технически трансформации в репрезентацията през теориите на визуалната комуникация. Тук се изследват променливи на категориите (групите) и темите, произлизащи от организацията и фокуса на визуалното поле; визуалната интиртекстуалност; заглавия, надписи и други текстови описания, придружаващи визуализацията; променливи на социалната дистанция[28] и поведението на участниците[29] [30] един към друг и към публиката; променливи на визуална модалност (цветове, тоналност, дълбочина, детайли на репрезентация); променливи на стила на изобразяване[31] (ракурс на камерата – позиция и отстояние; изрязване на кадъра; доминантен аспект или фокус на изображението) и др.;
• като конотативни системи – търсят се отговорите на въпросите „Какви идеи и концепции са прикрепени към денотативното ниво на изображението?“[32] [33], също „Какви знаци (иконични, индексални, символни) присъстват във визуалното поле? Каква е тяхната интерпретация спрямо аудиторията?“ И последно „Използвани ли са визуални метафори?“;
• като идеологически репрезентации – „Какви интереси обслужва визуализацията? Чии гласове се чуват? Какви идеи доминират?“ Какво идеологическо значение очертава изображението чрез символите и стилистичните инструменти?[34] [35] Какви са измеримите икономически и политически интереси или такива от културната, емоционалната и психологическата сфера, и по какъв начин тези отношения фигурират във феномена на зависимост (подвластност)[36]?

Резултати

Първо бе направен анализ на общото текстово (буквално) рамкиране и бяха открити 12 броя рамки, засягащи в различна степен четирите стандартни рамки при традиционния анализ на рамките (фиг. 2). Преобладаващ брой са засягащите рамката на икономическите последици и/или моралната оценка – 5 бр., докато останалите почти по равно си поделят останалите 7 бр.

След това бяха анализирани фигуративните рамки като (1) лингвистични видове фигури на речта и (2) концептуално съдържание спрямо четирите стандартни рамки при традиционния анализ на рамките (фиг. 1 и фиг. 2). Резултатите показаха наличието на общо 41 бр. фигуративни рамки, от които с превес е метафората като самостоятелна фигура – 15 бр., следвана от сложната фигуративна рамка метафора+хипербола – 11 бр. Иронията е третата най-често използвана рамка за предаване на послание – 6 бр.

Впечатление прави преобладаващия и тук брой на засягащите рамката на икономическите последици и/или моралната оценка – 16 бр., и това че останалите също почти по равно си поделят останалите фигурни рамки.

Фиг. 1

Фиг. 2

На трето място бе извършен визуален анализ на рамката на главното изображение в статията и бяха извлечени визуалните, реторичните и семиотични кодове, които имплицитно предават концептуалното послание на новината. Накрая последва сравнителен анализ с получените кодове и резултатите от анализа на вербалните фигуративни рамки.

Дискусия

Метафорите са съпоставяния между два различни обекта, което означава, че информацията от характеристики на единия са прехвърлени на целевия обект[37].  Убедителната сила на тази лингвистична и реторична фигура е доказана в мета-анализ, показващ как метафорите са много убедителни при въздействие върху публиката[38]. В статията тук това е най-използваната фигура (36,5%). Концептуалният смисъл на метафорите най-често участва в контекста на описване на рамката на проблема, представайки го за немаловажен за вниманието на публиката (напр. още с подзаглавието „Парашутът на Новак Джокович този път може и да не се отвори“; „виден борец за правата на играчите“; „Експериментът, който се опитва да направи с австралийските власти, обаче май ще му струва скъпо.“ и др.). Докато рамката на играта/спорта е обща референтна рамка от „спортния журналистически дискурс“[39], особено в спортните теми, тя е мета-рамка с под-рамки (видовете спорт), които допълнително осветяват концептуалното послание. В статията Джокович е рамкиран по няколко различни начина (водач – 2 пъти, борец – 3 пъти, парашутист, играещ по ръба/екстремен спортист), което го представя в желаната и целенасочена светлина.

Хиперболата, свързана с изключително преувеличение в описанието на нещо, е използвана най-много при рамката на икономическите последици и/или моралната оценка, което е акцентната рамка в статията. Изследвания показват как често повтаряните хиперболи, правят преувеличената тема да влезе в публичния дебат по по-силен и запомнящ се начин от случаите на обясняване на същия проблем, но без хиперболизиране. Те са мощно средство на реториката в убеждаването на публиката в съществуването, значимостта и неизбежността на някаква заплаха (например терористични заплахи)[40]. Комбинацията метафора+хипербола подсилва още повече този ефект и тази фигуративна рамка заема сериозния дял от 27% в статията. Насищане на тази рамка се случва при определянето на икономическите последици и/или моралната оценка и рамката на човешките интереси. Примери са: „Днес той може да е в затвора, утре може да е в окови, …; цяла Сърбия е с него и че нашите власти вземат всички мерки, за да спрат тормоза на най-добрия тенисист в света“. Чрез този похват дискурса се ограничава в поддържане на негативната страна на проблема и се влияе на аудиторията[41].

Иронията, която се използва за атакуване или подсилване на вече установено отношение, в журналистиката се използва и за повдигане на интерес или провокиране на перспективата на темата. В статията тази фигура е използвана най-много при рамката на приписване на отговорността (Защо и как се е стигнало до въпросния проблем с тенисиста). Примери: „Джокович се похвали, че е получил специално разрешение да играе, без да се е боцкал“; „без право да си показва носа навън“.

От анализа на рамките на главната фотография се откроиха визуалните, реторичните и семиотични кодове при предаването на концептуалното послание. Резултатите от последвалия сравнителен анализ на фигуративните текстови рамки с визуалните рамки потвърдиха поставената хипотеза, че фигуративното рамкиране може да бъде изразено целенасочено и едновременно чрез текстуалната и визуалната комуникация в една и съща статия и това да подсили въздействието, мислите и поведението на аудиторията в определена насока.

Спецификата на визуалния език и граматика заедно с имплицитният им маниер на предаване на послания не позволява отброяването и подреждането в категории (както при вербалния текст) на единичните обекти и елементи на изробразеното. Затова следват изводите от четиристепенния визуален анализ:

Първо ниво: Снимката показва в детайли лицето на Джокович, посрещащ или току що връщащ топката към своя опонент. Невербалната комуникация на изражението на лицето му изразява концентрация и амбиция за победа. Визуалното поле е изпълнено от неговото лице, но е рязко прекъснато от контрастиращата на черния фон летяща жълто-зелена топка за тенис и ракетата. Изображението предава обща рамка на „жажда за победа“, в която зрителят е изключително пряк наблюдател. Изплуват темите на спортен двубой и битка за победа.

Второ ниво: Снимката е в близък план и се откроява с очевидна липса на обработка (например липса на изкуствено осветление, предварителни аранжировки или организация на кадъра). Това е характеристика на фотожурналистиката при предаване на преки доказателства към отразяваните събития. Криволинейната композиция свързва с мисловна крива линия лицето на спортиста с ракетата за тенис и топката. Въпреки контрастността на цвета на летящата топка с тъмния фон, вниманието на зрителя е обвзето от остро вперения поглед на тенисиста в някой/нещо извън кадъра на снимката. Този директен, концентриран поглед внася наративната дименция на изображението – нещо се случва извън хванатото пространство и момента на кадъра, но което е все пак загатнато. Анализирано през правилата на третините, фокусът на снимката са очите на Джокович и второстепенно – топката за тенис. Нормалният ракурс на камерата поставя зрителя в обективна позиция над случващото се и на равнопоставени отношения с главния герой. Невербалното изражение на лицето му изразява концентрацията и жаждата за победа – основни признаци са вперения остър поглед и отворените присвити устни. Близкият план поставя зрителя във физическа близост с тенисиста. Той е поставен „лице в лице“ с него, но е само обикновен наблюдател на случващото се, защото липсва осъществен зрителен контакт. Дълбочината на полето е дълбока и ясно показва линиите и детайлите на обектите в изображението.

Ниво 3: Голяма част от заряда на фотографията идва от близкото съпоставяне на летящата жълто-зелена топка и посрещатата я ракета. Динамиката и напрежението в снимката допълнително са максимализирани от диагоналните линии, образувани от позицията на лицето на тенисиста и посоката на формата на ракетата. Асиметричността на композицията предава конфликта на визуалното поле, подчертавайки активността, бързината на действие и повишеното внимание. За аудиторията яркият жълто-зелен цвят на топката конотативно се свързва със свръх-критика, емоционална студенина, страх, измама, нетърпение, егоизъм, песимизъм. Това подчертава основният проблем, въпроса още в заглавието на статията „Светът се пита: Болен ли е Джокович?“. Допълнителна символна концепция, която също може да бъде прикрепена към денотативното ниво на топката за тенис, е приликата й с жълтия цвят на светофар и аналогията с „жълтия картон“ от футбола и други спортове. И в двата случая посланието носи смисъл на „внимание / санкциониране / изчакване“ на решение (в случая сериозността на нарушението на правилата на Джокович и изчакването на решението от страна на австралийските власти). От друга страна синият цвят на екипа му е носител на амбивалентни символични значения като мъжество, лоялност, честност, доверие, отговорност, упоритост и решителност, но и консерватизъм, слабост, безличност, студенина и дори неприязън. Както топката и ракетата, така и тези два цвята (жълтия и синия) са концептуално съпоставени и създават атракция на вниманието, внушение за наличен конфликт. От семиотична перспектива вертикалната и хоризонтална ос, разделящи изображението, внушават допълнителни тълкувания на новината, които заедно с горе-споменатите внушения оформят рамкирано визуално послание. Например топката (проблема, който Джокович отблъсква) е позиционирана в лявата долна половина на снимката. Това е проблемът, възникнал от неговата дързост да не спази общите за всички участници в турнира правила. Той е миналото (лява страна). Очите му са в центъра на кадъра (настоящето), а погледът му гледа в посоката на топката (проблемът от близкото минало, настигащ го в настоящето). Логото на ракетата, изразява крокодил (обитаващ страни от южното полукълбо като Австралия, където е мястото на събитието). То се намира в дясната страна на изображението – развитието на проблема или бъдещето, което е в ръцете на австралийската власт, изплуваща както крокодила от водата, за да порази набелязаната плячка. В същото време е възможно и семиотичното тълкуване – топката (проблема) е пагубен, застрашаващ елемент, идващ от негативната, тъмна и губеща, лява и по-скоро долна страна. Джокович, който гледа отвисоко на топката/проблема и е всевиждащ, като че ли знае какво прави и има решение за излизане от ситуацията,  посреща с ракетата си от дясно, страната на правдата и победата.

Ниво 4: Целта на това ниво е да се проникне в идеологическата тежест на цялостта на изображението, особено в процеса на изграждане на комплексния фотографски код от отделните части. Тази снимка е още едно попълнение към архива от изображения, подпомагащи конструирането на образа на обожествените спортисти като егоцентрични, вманиачени в жаждата за победа личности, за които не важат правила, граници, и които не признават авторитети, колеги, фенове. Конструиран е образ на лидерите в спорта, който ги лишава от тяхната човечност и отдаденост.

Анализът на визуалното рамкиране открои кодовете, съвпадащи с концептуалното тълкуване на използваните фигуративни рамки в статията. С избирането на точно този кадър от многото налични посланието на вербалния текст и фигури е подкрепено, допълнено и акцентирано. Тематично визуалните кодове комуникират повечето от фигуративните рамки в текста, отнасящи се до (1) рамката на конфликта/проблема, (2) рамката на приписване на отговорността и (4) рамката на човешките интереси. Впечатление прави липсата на визуални кодове, засягащи третата – рамката на икономическите последици и/или моралната оценка. Тази тема е трудна за изразяване и предаване чрез изображения и е типичен проблем във визуалната комуникация при предаване на цялостния смисъл. Причинно-следствените връзки са атрибут, често представляващ предизвикателство[42] при идентифицирането на рамки от тази модалност. Затова самостоятелно стоящото изображение не би дало акуратна информация, но в комбинация с вербалния текст, то подкрепя и подсилва посланието на статията.

Заключение

Днес теорията на рамкирането е актуална и излязла от рамките на социологията и социалните науки парадигма. Тя се превърна в интердисциплинарна тема на изследване и нейното дефиниране и методологии представляват сериозен дебат – например предложените тук концепции, разглеждащи фигуративното рамкиране като част от мета-теорията на рамкирането и визуалното рамкиране като начин на комуникация и предаване на смисъл, отразяващ посланията на вербалните фигури на речта.

С предложения поглед над рамкирането се цели да се допринесе към методологиите на мултимодалното рамкиране като медийна комуникация. Изследването тук е опит за анализ на рамките чрез лингвистичните фигури, които са пренебрегнато богатство от послания и въздействия, както и изобилието от инструменти за предаването им. Получените резултати отварят широко поле за последващи изследвания (на български и други езици), които да потвърдят или опровергаят достигнатите изводи тук, и с това да се разшири парадигмата на рамкирането.

Статията не претендира и не коментира степента на тежест на трите вида рамкиране спрямо станалите в процеса на предаване на послание и въздействие върху мисленето на аудиторията. Разбирането на този отговор би бил много полезен и би се получил отново след повече изследвания на този предмет. Заключението от това изследване е, че заедно визуалното и двете вербални рамкирания оформят общата целенасочена картина за събитието и тълкуването й пред аудиторията, работейки в синергия.

The visual communication and linguistic figures of metaphor, hyperbole and irony in the journalistic discourse of the framed message

Yotka Pancheva
Doctoral student, FJMC

Summary: Framing is an important concept in communications that has long gone beyond sociology and the social sciences. The article offers an interdisciplinary view on the frame analysis, by exploring the application of figurative language and visual communication in the construction of linguistic and conceptual content in framed news. Figurative framing is a new theoretical perspective in framing theory, according to which metaphor, hyperbole and irony are often used figures of speech in shaping public discourse and in journalism. The purpose behind their application is to argue, provoke, attack or ridicule semantic systems and argumentative structures. The results of the study of a sample article from the information register in the media discourse confirmed the hypothesis that figurative framing can be expressed purposefully and simultaneously through textual and visual communication in the same article and to enhance the impact, thoughts and behavior of the audience in a certain direction. The proposed view on framing aims to contribute to the methodologies of multimodal framing as a media communication. The obtained results open a wide field for further research (in Bulgarian and other languages), which will confirm or disprove the conclusions reached here, and thus expand the paradigm of framing.

Keywords: framing analysis, visual framing, visual communication, figurative language, stylistics, rhetoric, multimodal communication, media literacy

Литература

ВЪЛКАНОВА, Веселина. Графичен дизайн. Нови оформителски концепции на всекидневника. София, 2007.
VALKANOVA, Veselina. Graphic design. New design concepts of the daily. Sofia, 2007.

ВЪЛКАНОВА, Веселина. Дизайн на вестника. Традиционни, хибридни и онлайн емисии на пресата. София, 2008.
VALKANOVA, Veselina. Newspaper design. Traditional, hybrid and online press feeds. Sofia, 2008.

ВЪЛКАНОВА, Веселина. Медиен дизайн. София, 2013.
VALKANOVA, Veselina. Media design. Sofia, 2013.

ДЕРМЕНДЖИЕВА, Г. Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012

DERMENDZHIEVA, G. Online Journalism. Media in the Digital World. Sofia: UP „St. Kliment Ohridski“, 2012

ЕФТИМОВА, Андреана. Регистри в журналистическия дискурс. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 2018

EFTIMOVA, A. Registers in journalistic discourse Sofia: UP „St. Kliment Ohridski“. 2018

BARTHES, R. Mythologies. London: Paladin. 1973.

BARTHES, R. Image-Music-Text. London: Fontana Press, 1977.

BELL, P. Content analysis of visual images.  T. Leeuwen & C. Jewitt (Eds.), Handbook of visual analysis. Thousand Oaks, CA: Sage Publications. 2001, 10-34, https://doi.org/10.4135/9780857020062.n2

BOCK M. A. Theorising visual framing: contingency, materiality and ideology, Visual Studies, 2020, 35:1, 1-12, DOI: 10.1080/1472586X.2020.1715244

BURGERS, Christian & Konijn, Elly & Steen, Gerard. Figurative Framing: Shaping Public Discourse Through Metaphor, Hyperbole, and Irony. Communication Theory. 2016, 26. 410-430. 10.1111/comt.12096.

DE VREESE, C.H. News framing: Theory and typology. Information Design Journal & Document Design, 2005, (13)1.

DRUCKMAN, J.N. The Implications of Framing Effects for Citizen Competence. Political Behavior. 2001, 23 (3).

ENTMAN, R. M. Framing: Towards clarification of a fractured paradigm. Journal of Communication, 1993, 43 (4).

GAMSON, W. A., & Modigliani, A. The changing culture of affirmative action. In R. G. Braungart & M. M. Braungart (Eds.), Research in political sociology, 1987, 3, 137-177.

GEISE, S., & Baden, C. Putting the Image Back Into the Frame: Modeling the Linkage Between Visual Communication and Frame‐Processing Theory. Communication Theory, 2014, 25(1), 46-69. DOI: 10.1111/comt.12048.

GEISE, S. Visual framing. The International Encyclopedia of Media Effects, Wiley, 2017, DOI:10.1002/9781118783764.wbieme0120

GIORA, R. On our mind: Salience, context, and figurative language. Oxford, England: Oxford University Press. 2003

GOFFMAN, E. Gender: Advertisements. London: MacMillan. 1979.

GRABER, D. A. Say It with Pictures. The Annals of the American Academy of Political and Social Science, 1996, 546, 85–96. http://www.jstor.org/stable/1048172

JORIS,W., d’Haenens, L., & Van Gorp, B. The euro crisis in metaphors and frames: Focus on the press in the Low Countries. European Journal of Communication, 2014, 29(5).

JOSEPHSON, S., Kelly, J.D., & Smith, K. (Eds.). Handbook of Visual Communication: Theory, Methods, and Media (1st ed.). Routledge. 2020, https://doi.org/10.4324/9780429491115

KITZINGER, Jenny. Framing and frame analysis; Devereux, Eoin ed. Media Studies: Key Issues and Debates, London: Sage, 2007.

KRESS, G., & van Leeuwen, T. Reading images: The grammar of visual design. London: Routledge. 1996.

LAKOFF, G., & Johnson, M. (1980/2003). Metaphors we live by. Chicago, IL:TheUniversity of Chicago Press.

LISTER, M., & Wells, L. Seeing beyond belief: Cultural studies as an approach to analyzing the visual. T. Leeuwen & C. Jewitt (Eds.), Handbook of visual analysis. Thousand Oaks, CA: Sage Publications. 2001, 61-91.

MATTHES, J., & Kohring, M. The content analysis of media frames: Toward improving reliability and validity. Journal of Communication, 2008, 58, 258–279,  DOI: 10.1111/j.1460-2466.2008.00384.x

MOERNAUT, R., Mast, J. & Pauwels, L. Visual and multimodal framing analysis. The sage handbook of visual research methods. SAGE Publications, 2020, 484-499, https://www.doi.org/10.4135/9781526417015

PAN Z. & Kosicki, G. M. Framing analysis: An approach to news discourse. Political Communication, 1993, 10.

PANOFSKY, E. Meaning in the visual arts. Harmondsworth: Penguin. 1970, p. 53.

PEHLIVAN, E., & Berthon, P. Hugh Jidette or huge debt: Questioning US fiscal policy using caricature and irony. Journal of Public Affairs, 2011, 11(3)

RODRIGUEZ L. & Dimitrova D. The levels of visual framing, Journal of Visual Literacy, 2011, 30:1, 48-65, DOI: 10.1080/23796529.2011.11674684

SCHAPIRO, M. Words, script, and pictures: Semiotics of visual language. New York: George Braziller. 1996.

SCHEUFELE, D.A. Framing as a theory of media effects. Journal of Communication Winter 1999, 103 – 122.

SEMETKO, H.A. & Valkenburg, P.M. Framing European politics: A content analysis  of  press  and  television  news.  Journal  of  Communication, 2000,  50(2): 93 – 109.

SOPORY, P., & Dillard, J. P. The persuasive effects of metaphor: A meta-analysis. Human Communication Research, 2002, 28(3), 382–419. doi:10.1111/j.1468-2958.2002.tb00813.x.

Бележки

[1] ENTMAN, R. M. Framing: Towards clarification of a fractured paradigm. Journal of Communication, 1993, 43 (4): 51-58.

[2] GAMSON, W. A., & Modigliani, A. The changing culture of affirmative action. In R. G. Braungart & M. M. Braungart (Eds.), Research in political sociology, Greenwich, CT: JAI Press, 1987, 3, 137-177.

[3] PAN Z. & Kosicki, G. M. Framing analysis: An approach to news discourse. Political Communication, 1993, 10, 55-75.

[4] DRUCKMAN, J.N. The Implications of Framing Effects for Citizen Competence. Political Behavior. 2001, 23 (3): 225–256.

[5] KITZINGER, Jenny. Framing and frame analysis; Devereux, Eoin ed. Media Studies: Key Issues and Debates, London: Sage, 2007, 134-161.

[6] ENTMAN, R. M. Framing: Towards clarification of a fractured paradigm. Journal of Communication, 1993, 43 (4): 53.

[7] JORIS,W., d’Haenens, L., & Van Gorp, B. The euro crisis in metaphors and frames: Focus on the press in the Low Countries. European Journal of Communication, 2014, 29(5), 608–617. doi:10.1177/0267323114538852.

[8] BURGERS, Christian & Konijn, Elly & Steen, Gerard. Figurative Framing: Shaping Public Discourse Through Metaphor, Hyperbole, and Irony. Communication Theory. 2016, 26. 410-430. 10.1111/comt.12096.

[9] Пак там.

[10] Пак там.

[11] GIORA, R. On our mind: Salience, context, and figurative language. Oxford, England: Oxford University Press. 2003

[12] PEHLIVAN, E., & Berthon, P. Hugh Jidette or huge debt: Questioning US fiscal policy using caricature and irony. Journal of Public Affairs, 2011, 11(3), 168–173. doi:10.1002/pa.399.

[13] BURGERS, Christian & Konijn, Elly & Steen, Gerard. Figurative Framing: Shaping Public Discourse Through Metaphor, Hyperbole, and Irony. Communication Theory. 2016, 26. 410-430. 10.1111/comt.12096.

[14] Пак там.

[15] Единични фигуративни рамки са самостоятелната употреба на метафора, хипербола или ирония. Например: усилията им дадоха плод; тогава се зароди идеята за …; данъчно облекчение

Сложни фигуративни рамки са съчетанията метафора-хипербола, метафора-ирония, хипербола-ирония и др. Например: феновете чакаха звездата от векове; посрещна го цунами от аплодисменти.
Всички съчетания могат да се видят в следната графика: https://www.researchgate.net/profile/Elly-Konijn/publication/299626241/figure/fig1/AS:347409877094400@1459840377621/llustration-of-types-of-figurative-frames-and-examples-based-on-one-base-message-The.png, посетено на 22.02.2022г.

[16] ЕФТИМОВА, Андреана. Регистри в журналистическия дискурс. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 2018

[17] Пак там, стр. 150

[18] https://www.24chasa.bg/sport/article/10591884, посетено на 22.02.2022г.

[19] ДЕРМЕНДЖИЕВА, Г. Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, 633.

[20] ENTMAN, R. M. Framing: Towards clarification of a fractured paradigm. Journal of Communication, 1993, 43 (4): 51-58.

[21] SCHEUFELE, D.A. Framing as a theory of media effects. Journal of Communication, Winter 1999, 103 – 122.

[22] SEMETKO, H.A. & Valkenburg, P.M. Framing European politics: A content analysis  of  press  and  television  news.  Journal  of  Communication, 2000,  50(2): 93 – 109.

[23] DE VREESE, C.H. News framing: Theory and typology. Information Design Journal & Document Design, 2005, (13)1.

[24] RODRIGUEZ L. & Dimitrova D.  The levels of visual framing, Journal of Visual Literacy, 2011, 30:1, 48-65.

[25] BARTHES, R. Mythologies. London: Paladin. 1973.

[26] BARTHES, R. Image-Music-Text. London: Fontana Press, 1977.

[27] PANOFSKY, E. Meaning in the visual arts. Harmondsworth: Penguin. 1970, 53.

[28] BELL, P. Content analysis of visual images.  T. Leeuwen & C. Jewitt (Eds.), Handbook of visual analysis. Thousand Oaks, CA: Sage Publications. 2001, 10-34.

[29] KRESS, G., & van Leeuwen, T. Reading images: The grammar of visual design. London: Routledge. 1996.

[30] GOFFMAN, E. Gender: Advertisements. London: MacMillan. 1979.

[31] LISTER, M., & Wells, L. Seeing beyond belief: Cultural studies as an approach to analyzing the visual. T. Leeuwen & C. Jewitt (Eds.), Handbook of visual analysis. Thousand Oaks, CA: Sage Publications. 2001, 61-91.

[32] SCHAPIRO, M. Words, script, and pictures: Semiotics of visual language. New York: George Braziller. 1996.

[33] PANOFSKY, E. Meaning in the visual arts. Harmondsworth: Penguin. 1970.

[34] BARTHES, R. Image-Music-Text. London: Fontana Press, 1977.

[35] PANOFSKY, E. Meaning in the visual arts. Harmondsworth: Penguin. 1970.

[36] RODRIGUEZ L. & Dimitrova D. The levels of visual framing, Journal of Visual Literacy, 2011, 30:1, 48-65.

[37] LAKOFF, G., & Johnson, M. Metaphors we live by. Chicago, IL:TheUniversity of Chicago Press. 1980/2003

[38] SOPORY, P., & Dillard, J. P. The persuasive effects of metaphor: A meta-analysis. Human Communication Research, 2002, 28(3), 382–419. doi:10.1111/j.1468-2958.2002.tb00813.x.

[39] ЕФТИМОВА, Андреана. Регистри в журналистическия дискурс. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 2018, 181-189.

[40] BURGERS, Christian & Konijn, Elly & Steen, Gerard. Figurative Framing: Shaping Public Discourse Through Metaphor, Hyperbole, and Irony. Communication Theory. 2016, 26. 410-430. 10.1111/comt.12096.

[41] (Тенисистът в случая е в хотел.)

[42] ВЪЛКАНОВА, Веселина. Медиен дизайн. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2013, 213-228