За изминатия път от дистанцията на времето

Проф. Михаил Минков* (1928-2007)

Във връзка с честването на 40-годишнината от основаването на Факултета по журналистика и масова комуникация преподаватели от профил „Телевизия” подготвят научното издание „Телевизията – академични предизвикателства и перспективи” Текстовете от сборника ще бъдат помествани първоначално онлайн на Newmedia21.eu. Изданието включва публикации, свързани с историята на Катедрата, както и текстове по актуални проблеми на съвременната телевизионна среда. Публикацията се реализира с финансовата подкрепа и в рамките на проект 51/08.05.2014 на НИС на СУ „Св. Климент Охридски” „45 години профил „Телевизия” – образование на границата на две столетия” с ръководител доц. д-р Поля Иванова.  Поредицата започва с І ЧАСТ: ТЕЛЕВИЗИОННОТО ОБРАЗОВАНИЕ – МЕДИЙНА ПАМЕТ И ПЕРСПЕКТИВИ НА РАЗВИТИЕ. Началото е на размислите на основателя на Катедрата „Радио и телевизия” и пръв неин ръководител проф. Михаил Минков, които той предоставя през 2001 г. по инициатива на тогавашната ръководителка на Катедрата доц. д-р Лилия Райчева.

Мисля, че всичко започна с обявения през есента на 1959 г. от Филологическия факултет на Университета конкурс за преподавател по „Радио- и телевизионна журналистика” към Катедрата по журналистика. За него научих от един колега в Радио София, където работех, който ме попита: „Защо не опиташ?” Признавам, че никога не бях мислил за такава възможност, но този въпрос ме заинтригува и пробуди интерес. Вярно бе, че тогава вече имах над десет години натрупан опит в журналистиката и то – главно в радиото. Публикувал бях и някои материали по проблеми на радиопредаванията и радиопрограмата. Наученото, направеното от мен през този период като журналист, като репортер и редактор, като автор на радио- и телевизионни предавания, ми позволи да опозная добре спецификата и технологията на производствено-творческия процес в тези медии и това ми даде кураж да участвам в конкурса.
През пролетта на 1960 г. имах честта да бъда избран за преподавател и трябваше да започна с лекциите още през летния семестър на учебната 1960/61 г. т. е. – веднага! Според действащия учебен план новата дисциплина бе включена да се изучава в рамките на два семестъра – шести и седми, след първите две години, когато студентите имат вече основната си подготовка по специалността в печата. Тогава те можеха да се запознаят и с особеностите и специфичните изисквания на радиото и телевизията като журналистически средства за масова информация.
Занятията започнах едновременно със студентите от два курса – тези от редовния трети курс и абсолвентите от четвърти курс – за да изучат и те преди предстоящото им дипломиране новата дисциплина, която нарекох „Увод в радио и телевизионната журналистика”.
И за мен тази работа беше едно ново предизвикателство, с което трябваше да се справя достойно. Не крия, че в началото не ми беше лесно да съчетая напрегнатото динамично всекидневие на журналиста с особеностите и характера на научно-преподавателския труд. Постепенно, обаче, той ме увлече с неповторимата атмосфера на университетските аудитории, със занятията със студентите, с техния заразяващ младежки ентусиазъм и любознателност. Това засили вниманието ми и интересът ми към новото поприще, затвърди и стимулира решението ми за реализация в тази нова област. С течение на времето тя стана основна за мен. За това ми помогнаха и колегите – преподаватели в Катедрата, които не бяха много – само пет-шест души. Повечето от тях бяха също като мен – едновременно и действащи журналисти в печата. Особено много дължа на отношението към нас на основателите на специалността – на ръководителя на Катедрата по журналистика проф. Стефан Станчев и на проф. Георги Боршуков, които не само с богатия си жизнен и професионален опит ни въвеждаха в новата ни работа и ни възпитаваха в академичния дух, но бяха истински образци на университетски учени – от тези, които оставят трайни следи сред поколения преподаватели и студенти.
Изучаването на новата учебна дисциплина предизвика голям интерес. При първите лекции даже често идваха като слушатели и студенти от другите специалности на Филологическия факултет, а още през следващата учебна 1961/62 г. бяха защитени и първите работи по радио и телевизионна журналистика.
Амбицията ми бе в материята, която преподавам, не само да споделям своя опит и знания, но съдържанието й да отговаря на изискванията на съвременното състояние и на актуалните потребности на медиите. Радиото и телевизията се усъвършенстваха и променяха с много бързо темпо.
Спомням си, че когато постъпих в началото на петдесетте години на работа в Радио София, като медия и журналистика то беше все още нещо като „вестник, четен пред микрофона” . т. е. всяко словесно произведение – текстов материал, предназначен за излъчване в ефира, стигаше до слушателите само прочетено от щатните говорители или от професионални артисти. Нещо повече – което може да прозвучи парадоксално днес – но в условията на строга цензура по онова време, всичко, което се предаваше по радиото у нас, с изключение на информационните бюлетини, някои футболни срещи, официални събития и музикални прояви, трябваше предварително да бъде написано, проверено, записано на магнетофонна лента и прослушано. От журналистите в радиото като автори и редактори се изискваше главно да съобразят и пригодят текстовете за слуховото им възприятие от аудиторията. А откритият (ефирният) микрофон беше „табу” за тях!
Сега ситуацията вече беше различна. Настъпилите радикални промени в медийната обстановка, предизвикани от появата на телевизията, бурният ход на научно-техническата революция, особено в областта на електрониката, разкриха нови възможности и условия. Известно е, че съвременната журналистика не е само творчество, но и своеобразно производство. Този производствено-творчески характер на журналистическия труд го отличава от другите творчески професии. Той има във всяка медия своя специфика, свои закони, изискващи сериозна специализирана подготовка. С течение на годините се създадоха и все повече навлизат в практиката на средствата за масова информация нови технически средства и технологии, които в значителна степен променят не само характера на производствения процес, но и внасят корективи, които пряко влияят на непосредствената журналистическа дейност, повишават значително ефективността на труда на журналиста и интензифицират целия информационен процес. В тази насока и критериите за оптималното съдържание на образованието по журналистика се менят в съответствие с динамичното развитие на обществото.
Сериозен проблем, обаче, в началото ми беше липсата на каквато и да е материална база за новата дисциплина. Катедрата по журналистика имаше една сравнително добра лаборатория по фотожурналистика, която разполагаше с няколко фотоапарата, една 16 мм кинокамера и няколко пишещи машини. Радио и телевизор нямаше, нито потребната репортажна техника за учебни записи и практика. За решението на проблема оказа влияние паралелната ми работа като журналист в радиото и съдействието на колегите там, както и проявеното разбиране и помощ от страна на Радиото и Телевизията. Това сътрудничество се оказа много благотворно и трайно. Така, имахме възможността при необходимост да ползваме репортажна техника и студия за учебни записи и студентите да се запознават на място с апаратно-студийните комплекси на радиото и телевизията в реалните условия при производството на подготвените за изпълнение в програмите предавания. Важен елемент на обучението, освен лекционния курс по „Основи на радио-телевизионната журналистика”, станаха все по-задълбочаващите се връзки с програмните редакции на радиото и телевизията, така че още в периода на обучението си студентите да установят професионално-творчески контакти и да участват в подготовката и реализацията на редица радио и телевизионни предавания.
През 1968 г. бе възстановен прекъснатият временно в 1964 г. прием на студенти по специалността „журналистика”. Това стана възлов етап в развитието й. Във връзка с настъпилите количествени и качествени промени в медийното пространство и с все по-нарастващата роля и значение на радиото и телевизията в него, според новия учебен план, обучението през втората година на следването продължаваше в един от трите избираеми специализирани профила: „печат”, „радио” или „телевизия”. Това започна да се прилага от преподавателския състав с ентусиазъм. За обучението в профила „Радио” като асистент по основната дисциплина „Теория и практика на радиожурналистиката”, която преподавах, бе привлечена радиожурналистиката Дора Христова, а за преподавател по съпътстващата дисциплина „Организация и управление на радиото” – колегата Веселин Димитров. Новият курс по „Телевизионна журналистика” бе възложен на режисьора в Българската телевизия д-р Младен Младенов. По-късно за курса по кинодокументалистика бе привлечен режисьорът Илко Дундаков, а впоследствие – режисьорът Вълчан Вълчанов. Успяхме да издействаме от Техническа дирекция на Радио София да ни бъде предоставен един пълен комплект професионални стационарни студийни магнитофони, микрофони и други апарати и материали, с които обзаведохме и приспособихме една малка семинарна зала в Университета като учебно радиостудио за ефективно провеждане на учебните практически занятия и упражнения. То стана първата крачка към създаването на потребната ни материално-техническа база. Назначен бе и лаборант – студийният техник Христо Янакиев, за работа в него.
През учебната 1974/75 година на основата на съществуващата специалност бе създаден отделен Факултет по журналистика при Софийския университет „Св. Климент Охридски”, което ознаменува издигането на висшето образование по журналистика на ново равнище, разкри нови възможности и нови отговорности за усъвършенстването на учебния процес. Като важно звено в новия факултет бе изградена и Катедра по радио и телевизионна журналистика с две основни професионални специалности. Увеличен бе обемът и обхватът на техните предавания. Българското радио вече имаше четири национални профилирани програми, пет районни радиостанции и широка мрежа от кабелни местни радиопрограми, подготвяни от окръжните и градските транслационни центрове. Българската телевизия имаше освен двете централни програми и четири, предавани от регионалните телевизионни центрове. Това безспорно увеличи както потребността и интереса към подготовката на кадри за тях, така и ролята и задачите на обучението им и мястото на Катедрата в него. Една от нововъведените форми бе организирането на следдипломна квалификация на журналистическите кадри. По-късно се въведоха и други форми за квалификация и преквалификация, като второ висше образование, втора специалност за успоредно обучение на студентите от други факултети.
Следващият период на седемдесетте и осемдесетте години премина под знака на укрепването и развитието на Катедрата.
Разшири се спектърът на изучаваните дисциплини. Включени бяха курсове по Програмиране в радиото и телевизията, История на радиото в България, Радиообщуване, Техника и технология за звукозаписа, Техника и технология на телевизионното програмно производство, а също така – и на предмети за овладяването на някои практикоприложни знания и умения, като Техника на говора пред микрофона, ТВ-видео операторско майсторство, Екранна изразна система, Поведение пред камерата и др. Увеличи се съставът от преподаватели и асистенти. В него се включиха както журналисти и специалисти от практиката, като колегите от телевизията и радиото Лиляна Андреева, Константин Ангов, инж. Атанас Атанасов, инж. Никола Станев, радиоговорителят Николай Джунов, телевизионните оператори Ганчо Йотов и Михаил Михайлов, така също вече и първите наши възпитаници – Лилия Райчева, първа от тях защитила дисертация, Снежана Попова, Светлана Божилова, а и избраните през 1990 т. за асистенти и преподаватели Теодора Петрова (наша випускничка, привлечена от Българската телевизия) и Лъчезар Точев. В Катедрата дойдоха звукорежисьорът от радиото Захари Миленков и инж. Георги Русинов от Техническата дирекция на телевизията. Елисавета Кицова бе дългогодишния секретар-уредник на Катедрата. Заедно с постъпилите през 1968/69 година колеги, това са хората, с които започнахме да градим новосъздадената катедра и в продължение на много години – да споделяме задружно радостите и грижите на делото, на което сме се посветили.
Значително се повиши творческият потенциал на Катедрата и възможностите й за развитие в учебната дейност и в изследователската работа по новите научни направления. Тя стана своеобразен център за научни разработки и проучвания. Преподавателите и ръководените от тях студени и аспиранти работеха по разни актуални теми в областта на историята, теорията и практиката на радиото и телевизията, медийната критика и анализ на съдържанието на програмите им, социологическите изследвания на аудиторията и др., които намираха израз в научните им публикации – книги и монографии и в дипломните работи и дисертационни трудове. Водещи документално-публицистични поредици на Българската телевизия бяха създадени от тандема Младен Младенов/Лилия Райчева с преобладаващото участие на наши студенти, което за тях бе силен професионален старт.
Нарастваше и броят на студентите във всички форми на обучение. Това наложи да се разшири и модернизира учебната материално-техническа база. Целта ни беше да се създадат подходящите условия за обучение и практика, най-близки до реалната производствено-творческа дейност на бъдещите радио и телевизионни журналисти и ускори тяхното бързо израстване в професията. С много усилия и средства желаният апаратно-студиен аудио-визуален комплекс, в който да се водят учебните практически занятия, бе реализиран още през 1985-87 г. Влязоха в действие създадените в него: телевизионно студио с видеорежисьорска апаратна и монтажна кабина, съоръжени с най-съвременна техника, радиоцентър с две студия и апаратна към тях – за записи, монтаж и излъчване на предавания и програми, кино-видео зала за демонстриране на филми и видеозаписи, оперативни и фондови видеотеки и фонотеки, както и депа с необходимата за учебния процес радио и видеорепортажна техника и други възможности за функционално разширяване и развитие.
Деветдесетте години откриха нови страници в битието на Катедрата. С настъпилите радикални промени в обществено-политическата обстановка и развитието на страната и в условията на демонополизирания ефир значително нарасна ролята на радиото и телевизията. Зазвучаха все повече и повече нови гласове. Появиха се нови радиостанции и телевизионни канали и програми.
Още в самото начало от учебното студио на Факултета по кабелната мрежа на София започна да се предава ежедневно четиричасова радиопрограма „Алма Матер”, подготвяна и реализирана по инициатива на преподавателите и студентите по радиожурналистика. Не след дълго тя сложи основите на Университетското радио „Алма матер”, което излъчва своята целодневна програма на УКВ диапазон в ефира на столичния град. В нея развиват и доказват своите знания и умения като автори и редактори, репортери и водещи различни предавания студентите от горните курсове и утрешни професионални радиожурналисти. Новите телевизионни канали и програми разшириха възможностите за по-тясна връзка на обучението с практиката и на творческите прояви на студентите и бъдещи телевизионни журналисти в тях.
В хода на годините в Катедрата се формира един стабилен научно-преподавателски състав, обединяващ вече хора от няколко генерации, израснали в нея – асистентите станаха доктори на науките и доценти, доцентите – професори. (Щатните преподаватели до 2001 г. са доц. д-р Лиляна Андреева, доц. д-р Константин Ангов, доц. д-р Лилия Райчева, д-р Теодора Петрова, ст. преп. Илко Дундаков, гл. ас. Вълчан Вълчанов, гл. ас. Светлана Божилова, ас. Георги Младенов, а хоноруваните: акад. Димитър Мишев, доц. Владимир Михайлов, д-р Младен Младенов, инж. Никола Станев, Поля Иванова, Любинка Нягулова, Борис Ангелов. А с телевизионния комплекс са ангажирани инж. Русинов, Михаил Михайлов, Емил Петров, Иван Вучков, Ганчо Йотов, Христо Янакиев). И нови поколения вече поемат щафетата, за да продължат делото във времето.

На добър час!

София, декември 2001 г.

*Михаил Ангелов МИНКОВ е роден на 05. 12. 1928 год. в гр. Чепеларе. Завършва висше икономическо образование. С активна журналистическа работа започва да се занимава от 1951 г. като сътрудник и нещатен редактор в Младежката редакция на Радио София, където работи на щатна журналистическа работа от 1954 до 1972 г. като редактор в Главна редакция на информацията, отговорен редактор в „Икономическа редакция“, зам. главен редактор на програмата, член на Програмния съвет. В продължение на седем години организира и ръководи Школата по радиожурналистика към Българското радио и завежда Научно-методическия кабинет при радиото, а след това е зам. главен редактор на Научния център за програмни и социологически изследвания при Комитета по радио и телевизия. Под негова редакция се издават специализираните по проблемите на радио и телевизионното творчество и практика издания: тримесечния сборник статии „Радио София”, „Българско радио и телевизия”, „Българско радио” и ежемесечния „Информационен бюлетин” с актуални новости в практиката и развитието на радиопредаванията по света.
Широка и многостранна е дългогодишната му творческа дейност като журналист и публицист, особено в областта на радиожурналистиката. С неговото име са свързани много публикации — репортажи, очерци, коментари и статии в печата и електронните медии, документални радио и тв. предавания и др.
Автор е на множество програмни идеи, оставили следи, сред които — големия национален рационализаторски радиоконкурс през 1958-59г., създаването на утринната информационна програма „От 6 до 8″ (на 19.09.1966 г.) и др., намерили трайно приложение в практиката на Българското радио.
През 1981 г. организира издаването и до 1985 г. е главен редактор на сп. „Съвременна журналистика” — издание на Научно-информационния център по журналистика при СБЖ.
През 1961 г. поставя началото на университетското обучение по Радио и телевизионна журналистика в Катедрата по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 1975 г. е избран за ръководител на Катедрата по радио и телевизионна журналистика, която длъжност изпълнява до пенсионирането си през 1994 г. Под неговите грижи се създава стабилен научен колектив, обединяващ усилията на преподаватели и изследователи от няколко поколения . Изградена е материално-техническата база (учебни радио и телевизионни студия с репортажна и студийна аудио и видео техника) за практическото обучение на студентите.
От 1983 до 1987 е Декан на Факултета. Избран е за Професор през 1987 г. и отново за Декан (1989 -1991).
Основните сфери на научните му интереси и изследвания са свързани с историята, теорията и развитието на радиото и телевизията като средства за масова комуникация, както и медия-критиката.
Главните учебни дисциплини, които създава и по които преподава, са: Основи на радио и телевизионната журналистика и Теория и практика на радиожурналистиката. Автор е на лекционни курсове и за учебните дисциплини Методика на журналистическия творчески процес, Радиото в съвременния свят, Радиорепортерско майсторство, Радиореклама и др., които изнася в университети в България (УНСС, Техническите университети в София и Русе, Варненския свободен университет, Националната спортна академия) и в чужбина (Москва, Лайпциг, Прага, Хавана). Участвува като лектор в Международния институт по журналистика на СБЖ и МОЖ в София, както и в курсове за обучение на журналисти в Адис-Абеба (Етиопия) и Лагос (Нигерия ).
Много добър прием намира участието му в много международни конференции по въпросите на журналистиката и висшето образование по журналистика.
Значителна е и неговата културна и просветна дейност в редица обществени и творчески организации като консултант, експерт и лектор по въпросите на радиото и телевизията.Сериозен е приносът е му за развштието на местните радиопредавания и професионалната квалификация на стотици програмни работници в местното радио. Дългогодишен лектор е в д-во“ Георги Кирков“.
Като учен, изследовател и теоретик на радиожурналистиката той се ползва със заслужен авторитет и известност у нас и в чужбина. Автор е на първите научни трудове в областта на радио и телевизионната журналистика у нас, по историята на радиото в България, на редица научно-приложни изследвания и разработки по проблемите на радиопредаванията и програмирането в радиото. Издал е много книги, учебници, монографии, студии, сред които: Журналистът с микрофон (1961 г.), С микрофон и камера (1964 г.), Радио жанрове и форми (1970 г.), Увод в радио и телевизионната журналистика (1973 г.), Основи и специфика на радиопредаванията (1979 г.), Журналистика на словото и образа (1980 г.), За творчеството и ефективността на радиопредаванията (1980 а.), Радиожурналистика — теория и практика (1987 г.) и множество монографични студии и научни публикации в България. Някои от трудовете му са преведени на английски, португалски, испански, персийски и хинди.
През дълголетната си творческа, научна, професионална, културно-просветна и обществена дейност проф. Михаил Минков е награждаван многократно.